НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА НА „МОРСКИ ВЕСТНИК”:
ПИСНА МИ!

Години наред вече новинарските емисии на българските телевизии и новините във  всекидневниците стават все по еднообразни, а журналистическите трикове по-смехотворни, че дори и жалки.
В последният ден на месец ноември новинарската емисия на БНТ  разпространи съобщението, че буря над София сериозно е затруднила приземяването на самолета, с който е пътувал президентът Росен Плевнелиев в четвъртък вечерта. В него се казваше: „Държавният глава, делегацията и журналистите, които отразяваха официалното посещение в Турция, изживяха сериозен ужас при кацането на президентския самолет „Еърбъс”. И по нататък: „Опасност за живота на президента Плевнелиев и делегацията не е имало, но са били на косъм.
Колко ли кила риба има в този аквариум? Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
И още по нататък: „Най-ужасният момент беше, когато самолетът започна да пропада ... Единственото, което ме държеше за седалката, беше коланът”, - разказа журналистката от БНТ Вера Александрова, която е била на борда на самолета”.
Това съобщение едно към едно бе препечатано на сайта на Dir.вg  и подето от други вестници и медии. Да се дивиш ли, да плачеш ли над този журналистически шедьовър?! Пътуващите в самолета изживели „сериозен ужас”. Би следвало да предположим, че има и „несериозен ужас”, нещо като приятна адреналинова забава. Опасност за живота на пътуващите не е  имало „но са били на косъм”. Не е ясно каква е тази интерпретация на понятието опасност, което в българската представа се свързва с „на косъм”. Явно, че косъмът в президентския самолет е бил много здрав.
А на журналистката Вера Александрова единственото, което я държало за седалката бил коланът. А къде й са били ръцете?! И нали коланите в самолетите са за тази цел. Или може би тя е искала да каже, че е попаднала в антигравитационно поле?!
Разпространи се и новината, че „в момента ръководството на „Авиотряд 28” обмисля да награди професионализма на пилотите на двата самолета”. Как ще стане награждаването на „професионализъм”, явно ще бъде световен български принос, а пилотите могат да почакат.
Любопитно бе отразена и сагата около монтирането на ремонтирания паметник на „Цар Освободител”. С неприязън може да пренебрегнем факта, колко етично и полезно бе, особено за подрастващите многократното показване от екрана на различни части от конски крака, конски глави и човешки торсове. Покрай тази мощно експлоатирана тема по една от телевизиите се каза, че през 1907 година паметникът е бил превозен от железопътната гара до място му с „биволски впрягове”. Друга телевизия предаде съобщението с подробност, че впряговете били волски”,  а трета уточни, че впряговете били „конски”. При това положение иди, че говори, че новините били едни и същи! По една от телевизиите показаха и архивна снимка на този впряг. Съжалявам, че не успях добре да разгледам фотоса - може би впрягът е бил „конско-волско-биволски”.
И само пак в този последен ден на ноември, наречен на Свети Андрей Първозвани, в един минаващ за авторитет столичен ежедневник се пръкна заглавие „ Брегович разстреля с „Калашников”. Ха сега де?! Кой е Брегович, ако не знаеш ще ти кажат, но че прославеният певец разстрелва с „Калашников” е вече световна новина с привкус на най-черен хумор. Жалко за хубавата песен.
Наближава Никулден и треската за прясна риба нараства. И не един вестник пише за колко и колко „кила” риба имало по борсите и колко била иззета от бракониерите и т.н и т.н. Явно, че официалната мярка за тегло „килограм” вече официално сме я заменили с „кило”, което значеше май „хиляда”. Е в разговорния речник може „кило”, но на страниците на ежедневник, по-добре да бяха въвели мярката „ока”.
Примери като горните могат да се намерят бол. Аз само намерих няколко в един ден и ми стана пак тъжно за българската журналистика.
Ако за политици и министри няма задължителен лексикон и стил, то журналистите уж са представители на най-интелигентната част от нацията и следва не само да информират, но и да ограмотяват. Или може би греша. Опростачването може би е обхванало и тях. А ако искаме да се преборим с него трябва да започнем от медиите.
Може арогантно да ми се подхвърли: „Ами не гледай телевизия и не чети в Интернет. Демокрация. За всеки влак си има пътници”. Да! И това е изход. Вестници вече не си купувам. Ще изключа телевизора от контакта. Ще срежа кабела на Интернет. Защото вече ми писна! Но това е изход за към никъде.
1 декември 2012 г.
Варна

МиБел,
един средно културен българин