НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НЕЩО ЗА КЛАТЕНЕ
Мишо Йонов ми е обиден. Каза ми, че повече няма да ме поздравява, нито да ми подава ръка, все едно, че ме няма. Поводът бил моите книги, в които съм го направил „за ташак” и ако било по времето на СДС-то – пак нищо не е, а то... Каза ми го пред други колеги, с характерното побледняване на хората в характерна възраст, които имат прилив на идеи по случай отлив на кръвоснабдяването по определени важни зони (за пенсионери като мен – не дотам важни). Бяхме се събрали да отбележим годишнина на нещо и той я отбеляза подобаващо, оставаше да се засрамя. Какво пък – засрамих се и общо взето, не ми е за първи път. Този разговор с него го водим отдавна, на пресекулки, щом реши, че съм го опозорил и аз полагам усилия да му докажа, че просто не давам да потъне в забрава, това е. Което е вярно, ако нямате нищо против.
Кой е капитан I ранг Михаил Йонов, помните ли още? Ако не – да ви припомня оттук-оттам. Назначили са го за командир на фрегата в крехка възраст, още като
Капитан ІІІ ранг Михаил Йонов командва маневрата за заставането на СКР „Дръзки” на котва и кърма в района на дивизиона.
старши лейтенант. Плавал, че плавал, стрелял по морски, наземни и въздушни цели, поставял мини, сдавал задачи, обучавал матроси, старшини и офицери, ходил по ескадри, учил се в академии, наказвали го и го награждавали, на млади години е прегръщал възглавницата в каютата си повече, отколкото тази на съпругата си... Ами само той ли е? Не, разбира се, ама този е колоритен и непоправим както малцина други.
Можете да видите тук какво съм написал в незлобливия каламбур „Мишо Йонов - дисидент”, от който той е толкова дълбоко засегнат: „... СКР-ът се развърта при входни фарове и ще подходи на „заден” към мястото си за заставане. За беда, там са всички кораби от дивизиона и „Дръзки” трябва да се приплъзне на косъм между другия СКР и ПЛК-то, (противолодъчен кораб „проект 204”). Разчетът за маневрата е тренирал до безкрай, всеки си знае ролята, позивните, ориентирите, хората могат да се задействат и само по промяната на цвета на командирския врат...” Това е оценка, това е клас и дай, Боже, всекиму! Зад тези няколко реда са скрити безкрайни часове тежка работа, докато се постигне необходимия синхрон и никой няма да отрече ролята на Командира! А колкото до „говедото”, за което на ГКП полюбовно го скастри собствения му заместник-командир - какви работи сме чували от него, ако вземе да ги напише някой, ще изчезне всичкия цвят кърмъзъ от Червеното море. 
Бате Мишо, вместо да ми се обиждаш, вдигни високо побелялата си глава и седни да напишеш спомените си за онези баталии по време на една ескадра, срещу Измитския залив, както си ми обещал! Щял си да чакаш да се пенсионираш, докога бе, човеко, тогава като напишеш за СКР-и, кой ще те разбере какво му казваш!

P.S.
Четирима офицери от дежурната стража, между тях и Солю, са заседнали в първи кубрик на МПК-то и пляскат карти по масата. Налетял ги внезапно Пилето, голям местен флотски началник.
- Как не ви е срам, така гаменски да си прекарвате времето, това ми било офицери, мислите, че матросите ви не знаят какво правите тук ли? Разсолков, и ти, дето си ЗКПЧ, и ти си седнал с тях!
- Тъкмо това им казвам и аз, другарю капитан, набарах ги тука и им трия сол, да видим утре командирът като дойде какво ще ги правим!
Пилето излиза и след минута - две Разсолков казва:
- Васка какво чакаш, раздавай картите, нали е твой ред!
- Какви карти бе, Сольо, ти ни предаде тука като... и сега искаш да седна пак да играя с тебе!
- А-а-а, не така, не си прав! Като е дошъл ред някой да бъде изклатен - защо да съм аз?
Янчо БАКАЛОВ