НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











МОЯТ ПОКРОВИТЕЛ В МОРЕТО
Атеисти или не, библейската мъдрост ни разкрива обаянието, мъдростта и добродетелите на личности, които с основание издигаме в амвона на човеколюбието, на духовната свобода, на християнското благочестие. Далеч преди българското духовно начало през 865 г., когато Цар Борис І и българските църковни династии въвеждат православната каноническа вяра в България, покрай тюркоазените брегове на Мала Азия в Средиземно море се родило отроче, което Бог повелил да стане закрилник на моряците в бурните морета. И той станал! Канонизиран бил от светата църква с богоугодното име Свети Николай. Било е втората половина на ІІІ в.
И аз, както всички моряци, уважавам и почитам човека, който в борба с езичеството и арианството се е извисил в амвона на вярата с ореола на светец.
Съдбата бе благосклонна към мен в покоряването на морета и океани. В капризите и яростта на бурите, вероятно и аз съм отправял молитви към Чудотвореца, така, както той със своята молитва към Бог укротява бурята в морето пред носа на кораба, когато е пътувал за поклонение към Божи гроб. В онази буря, разбунила Средиземно море, моряк пада от рея на мачтата и светецът вдъхнал живот в безжизненото му тяло. Това е първопричината Библията и историята заслужено да го тачат като покровител на моряците.
И аз съм един от хилядите щастливи мореплаватели, които са имали възможност ако не да посетят светите места на Чудотвореца, то поне да бъдат в непосредствена близост до атмосферата, при която е живял и добрувал светецът.
И ние, като него преди векове, плавахме с кораб през Додеканезите, за да се поклони на Божи гроб. С пътническия кораб „Варна” се провирахме между живописните острови на Архипелага. Тук някъде Свети Николай е покорил бурята на своята воля и е спасил кораба от морските бездни. Зад нас се очертаваха живописните брегове на остров Родос, а ние все още живеехме с миговете, които съдбата ни предостави. Освен легендите които чухме  за Хелиос – Бога-слънце и възлюбената му нимфа Рода, която „ражда” острова, в  представите ни се извисяваше преданието за едно от седемте чудеса на света – Родоския колос и масивните крепостни стени на рицарите от Малтийския орден, станал крепост и на християнската вяра. На този остров през ІІІ век от новата ера Свети апостол Павел е въвел християнската вяра.
Само на няколко мили от левия борд на кораба, край тюркоазените води на южните брегове на Мала Азия, се спотайваше малкото селище с голяма история – Патара, откъдето светият апостол принесъл факела на богоугодната си мисия. Ако си припомним „Илиада” от Омир, тук – в земите на Ликия, ликийците се сражават в бойните редици на трояците. Тук, в земите на Ликия, е живял и добрувал светецът.
Патара е известен с красивия си плаж, с това, че през 333 г. пр.н.е.  Александър Велики е развявал победоносните си знамена, с естественото си пристанище, допринесло някога за разцвета на търговията във Византийската империя, а в християнската летопис, това е свещено кътче на планетата. Тук, в създадения от Патарус – син на Аполон град, е роден Свети Николай Чудотворец.
Било е някъде между 270 - 286 г. Патарският епископ въвел своя племенник Николай в православната вяра и начертал живота му под Божия кръст. Легенди, предания, сказания, истини, суеверия разкриват богоугодния живот и дело на Свети Николай и го съпровождат до неговата кончина през 342 г. С Божия благословия добри, чудни дела  правил светецът и поколенията провъзгласили Николай Мириклийски за светец. С Божията благодат извършил много чудеса и православните го провъзгласили за Чудотворец. Спасил моряците от крушение в жестоката буря и станал покровител на моряци, рибари, пътешественици. Превърнал три месингови топки в златни и станал патрон и на банкерите. Промъквал се в заключени къщи, за да остави подаръци на хората, и става покровител на крадците. Целият му житейски път е осеян с любов към хората и христовата вяра в доброто.
В столицата на Ликия – град Мира, житието и делата Николай пред Божия олтар го превръщат в най-почитания светец от Севера, до Юга, във всички християнски земи и Новия свят. Така викингите го величаят като Синтер Клаас, англичаните го благославят като Санта Клаус, латините – Сант Николаус, руснаците – Дед Мороз, ние – Свети Николай, а той си е просто космополит. Космополит, който цял свят очаква с нетърпение всяка Нова година като Дядо Коледа.
С какво не се е харесал Свети Никола на римския император Диоклетиан, но той го превръща в мъченик, а народът – в светец. Мощите му са положени в мраморен сакофаг, около който се изгражда базиликата „Свети Николай” в град Мира (бел. ред. – днес турският град Демре), недалеч от родното му място.
