НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











КАК НОСОВО УКРАШЕНИЕ НА КОРАБ СТАНА
ОРЕЛЕФ НА РЕЙДОВАТА КУЛА - ВАРНА?

През 1949 г. в Анверс е приет новопостроеният моторен кораб „Н. Й. Вапцаров” (товароподемност 3056 тона). Първият му капитан е Тодор П. Тодоров, първият главен механик - Атанас Атанасов. Корабът служи под български флаг и в състава на Параходство „Български морски флот” три десетилетия и остава диря в историята на търговското ни корабоплаване.
Но да се върнем към 1949 г. За да подчертае значимостта на името на кораба, ръководството на Параходство „Български морски флот” своевременно поръчва на двама изявени на времето си творци две скулптури с лика на поета и възпитаника на Морското машинно училище Никола Вапцаров. Първата - бюст на Вапцаров, е поставена на видно място в едно от помещенията на парахода. Нейният автор е Стоян Конаклиев. Той е един от малкото български скулптори с творба, която съпровожда български екипаж в близки и далечни плавания повече от три десетилетия. От страниците на „Морски вестник” отправяме молба към нашите читатели да ни съдействат при откриването на този бюст. Най-вероятно след извеждането на кораба от експлоатация той е предаден на училище, читалище или в някое друго подобно учреждение.
Интересна е съдбата на втората творба. За да бъде спазена старата морска традиция, тя е бронзов орелеф на Никола Вапцаров и е предназначена да бъде носово украшение на новозакупения кораб. След пристигането на кораба в България обаче се оказва, че поставянето на орелефа върху горната част на вълнореза не е така лесно изпълнимо в технологично решение. Започва умуване, отлагане, прехвърляне на отговорности... И така - повече от две десетилетия... През 1969 г. новият началник на работилницата на Параходство БМФ Т. Тодоров открива орелефа при една инвентаризация и прави всичко възможно, за да го спаси от бракуване и претопяване. По негова инициатива, художествената творба е поставена в двора на работилницата на специално подготвена за тази цел стена.
По-късно идва ред на инициативата на випуск 48-и на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, който при тържеството по време на дипломирането на курсантите през 1953 г. е именуван „Вапцаровски”. През 1978 г. випускът отбелязва 25-та годишнина от завършването на Морското училище. Организационният комитет по честването взема решение да бъде изработен бюст или барелеф на патрона, който да бъде поставен на видно място. И тогавашната бюрокрация (по силата на своята природа) се опитва да попречи на начинанието, но този път не успява. Инж. Божидар Фролошки - главен инженер на СО „Воден транспорт” и випускник-вапцаровец открива поставения на закътаното място орелеф.
Випускът организира монтажа на орелефа на западната стена на Рейдовата кула в Пристанище Варна-изток. И от тогава, до ден днешен, орелефът е там. Неизбежно възниква въпросът: кой е неговият автор? Преди монтирането му, орелефът е огледан внимателно от специалисти. Оказва се, че скулпторът не е оставил нито подпис, нито инициали. А хората, които на времето са забравили за творбата, не помнят и кой е нейният създател.
Ключ към отговора на този въпрос дава един аналогичен орелеф, поставен в предверието на Средното професионално училище по автотранспорт - София. Тук вече има подпис: П. Балабанов. Кой е той?
Орелефът на Н. Й. Вапцаров, монтиран на западната стена на Рейдовата кула в Пристанище Варна-изток.
Още един ракурс към орелефа.
Поставяне на венец под орелефа на Н. Й. Вапцаров, по случай 70-та годишнина от рождението му, 7 декември 1979 г. Сред участниците са к.д.п. Николай Йовчев - тогава генерален директор на СО „Воден транспорт”, и к.д.п. Атанас Йонков - тогава генерален директор на Параходство „Български морски флот”.
Петър Димитров БАЛАБАНОВ - скулптор. Роден на 22. XI. 1905, Чирпан - поч. на 25. IX. 1959, Габрово. Завършва (1936) скулптура в Художествената академия, София, при проф. Ан. Николов. Работи портретна скулптура предимно в мрамор. Творбите му са пръснати из цялата страна по музеи, художествени галерии, учреждения и частни лица. По-важни негови творби: „Войната” (1935, мрамор), „Робство” (мрамор), „Батак” (мрамор), „Дружбата”, „Глава на момиче” (мрамор, НХГ). Прави скулптурни портрети: „Проф. Панка Пелишек” (1945, мрамор, НХГ), „Проф. Владимир Аврамов” (мрамор, НХГ); бюстове: „Тодор Каблешков” (музея, Копривщица), „Любен Каравелов” (музея, Копривщица), „Христо Ясенов” (мрамор, Етрополе), „Тодор Самодумов” (Министерство на просветата), „Георги Белев”, „Марин Големинов”, „Петър Райчев”, „Емануил Попдимитров”; глави: „Проф. Стефан Иванов” (БАН), „Михаил Димитров” (БАН), „Никола Агънски - началник-щаб на въстанието 1923”; барелеф „Христо Смирненски” (мрамор, музей „Хр. Смирнески”,София) и др.
http://artprice.bg

В Градската художествена галерия „Борис Георгиев” - Варна, се намира една от най добрите творби на Петър Балабанов - скулптурният портрет на оперния певец Петър Райчев.
МОРСКИ ВЕСТНИК
При подготовката на публикацията е използвана кореспонденцията на изкуствоведката Румяна Иванова, публикувана в бр. 45 от 4 декември 1980 г. на в. „Маяк”.