НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











В ПЛАВАЩИЯ ДОК НА КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” НА 9 МАЙ ПРЕД 1989 Г.
В плаващия док бяхме два кораба. Нашият малък десантен кораб и един морски тралчик (миночистач). Тралчикът беше от състава на Краснознаменния  Черноморски Флот на Съветския съюз. По време на бойно тралене (миночистене) в Суецкия канал се подривал (взривил) на мина. Получил пробойни (пробиви) по обшивката на корпуса и повреди в машинното отделение. Екипажът успял да спре нахлуващата вода. На собствен ход пристигнал в нашия военен кораборемонтен завод. Заедно с нас го извеждаха за авариен доков ремонт. Военни кораби от страни с различна политическа принадлежност тогава трескаво  разчистваха и подготвяха канала за възстановяване на корабоплаването по него, след продължителна минна блокада.
Обемистата работа при доковия ремонт беше свалянето до чист метал на старата боя, раковините и ръждата от подводната част на корабния корпус. Това беше механичен процес. Използваха се ръчни механични инструменти. Във военния кораборемонтен завод това се извършваше от корабните екипажи. Докът ни предостави пет ръчни, задвижвани от сгъстен въздух, турбинки. Те въртяха телени четки. Въртящите се телове на четките стържеха раковините, старата боя и ръждата. Заедно с водата от образувалите се кухини между боята и метала се получаваше кафяво-черна каша. Четките раздробяваха на дребни частици кашата и я разпръскваха във всички посоки на няколко метра разстояние. Два слоя от боята съдържаха токсични компоненти. Те служеха за защита на корабната подводна част от обрастване и полепване на раковини. Летящите във всички посоки кафяво-черни частици, срещнеха ли по пътя си преграда, се залепваха за нея. ...

Пълният текст на разказа на капитан І ранг от резерва Лъчезар ЛАЗАРОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.