Не мина много време! Подвластен на морето, кораб „Варна” браздеше водите на Адриатическо море. Някъде зад хоризонта на италианския бряг от векове благоденстваше град Бари. В този град мощите на Свети Николай намират вечен покой. През 1087 г. италиански моряци пренасят мощите на светеца и на 9 май ги полагат в специално построен Божи храм „Сан Никола ди Бари”.
В цял свят базилики, катедрали, църкви и манастири съхраняват християнската вяра и вдъхват надежда на хората, носещи неговото име. Колко са по света не знам, но само в България свещенодействат повече от петдесет и пет.
А  сега нека да легнем на курс към град Кавала на съседна Гърция. Страна, в която всеки светия има икона или божествен храм. Не бих се наел да описвам историята на този кокетен град. Нека си спестим описания на красотите му. Високо над пристанището се извисяват скалите на вековна крепост. До древните масивни крепостни стени ще се изправим пред живописната базилика на „Свети Николай”. От нея светецът ни гледа с благия си поглед, облечен в тъмночервено архиепископско расо с бяло кръстосано наметало, на което е бродиран Божият кръст. На иконите светецът е изобразен с евангелие в лявата ръка, а край нозете му – манастир и кораб. На тази базилика ще ни направи впечатление и голямата котва встрани от светеца, която наподобява Христовия кръст. За моряците това е знак, че наред с многото си добродетели, той и от иконите е покровител и талисман на моряците.
Да продължим символичното си плаване, този път към родното Черно море. Ще наближим древния град Созопол, където, ако се доверим на ехото от ІІІ в пр. Хр., ще чуем преданията за Антея – първото селище, възникнало край красивия залив, за древната и най-могъща древногръцка колония Аполония Понтика, за откраднатата статуя на могъщия Бог Аполон и още други нетленни предания. Нека се заслушаме в преданието, че през VІІ век тук се заселват преселници от йонийското крайбрежие – град Милет, селище, което е недалеч от Патара. Когато през 812 г. ювигият ни кан Крум забива знамето с конска опашка в този кът на Черноморието, край днешния град
Статуята на Свети Николай Чудотворец по православния канон, поставена на входа на църквата, в която е служил и в която е погребан покровителят на моряците Свети Николай, Демре, Турция.
Статуята на Санта Клаус по католическия канон, поставен в непосредствена близост до църквата.
Статуята на Ноел Баба (така според местните мюсюлмани се нарича Свети Николай), вдигната недалече от църквата.
Мраморният кръст-котва, която, според надписите в църквата-музей, доказва, че Свети Николай е закрилник на моряците.
Надпис на английски и на руски език над мраморния кръст-котва.
Стенопис от църквата.
Черноморец се изгражда вероятно първият манастир в страната „Свети Николай”. Макар и близо три века след кончината на светеца, семето на вярата му кълни и в странджанския вилает, въпреки вероломните атаки на келтите по тези земи. И не само на келтите.
Столетия след тези времена, в годините, когато италианските моряци пренасят мощите на Свети Никола в Бари, в Европа кръстоносните походи на рицарите и богомилското движение оказват своето влияние върху християнската вяра. През това време Созопол расте като полис - крепост на християнската религия, един от апостолите на която е Свети Николай.    Край Месемвриа - при Ахелой, се провежда една от най-кръвопролитните битки в историята на Средновековна Европа. Християнската вяра ли, светците ли, „Свети Николай” ли, но бойците на цар Симеон разгромяват близо 100-хилядната армия на византийския магистър Лъв Фока, прехвърлена в наши земи от родната земя на светеца. Тази война е най-съдбоносна за България - война не за територии, а за унищожаването на българската народност от византийци, печенеги и други европейски националности. С този велик триумф на българското оръжие, Симеон става пълновластен господар на Балкански полуостров. Месеци преди тази битка мощите на Свети Николай са пренесени в базиликата в Бари.
В наши дни археологическите разкопки на древен Созопол извисиха името на светеца с нов ореол. В олтара на древен храм бе извадена на бял свят рядка находка - гърненце с похлупак, в която е имало миро от Свети Николай. Някои считат това за хипотеза. Уважаеми български учени, българските моряци ви казват, че това не е хипотеза. Как иначе да си обясним, че България е Морска държава, че всеки, който се е родил в Созопол е моряк, или рибар. Мирото на Свети Николай наистина е благовонно.
Неслучайно бургаската общественост провъзгласи за патрон на града Чудотвореца Свети Николай. И те направиха чудеса в изграждането на своя град. Неслучайно църквата в центъра на град Варна светлее с името на светеца. Българино, когато минеш покрай Божия дом, запали свещичка пред иконата на Светеца. Така ще се преклониш пред величието на неговото дело и с благословията на техния закрилник Свети Николай ще пожелаеш „Щастливо плаване!” на българските моряци.
Васил ДАЧЕВ
Снимки Атанас ПАНАЙОТОВ