НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











50 ГОДИНИ ДИВИЗИОН ПАТРУЛНИ КОРАБИ -
БУРГАС

Днес в Пункта за базиране Бургас тържествено отбелязват 50-та  годишнина от създаването на Дивизиона патрулни кораби. За първи път ще се проведе церемония за валидиране на пощенска карта с надпис „50 години от създаването на Дивизион патрулни кораби”. На церемонията ще присъстват представители от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Щаба на отбраната, Съвместното командване на силите, Командването на ВМС, бивши командири и военнослужещи на дивизиона и гости, съобщиха от Отделението „Връзки с обществеността” на Военноморска база – ВМС. По този повод правим кратка историческа ретроспекция за историята на това забележително българско военноморско формирование.

Преди 50 години, със заповед на министъра на отбраната от 23 март 1963 г. е сформиран 4-ти дивизион противолодъчни кораби в състава на Военноморска база Бургас, базиран в Созопол. Дивизионът е сформиран в състав от шест новополучени МПК (малки противолодъчни кораби) проект 201-М с бордови номера от 31 до 36. Денят на вдигането на българския военноморски флаг над първия кораб – 2 юни 1963 г., е утвърден за празник на дивизиона. Първият командир на дивизиона с личен състав от 36 офицери, 17 старшини и 156 матроси е капитан ІІІ ранг Петър Желев.
Днешният 4-ти дивизион патрулни кораби обаче е наследник на традиции от по-стари времена. Корабни подразделения от Военноморските сили на България (торпедоносци тип „Дръзки” и торпедни катери тип „Люрсен”) базират в Бургас и в Созопол и изпълняват патрулни и противолодъчни задачи в реални бойни условия при конвоирането на граждански кораби в наши териториални води по време на Втората световна война.
След войната, през 1951 г. в състава на Военноморска база Бургас е сформиран дивизион от шест малки преследвачи на подводници тип ОД (охотник деревянный) с бордови номера от 601 до 606 с командир старши лейтенант Стоян Данаилов. През 1954 г. този дивизион е подменен с друг, но отново от малки преследвачи на подводници тип МО (малый охотник) с бордови номера от 101 до 105 и с личен състав от 141 души. През 1958 г. дивизионът е в състав от четири големи преследвача на подводници тип БО (большой охотник) и с личен състав от 245 души. През целия този период екипажите извършват непрекъсната бойна подготовка, изпълняват бойни стрелби и осигуряват бойните задачи на българските Военновъздушни сили. Преследвачите на подводници развяват българския военноморски флаг пред Одеса и Севастопол, участват във флотските учения и в реални аварийно-спасителни операции.
Така днешният 4-ти дивизион е наследник и продължител на повече 70-годишни традиции, градени и поддържани в мир и в бой, с авторитета на високо подготвени военни моряци, доказвали многократно и безотказно своя професионализъм и своя патриотизъм. Дивизионът е превъоръжаван неколкократно с различни проекти бойни кораби, но остава във военноморската ни история и продължава да пише нови страници от нея най-вече с това, че винаги е бил денонощно функционираща школа за бойно майсторство, ковачница за командни кадри и огнище на родолюбие.
Новосформираният през 1963 г. 4-ти дивизион става важна част от патрулните и противоподводните сили на бойния флот на България. Екипажите му в съкратени срокове усвояват новата бойна техника е участват последователно в множество национални и международни учения, като на мащабното учение „Родопи`67” за първи път у нас доказват практически възможностите на РБУ-1200 при прокарване на проход в минно заграждение за осигуряване на стоварването на учебен десант.
През 1972 г. 4-ти дивизион е предислоциран от Созопол в Пункт за базиране Атия и от тогава до днес е тук. Тук, преди около 40 години, на 7 декември 1973 г. командирът на отделение рулеви старшина ІІ степен Стефан Михалев Димитров от МПК № 46 с цената на живота си потушава избухналия в първи кубрик опустошителен пожар и спасява кораба и екипажа от гибел. Името му остава завинаги вписано във военноморската ни история като мирновременен флотски герой и всяка година неговият подвиг се отбелязва в Пункта за базиране Бургас с военни почести.
