НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПУСТИТЕ СТАРИ КНИГИ...
С присъщата си прозорливост и перфекционизъм инж. Иван Алексиев ни е задал няколко въпроса относно атаката на миноносеца „Дръзки” срещу турския броненосец „Хамидие”, на които ние все още нямаме отговор. (вж. 29 ноември 2012 г. Има ли въпросителни около атаката на „Дръзки” срещу „Хамидие”?). Веднъж формулирани, те сигурно ще го намерят, ако не днес – утре. Питал съм се и аз за някои неща около събитията през онзи месец ноември 1912 г., за които рядко съм срещал коментари и позовавания.
Ще започна с това, че в началото на 90-те години на миналия век бях свидетел на поредното прочистване на фондовете на библиотеката на Морското училище – процес колкото естествен, толкова и здравословен. Старото, неактуалното си отива, остават за архив само единични екземпляри и се открива фронт за нови издания. Бракуваните четива стояха натрупани дни наред тъкмо под моя прозорец и гледах как
Популярна пощенска картичка, разпространявана у нас след победоносната атака на отряда миноносци, командван от капитан І ранг Димитър Добрев.
колеги и курсанти се ровят из тях, нерядко намирайки нещо, което ги интересува. Разрових се и аз, и намерих томове издания на военноисторическата комисия при някогашното Министерство на войната, с приложения, скици, карти, описани документално всичките войни до Втората световна, в която просторът се е цепил от устрема на разярения български войник. Между тях и том, в който на няколко страници е развита рубриката „Бойните действия на Черно море” през Балканската война. Никак не ми стана приятно, че страниците на книгата не бяха разрязани (изданието е изпълнено по прастарата технология, при която на един голям лист се отпечатват и прегъват четири страници, които при прочит трябва да бъдат разрязани от читателя - бел. авт.). Ще рече - прочит на рубриката в тази библиотека изобщо не е имало. А жалко, защото е  имало защо, както сигурно знаете.
Инж. Алексиев се пита „Кога и как е организирано първото честване на тази българска морска победа?” Срещал съм публикации по този повод, но за мен е по-важно да зная как и защо никой през годините от изучаващите (и преподаващите!) морския занаят не са имали потребност да отворят и да прочетат. Професионалистите-изследователи, разбира се, правят изключение. Мнозина са работили с оригинални документи, например корабните дневници, съхранявани като част от музеен архив, които са цитирани и в този посочен от мен том.
В него пише, че когато капитан ІІ ранг Димитър Добрев бил извикан от запаса да поеме командването на отряда миноносци, установил колко неподготвена е „обслугата”, по това време така се е наричал корабният екипаж, за море. И трябвало срочно да се направи първо, второ, че и трето, едва ли не от ход, при подготовката на поредното излизане с бойна задача. Както се казва - нищо ново под слънцето. Вярно, че е клише, ама от това не ни става по-топло, защото поне една от причините е очевидна, нямало е средства за пълноценна бойна подготовка. То пак добре, че сега има - майтап бе, Уили!...
В общи линии сме наясно кой, кога и какво е направил при атаката, макар че въпросите на инж. Алексиев са основателни. За мен остава загадка от какво е продиктувано решението на капитан Добрев при откриването на целта (силует на голям кораб - както знаем) да поеме командването на флагманския кораб от титулярния командир лейтенант Альов. Дали не се е доверявал на разчета при торпедния апарат и се е надявал командирът на кораба да се справи по-добре? Всяко предположение днес за отношенията, които може би са се създали между тях, би било спекулативно. Но едва ли констатацията за слабата подготовка на екипажите от страна на старшия командир е била посрещната с адмирации от командирите на кораби. Макар че боравенето с прословутите „ратиери” за светлинна сигнализация между корабите така и не било усвоено перфектно, което дало отражение и при организацията на атаката.
Лейтенант Альов при торпедния апарат прибързал да стреля, още преди да дадат „стоп”, атаката била демаскирана и всеки следващ кораб трябвало да стреля при далеч по-неблагоприятни условия. В крайна сметка чак четвъртият успял да порази целта, викали „ура”, после спорили кой е успешният командир и прочия, всичко това си го знаем. Едно дяволче ме боцка да попитам: а какво би станало ако още „Летящи” беше поразил целта или поне някой от другите миноносци, освен „Дръзки” и турският броненосец беше потопен? Защото знаем, че при канонадата от оръдията на защитаващия се „Хамидие” контраминоносците, разположени относително близо по протежение на българския бряг, лягат на курс към броненосеца и след не много време се заемат да му оказват помощ, което (най-вероятно) го спасява от потъване. Излиза, че грешката на Альов е спасила не само „Хамидие”, но и някои от нашите миноносци, които след отпадане предимството на изненадата са нямали шанс да се борят с преследващ ги противник от този ранг.
Пустият му Альов, може би заслужено през 1938 г., когато „Хамидие” в качеството си на учебен кораб посещава Варненското пристанище, на него са му връчени цели два турски ордена! Който не вярва, музеят е отворен и ордените са там. Да се отиде при тях - поне не е нужно да имаш нож за разрязване страниците на стари книги.
Янчо БАКАЛОВ