НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











„МОРЕ ОТ ЗЕЛЕНИНА”

В един хубав майски следобед
на 2001 г. поех от Варна на запад по южните склонове на Варненското езеро, в моите очи - местният лозарски прованс. Мислих си и как би изглеждал пейзажът, ако това езеро бе поело по пътя на езерото Леман край Женева, вместо да реализира социалистическите „велики” планове за регионално развитие.

Морето свързва, нали?
Пътят ме отведе на юг, прекосих р. Камчия, потопих се в чудно-хубавите дъбови гори на Камчийска Стара планина. Поех през живописния Дюлински проход и ето - Южна България! Несебър е на една крачка, няма как да не се уважи. Поморие не е далеко - поне една панорамна обиколка си струва да се направи. Варненец съм, но обичам и Бургас. Много се радвам, че като че ли не само няма антагонизъм между двата града, а напротив - варненци харесват Бургас и обратно. Морето свързва, нали? С удоволствие спирам и там.

Всички улички водят „къде морето”
Това е Созопол. Каква по-велика завършеност на една улица? Стигаш края и се потапяш в необятното. Като малък при обиколките из вътрешността на страната винаги имах едно тягостно чувство. Тичах по улиците на градчетата и парковете, тичах и тичах, но никога не стигах морето. Знаех, че там го няма, но пак тичах и тичах, в очакване на невъзможната среща.

Една очукана табела
Така и така съм дошъл на юг, защо не прескоча до Царево? Щастлив съм, че в тези модерни времена първото ми посещение там бе под ветрила. Сега беше моментът да видя и пътя по суша. Струваше си! На излизане от Царево с периферията на зрението си виждам една поочукана табела „Малко Търново 56”. Веднага ляв мигач и почти обратен завой. Това Малко Търново от малък го гледам на картата на България зад бюрото. В учебника по литература за 6 клас имаше репродукции на наши художници. На една от тях бе изобразен възрожденски богатият център на Малко Търново. Е, сега е моментът да се види. Времето напредна. Започна да мръква. Бензинът свършва. GSM oбхватът изчезна. На ок. 25 км трябва да има бензиностанция. Не работи. Пътят - окопна война. Ужас. За 56 км се разминах само с един камион. Малко Търново ме посрещна вместо с достолепни възрожденски къщи - с бетонни 4-етажни - сами се сещате колко красиви - блокчета... какво разочарование... НО всичко това нямаше значение, защото ... защото бях погълнат от неописуемото

Море от зеленина - СТРАНДЖА


***
Това беше моята първа среща с тази загадъчна крайморска планина. Последваха много други. И всички прекрасни. След дълго умуване се реших все пак да опитам да споделя с Вас, приятелите на „Морски вестник”, част от преживяванията си в това неизразимо пространство. Следващият материал „Черноморието ни през обектива - м. май” е посветен на Странджа. Странджа е тема без край...

Доси ВАСИЛЕВ