НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НИКУЛДЕНСКИ ПОЗДРАВ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА
„МОРСКИ ВЕСТНИК” ОТ ВАСИЛ ДАЧЕВ

О Д А   З А   М О Р Е Т О

                             На чедата на морето.
                             Честит Никулден!
                           
Здравей, море! Не те лаская!
Аз зная кой, кому, какво дължи.
Приятел ли си или не - гадая,
но няма обич без сълзи.
Засях в морето семената
на своята моряшка чест,
доволен жъна по вълната
каквото съм заслужил днес.
Вода и минерали - това ли си?
Едва ли!
Без кораби, без екипажи
си пустош, скука и миражи.
Не ти, а корабът ми е светиня!
Без кораби, без екипажи,
не си оазис, а пустиня.
Аз не поставям на везните
реликвите на моя храм
Какво ми дадоха вълните,
какво ми взеха те - не знам.
Но зная, че без морски ласки,
без гръмогласния им зов,
залязва слънцето в компаса
и аз загивам без любов.
Аз всеки миг съм с теб.
Дели ни само борда.
Това не е прегръдка, а борба.
Във вантите кънти сирота корда
с неволите на моята съдба.
От пот и от сълзи ли си солено!?
С какво и как ме прелъсти?
Ти не от мен - от Бог си сътворено
За мен съдба и хляб си ти.
Не стихва по вълната твоя зов -
прикотка ме по лунната пътека
и под раздран от мълнии покров
гласът на Океана в мен не секва.
И без покой бушува в мен борба…
Вълните ту са лава, ту букети.
Просторът се превръща във съдба,
а аз - в солена капка от морето.
Със сол и хляб морето ме посреща,
с вълни подслаждам хапката корава,
но все по-често виждам и усещам
как хлябът свършва, а солта остава.
От бряг до бряг Нептун брои ми дните…
Не търся слава в синята жарава.
В гнева и ласките на Афродита
животът свършва, а солта остава.
Морето ближе свойте рани
от тайфуни, урагани…
Вълната кърпи свойта пелерина
от сол, синчец и от коприна,
а аз - в прибоя оцелял,
отломките събирам на Девети вал
и ред по ред, куплетче след куплет,
Моряка се  превръща във поет.
На вахта съм отново.
Кипи вълна пияна…
Чер облак - къс олово
виси над океана.
Мъждука фар самотен,
подава ми десница -
в морето и в живота
по курса ми зорница.
Море, Стихия, Вечност
и хляб, и Сол, и Зов!
Повеля и предтеча
и храм, и кръст Христов.
Море, магия, тайнство
с метежни красоти,
за ласките - сполай ти,
мой дом свещен си ти.

Васил ДАЧЕВ
Икона на Св. Николай Чудотворец, поставена в приемната на Адмиралтейството във Варна.
Васил Дачев рецитира и пее.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК