НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НА БОРДА НА МОТОРНИЯ ТАНКЕР „ЯНТРА”
ПРЕЗ 1963 Г.

Писмено свидетелство за проблемите при експлоатацията на кораба
По повод написаното от к.д.п. Николай Йовчев

На 2 декември 2012 г. в „Морски вестник” бе публикувана статия на к.д.п. Николай Йовчев: 2 декември 2012 г. За полезността на Античартърната програма на Параходство БМФ (60-те г. на ХХ в.)
. В нея авторът коментира минусите от използването на корабите втора ръка и съответно - плюсовете на решението за закупуване на нови кораби от Япония. За пример е посочена неудачната доставка (к.д.п. Йовчев я нарича печална) през 1962 г. на построения в Съндърланд (Великобритания) десетгодишен  моторен танкер „Янтра” (товароподемност 15 530 т). В този контекст е поместена снимка от 1963 г. на екипажа на м/т „Янтра”, преодолял сериозен технически проблем по време на плаване. На снимката разпознах баща ми, к.д.п. Славчо Рангелов (випуск’32 на Морското училище).
Статията ме озадачи, защото, от една страна, сe казва, че „макар да им е дошло до гуша да се борят с проблемите на старите кораби, възпитаниците на Морското училище се справяли достойно”, но, от друга страна, се твърди, че капитаните проявявали субективизъм и се стремели да се оневинят пред началството. Почудих се дали баща ми е присъствал на описаната среща в София на капитани от довоенните випуски (с изключение на капитан Любомир Генов, други имена не са посочени от автора) с министър Пенчо Кубадински, проведена без да бъде уведомен тогавашният директор на БМФ Стоян Неделчев. Затова прегледах писмата на баща ми, писани от борда на танкера „Янтра” през 1963 г. Те са своеобразно допълнение и към текста, и към снимката, макар че не съм сигурна през кой месец на 1963 г. е направена тя.
Старите капитани отдавна са напуснали този свят и не могат да вземат думата, но написаното остава и чрез него ние пък можем да надникнем  в тяхното ежедневие. Описаният по-долу случай на инфарктна ситуация не е единственият в живота и службата на баща ми; със сигурност подобни моменти, че и часове, а понякога и дни е преживял всеки от колегите му. (Повечето от тях починаха от сърдечно заболяване). Моряшка орисия!

И така, ето няколко извадки от писмата на капитана на танкера „Янтра” от 1963 г.

12.02.1963 г.
Ливорно
м/т „Янтра”

Стр. 1:
... В Ливорно сме от 7 т.м., 10:00 часа. Най-напред ще ви опиша накъсо премеждията, които прекарахме до пристигането, и защо толкова се бавим в Ливорнo, ако това вече не ви е известно.
До излизането от Дарданелите имахме почти хубаво време, но оттук още ни започна една югоизточна буря със сила на вятъра 8 бала и вълнение 7. Вълните непрекъснато заливаха целия кораб, който се клатеше много и приличаше на подводник. Скоростта намаля на 4 мили, от 13. Понеже северният архипелаг по този курс е напълно открит, нямаше къде да се крием и чак в 22:30 ч. влязохме от северния край на о. Евбея и там щурмувахме на завет до сутринта. Времето беше спаднало, поправихме пътевите светлини, циментирахме клюзовете, за да не влиза вода във верижния сандък, и продължихме на 4 февруари. До Ливорно вече времето беше обикновено.
За най-голям ужас, тук открихме, че заливката на плъзгуна на буталото на втори цилиндър се е спукала на две, отделила от рамата и корабът е фактически без машина. Нямахме избор, на следния ден предстоеше много трудна маневра, макар и с 4 влекача, и въпреки голямата опасност, помагахме и с машината.
Най-лошото е, че властите не искаха да позволят да поправяме в пристанището, а да ни изгонят на открито и там под охраната на влекач - зимно време, при бурите, които тук най-много бушуват  - да рискуваме кораба.

Стр. 2:
Направих писмо до Порта, прегледаха ни за опасността от газ (нали сме танкер) и чак тогава разрешиха да поправят само машината (имахме още електрически кабели и парни тръби за поправка). В този момент обаче работниците стачкуваха и едва се намери една фирма да се заеме с ремонта. През маневрата електрическият щамбай започна сам да звъни и сменя произволно всички ходове и накрая силно запуши отвътре. Искахме да дадем сигнал със свирката - и тя отказа! Рулят, когато го дадем ляво или дясно на борд, се отклонява само на 17 градуса. При заден ход на машината тахометърът показва преден. Пилотът си взе акъла и искаше да отлагаме маневрата, а два големи танкера чакаха след нас. Благодаря на Бога, всичко мина благополучно.   
Пиша ужасно лошо, но след половин час отивам в съда, връчих морски протест и бързам да пусна писмото...
.Ако аварията беше станала в бурята, можете да си представите последствията. Всички италианци специалисти заявяват, че сме имали molto fortuna. Както и да е, ремонтът се прави и или днес, или утре ще свършим. 
В неделя, при прекрасен ден, много слънце и тихо време, ходихме в Пиза. Оттам изпратих картички... Красотата и историческите ценности са неповторими и неописуеми.

Стр. 3
:
Ще разправям като се върна ... Вчера пък валя като из ведро, макар че замина втората група от 12 души, като с това се извървя целият екипаж. Много, много съм доволен.
По причина на морския протест, който връчих, с цел да минат всички разноски на застрахователното дружество, а не на Параходството, днес в 10:00 ч. ни викат в трибунала за показания. Смятам, че ще успеем.
... Забравих най-важното и неприятно и за мене, и за вас. Вследствие на всички тревоги, които тук трудно могат да се предадат, и неподготвен екипаж за такива обстановки, още в бурята пропуших пак*...
- - - 
*
(Отказал е цигарите, след като на 4 март 1962 г. е получил инфаркт при приставането в Мурманск с новополучения в Анверс параход „Родопи” - бел. авт.)

Стр. 4:
... Смятам, че от Италия непременно ще се върнем във Варна, защото има спукани тръби в танковете, кабели по мачтата за поправяне, което нито можем сами, нито тук позволяват да се поправя. Но като гледат така повърхностно на тези неща началниците, може би ще кажат и да не ги правим, така, както смятаха - евентуално - да бъдем влачени [до Чивита Векия]…
P.S. Снощи до 00:30 ч. слушах от Монте Карло операта „Бал с маски” -изпълнение на италиански певци. Беше вълшебно, аплодисментите бяха нескончаеми.

07.03.1963 г.
Варна
м/т „Янтра”
Моторният танкер „Янтра”. Снимката е от личния архив на к.д.п. Славчо Рангелов.
Стр. 1 от писмото на к.д.п. Славчо Рангелов, изпратено от Ливорно на 12 февруари 1963 г.
Стр. 2 от писмото на к.д.п. Славчо Рангелов, изпратено от Ливорно на 12 февруари 1963 г.
Част от стр. 3 от писмото на к.д.п. Славчо Рангелов, изпратено от Ливорно на 12 февруари 1963 г.
Част от стр. 4 от писмото на к.д.п. Славчо Рангелов, изпратено от Ливорно на 12 февруари 1963 г.
Част от писмото, изпратено от к.д.п. Славчо Рангелов от Варна на 25 май 1963 г.
К.д.п. Славчо Рангелов и главния механик Тодор Кавалов пред наклонената кула в Пиза, февруари 1963 г. Снимката е от личния архив на к.д.п. Славчо Рангелов.
Екипажът на моторния танкер „Янтра” пред наклонената кула в Пиза, февруари 1963 г. Снимката е от личния архив на к.д.п. Славчо Рангелов.
Част от екипажа на танкера „Янтра” през 1963 г. се снима за спомен след поредното преодоляване на сериозен технически проблем по време на плаване. По изражението на лицето на капитан Славчо Рангелов можем да съдим, че проблемът не е бил лесен за преодоляване. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
... Най-после от 3 март сме във Варна... Въпроси много за разрешаване в Параходството, особено около подмяната на екипажа и подготовката на кораба за дългия преход до Куба и обратно. Ще тръгнем, т.е. ще продължим рейса, към неделя или понеделник, не по-късно. Днес към 13:00 ч. дойдоха на кораба с магнетофон от Радио Варна - за предстоящото отиване до Куба. 


25.05.1963 г.
Варна
м/т „Янтра”

... Днес на кораба ни връчиха тържествено преходното червено знаме на първенството за танкерите и 50 лв. парична награда за кораба, а капитана, от когото били много доволни при трудния и отговорен кубински рейс, ще наградят допълнително.

Подготви за публикация:
Евгения Славчева РАНГЕЛОВА - ПЕЕВА