Със заповед на командващия ВМС от 20 септември 1989 г. на получените в състава на дивизиона шест противолодъчни кораба проект 204 с бордови номера от 41 до 46 са присвоени имената „Летящи”, „Бдителни”, „Напористи”, „Храбри”, „Строги” и „Безстрашни”, с което екипажите, заедно с военните моряци от 1-ви дивизион патрулни кораби – Варна, поемат и продължават историческата традиция, поставена от първите торпедоносци в нашия флот.
Така в продължение на няколко десетилетия военните моряци от 4-ти дивизион доказват на дело, че са способни в кратки срокове да усвояват, да поддържат и да експлоатират различни системи на въоръжение и бойна техника, да изпълняват своя воински дълг по
Фрегатите „Верни” и „Дръзки” по време на съвместно учение.
Четири малки противолодъчни кораба проект 201-М от 4-ти дивизион в Пристанище Бургас. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Четири противолодъчни кораба проект 204 от 4-ти дивизион в Пункта за базиране Атия, 1999 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Патрулна корвета № 42 „Бдителни” (проект 204) от 4-ти дивизион в Пункта за базиране Атия. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Стрелба със 100-мм оръдие на фрегатата „Дръзки”. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Момент от поредното участие на фрегатата „Дръзки” в операцията на НАТО „Актив Индевър” в Средиземно море. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
всяко време и във всякакви условия. За това не бе изненадващо решението на командването на българските ВМС именно този дивизион да направи първата голяма историческа крачка в развитието на бойния флот на България през ХХІ век. След приемането на страната ни в НАТО и в Европейския съюз, след поставянето на новите задачи пред Българската армия и Военноморските ни сили, на дневен ред дойде въпросът за превъоръжаването с качествено нова техника, адекватна на новите условия. Това стана с приемането на три фрегати от белгийския проект Е-71, с които реално бе разширен оперативният простор на българските ВМС и бе изграден авторитетът им на равностоен и пълноценен евроатлантически партньор.
С вдигането на българския военноморски флаг над фрегатата „Дръзки” (трети боен кораб с това име в нашата морска история) на 22 октомври 2005 г. бе отворена нова страница в летописа на дивизиона, на Военноморска база Бургас и на Военноморските ни сили. В трудни условия, далече от родината, преодолявайки езикови и логистични бариери, екипажът с командир капитан ІІ ранг Панчо Панчев не само усвои нова, сложна и перспективна бойна техника, но и качествено различна корабна организация, с което започна да пише страниците на новия Корабен устав. С попълнението на дивизиона с още две фрегати от този проект - „Верни” и „Горди”, нашите ВМС получиха нови възможности за действия извън региона на Черно море, за участие в мисии на ООН, Европейския съюз и на НАТО.
Вече години наред екипажът на „Дръзки”, следван уверено от екипажа на „Верни”, отстояват авторитета си на достойни представители на България далече зад нейните предели - пред Либия и Ливан, под остров Крит и в Адриатическо море, буквално от Гибралтар до Суец. Те бяха сертифицирани и станаха важна част от декларираните от нашата страна участници в силите за отговор на НАТО (NATO Response Forces - NRF). Този авторитет се отстоява с хиляди безаварийно проплавани мили, безсънни нощи и непрестанни усилия за поддържане на сложната техника в условия на ограничени финансови ресурси.
Но на екипажите на корабите от 4-ти дивизион никога не им е било леко - нито през втората половина на ХХ век, нито в началото на ХХІ век. Но нали в преодоляването на предизвикателствата, в отстояването на професионализма и в повишаването на бойното майсторство е онова истинско поприще, където българският военен моряк е в стихията си! Нали с това екипажите на корабите от 4-ти дивизион, където служат достойни българи и българки, доказват още веднъж, че за тях България не е място, където живеят, а Отечество, което те във всеки един момент са готови да защитават!
Ето, това е основанието, с което днес всички, които са свързали съдбата си с 4-ти дивизион - и ветерани, и моряци на действителна служба, се гордеят с половинвековния юбилей и завещават на тези, които ще поемат щафетата след тях, традиции, които задължават!
Капитан ІІ ранг о.р.
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история