НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ОТКРИТИЕ: СНИМКИ НА ДУНАВСКИ  ПАРАХОДИ С
ИМЕТО „БЪЛГАРИЯ”

Дунавското корабоплаване продължава да ни поднася интересни факти от миналото, непубликувани или забравени в архивите на някогашните фотографи, на изследователите или пишещите неговата история.
Някои събития, останали в страни от вниманието на авторите на издадените досега книги и албуми, поради това, че не отразяват значими  за техните национални параходства мигове, днес будят с появата си вниманието и радостта на търсачи като мен, за които всеки документ, всяка стара снимка е безценна частица от пъзела на голямото Корабоплаване по река Дунав. Особено, когато става дума за кораби, носещи български имена и на първо място името „България”.
В много ценната  книга на Илия Тодоров „Българските кораби”, издателство „Техника”- 1981 г., която и досега остава най-задълбоченият труд и изследване за историята на българското корабоплаване и корабостроене, от миналото до наши дни (1981 г. б. а.), е описано едно интересно събитие, станало след избухването на Първата световна война  (страница 55), което смятам за необходимо да цитирам дословно, заради  по-нататъшния в статията текст:
„Като имало предвид предстоящото бракуване на транспорта „Александър І“ и яхтата „Крум”, българското правителство поръчало в Будапеща два транспортни парахода - влекачи, с по два шлепа. На 25 ноември 1914 г. командирът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Ангел Димитров заминал с екипажите им за получаване на корабите. Тези параходи били еднотипни и ги нарекли „България І” и „България ІІ”. Новите шлепове носили имената „Лом”, „Марица”, „Свищов” и „Видин”. След приемането им те потеглили на 29 ноември за Русе, натоварени с боеприпаси за Турция. На 6 декември 1914 г. корабите били в Уйвидек (унгарско наименование на Нови Сад, б.а), където предвид създалата се международна обстановка получили нареждане да се върнат в Будапеща. Там престояли до януари 1915 г., след което били върнати на австроунгарските власти.”
Получавайки от Австрия като личен подарък от автора - капитан Франц Дош, неговите две новоиздадени книги „Старите кораби по река Дунав” и „180 години Първо австрийско параходно дружество”, с огромно вълнение открих на страница 107 (на първата книга) и стр. 46 (на втората книга) снимки на дунавските парни кораби „България І” и „България ІІ”.  
По-нататъшният ми интерес се насочи към двата кораба „Alkotmany” и  „Juno”, повече информация за които ми предостави Ервин Хауке, един също водещ  австрийски изследовател на дунавското корабоплаване. Ето данните за двата кораба получени от Ервин Хауке:
„Alkotmany”- построен през 1870г. в Уйпещ (район  на Будапеща, б.а.) за Първо унгарско параходно дружество. Технически характеристики:  дължина 57,91 м , широчина 7,01/14,83 м , височина на борда 2,89 м , газене 1,23 м.  Парна машина - мощност  150 PSn / 440 PSi . През 1874 г. получен от австрийското параходство ДДСГ при сливането му с Обединеното унгарско параходно дружество.
„Построеният в Уйпещ влекач на ДДСГ - „Alkotmany”, получен за нуждите на  България за превоз на боеприпаси през Първата световна война, носи за известно време името „България І”. Отпред,  преименуваният по същия повод шлеп „Марица”. (Допускам, че от съображения за точност, авторът не е посмял да разгадае написаното на кирилица, от части скрито зад металната ферма име „ Ломъ” на шлепа, намиращ се зад парахода „България І”).
„Парният влекач „Juno”, за превоз на муниции за нуждите на България. Получил временно името „България ІІ”.
След Първата световна война към кораба („България ІІ”) има настоятелни претенции за конфискация от страна на новопоявилото се тогава княжество  Сърбия-Хърватска-Словения  (т.н. СХС-държава - първообразът  на Югославия), но в крайна сметка „Juno” не е предаден и е върнат на ДДСГ. През 1923 г. е бракуван.
(Точно в този период ДДСГ със своите вече 204 парахода става най-голямото речно параходство в света). През 1925 г. парният влекач  „Alkotmany” е бракуван.

„Juno” - построен през 1853 г. от Escher-Wyss - Цюрих , (строителен № 57) за корабоплаване по река По - Италия. Първоначалното му  име е „Парма”. Дължина  58,52 м , широчина 7,62/14,63 м , височина на борда 2,62 м , газене 0,81 м, парна машина 120 PSn /362 Psi. През 1857 г. вече е кораб от флота на ДДСГ, като е преименуван на „Juno”. През 1865 г. е извършено известно преустройство, с оглед подобряване на възможностите му за  превоз на  пътници.
       
Ето това са корабите, за които пише Илия Тодоров в своя труд, това са и двойката шлепове „Марица” и „Лом” за конвоя на парахода „България І”. Бих си позволил само една малка корекция в текста на  И. Тодоров днес,  разглеждайки фотосите на двата кораба. Бих ги определил като близки по габарити, но не и еднотипни. Това са различни кораби -  разликите са очевидни: мощност, газене, надстройки, димоходи.
Тези снимки, документиращи един макар и кратък епизод от пътя  на развитие на речния ни флот, следва да заемат своето достойно място в историята на Българското дунавско корабоплаване, присъединявайки се към редицата на онези наши  кораби, гордо носили името „България”.

инж. Николай ГЕНЧЕВ
Параходство БРП - Русе