НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПОСЛЕДНАТА УЧЕБНА ГОДИНА НА МОРЕХОДЦИТЕ
ОТ ВИПУСК ’32

По повод публикацията „Ръкописната автобиография на капитан Димитър Фурнаджиев”

Наскоро ви запознахме с интересен документ, свързан с живота и делото на капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев (1895 - 1988 г.)
13 декември 2012 г. Ръкописната автобиография на капитан Димитър Фурнаджиев Оставихме темата отворена
и по този повод получихме разрешението на нашия приятел и автор г-жа Евгения Рангелова-Пеева, дъщеря на к.д.п. Славчо Рангелов и внучка на капитан Васил Филев (Барбата), да поместим част от нейна публикация, свързана с капитан Фурнаджиев.

...
В учебния план има един пропуск, който курсантите усещат още от първите дни на плаването - чуждите езици. По лична инициатива на капитан Д. Фурнаджиев един час всяка вечер се отделя и за изучаване на английски език - като абсолютно необходим за всеки морски навигатор. Командантът със собствени средства е набавил учебници самоучители по програмата на радио Виена и, седнал в салона редом със стажантите си, той самият усвоява и усъвършенствува езика. Необходимостта идва и от боравенето с морска терминология, от контактите с представители на чуждоземните власти, с агенти, клиенти и пътници, даже и от разговорите с обикновени местни хора. Вежливият кап. Фурнаджиев държи екипажът му да оставя похвално впечатление където и да се намира, защото дълг на всеки моряк е да представя достойно своята страна!
През ноември 1937 г. в гр. Рандерс (в източната част на Дания, тогава очаровала  всички български моряци от континенталната линия) отегченият от бавното и примитивно разтоварване на кюспето кап. Фурнаджиев решава да посети отстояща на 5-6 км извънградска забележителност и веднага отправя покана към стажантите: „Господа, хайде с колелетата да отидем до гроба на Хамлет!” Макар и да ги нарича „Господа”, към тях той се отнася по-скоро бащински, тъй като разликата във възрастта е двадесет години. А момчетата, попаднали под благотворното влияние на големия педагог, усещат желание да научат все повече и повече - личният му пример е заразителен. При все това, на команданта няма да бъдат спестени и някои огорчения, които младежите със свойствения за възрастта им буен нрав и с възпитанието в патриотичен и спортсменски дух ще причинят.
В малкото румънско пристанище Килия Векия в устието на Дунав корабът товари жито за Англия. Цяла седмица стотина работници пренасят чувалите - от ръка в ръка - от магазията на брега до хамбарите на кораба. Скуката е невъобразима! След смрачаване стажантите могат да отидат единствено в кръчмата, където свирят липованци. Една вечер, развеселени и подпийнали, стажантите си поръчват музика - марша „О, Добруджански край”, и докато пригласят (а те всички са добре школувани и в хоровото пеене!), правят маймунска стълба, за да залепят българския герб от кутията цигари на крайно неподходящо място върху стената. Лудорията продължава и когато заведението затваря: с все същата песен на уста, униформените съвипускници посягат към клонките на новопосадените дръвчета по улицата към пристанището. А наоколо са кметството, общината... Следва арест в полицейския участък. Случайността (началникът е от българско потекло) и дипломатическите умения на кап. Фурнаджиев помагат случаят да приключи само с изплащане на глоба. И с добре поднесена лекция по морал и достойнство - на борда.
Младежите ще се покаят искрено, а любовта и уважението си към команданта като към началник и учител ще запазят до края на живота си. (Нещо повече - ще я предадат и на собствените си деца, които, срещайки белокосия господин из варненските улици, ще го поздравяват с почтителност като „учителя на татко” и „последния командант на потопения пред Евксиноград през септември 1941 г. п/х „Шипка”. През април 1979 г. Морското училище ще покани капитаните Димитър Фурнаджиев, Славчо Рангелов и Любомир Милков - ветерани от две поколения - на среща с поредния випуск. Ще ги посрещнат тържествено и ще ги аплодират още докато се изкачват по парадната алея - „както се полага на хората, отдали сили и дръзновение, посветили десетилетия за утвърждаване името и традициите на българските моряци и флот”, по думите на дописника курсант П. Стоянов. Споделяйки своя опит и спомени, трупани няколко десетилетия, морските вълци ще отправят напътствия към новото попълнение. С множество примери из личните си одисеи ще призоват към висока отговорност и всеотдайност, дори и с цената на жертвоготовност - в името на любимата професия и Родината… И в последните години на дългия си живот капитан Фурнаджиев, с разклатено здраве и измъчващи го крака, но със свеж ум, ще бъде винаги желан събеседник на своите възпитаници. Ще разговарят за морето, за корабите, Параходството, колегите, за стара Варна - толкова общи спомени ги свързват.)
...

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА
(Бюлетин  на АВМУ, Варна, бр. 1 и 2, 2009 г., с. 44-45)
Капитан Димитър Фурнаджиев, 1985 г. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Капитан Димитър Фурнаджиев, 1985 г., посреща гости у дома си: генералният директор на Параходство БМФ к.д.п. Атанас Йонков и журналистката от вестник „Маяк” Стоянка Савова-Хаджииванова. Снимката е от архива на „Морски вестник” и ни е предоставена от Стоянка Савова-Хаджииванова.
На гроба на Хамлет, Дания, 1937 г. Прави, от ляво на дясно: Д. Цанев, Д. Фурнаджиев, Д. Димитров. Клекнали, от ляво на дясно: Сл. Рангелов, В. Вълчанов, Спас и Д. Радулови, Г. Заеков. Снимката е от фонда на Държавен архив – Варна.
На борда на парахода „Шипка” в Хайфа (след 1938 г.). При предаването на тази снимка в Държавен архив – Варна, капитан Фурнаджиев е обяснил, че от ляво на дясно се виждат: Златарев, ..., Фурнаджиев, Мешулам  (агент на Българското търговско параходно дружество в Хайфа), Пиперов, Тодоров. Снимката е от фонда на Държавен архив – Варна.