НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПО ПОВОД И БЕЗ ПОВОД
Начетохме се, наслушахме се, че било нашенски табиет да се маскарят избори. Някои даже се попрестараха, като обявиха тъкмо нашето съвремие за пъкъла на изборния разврат. Да имат да вземат, обаче и ако не помнят, нека бъдат така добри да си научат урока!
Докато нашите дядовци са преписвали творчески и на ползу роду Белгийската конституция, всичко било наред. Но още първите избори загатнали какъв потенциал за машинации и лоши поличби се криел в нея, а новоизбраното князче (Особа Свещена и Неприкосновена) взело, че я суспендирало. Демокрация обаче в шило не стои и като го изпроводили по най-демократичен начин да си ходи, дошъл ред  да се проявят баш-баши  Ганьовските иширети. Со кротце, со благо и со малко кютек, работата вървяла година след година и ако спечелели неправедните партии – жална им майка!
Карали я така до Европейската война, а след като катастрофирали за трети път, избрали начело на селския народ едни селяни, най-главният от които
И големият български държавник Стефан Стамболов е изпратен в историята по „най-демократичен” начин. И ето, сега паметникът му е насред центъра на столицата! Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Илюстрацията е предложена от Туко Рамирез Ел-Команданте
извикал „Партиите умряха, кой ще ни свали!?” Обаче - свалили го, барабар с главата му и демократичният ред тръгнал пак да крета по кривите пътеки на Татковината.
Питам ви, дотук някой да е открил период на демократичен ред и народовластие, от който да вземем пример за подражание? Няма ами! Няма да има и в следващите десетилетия, защото там главните действащи лица са кръволокът Цанков, атентаторите от църквата Св. Неделя, Военният съюз и македонстващите дейци от оня край, за който и досега си разменяме червиви приказки с братята македонци. Демокрация, та дрънка! Така чак до 19-ти май, който е на утрешния ден, ама през 1934 г., когато станало ясно, че цялата политическа система е прогнила - направо да ти се заповръща. И заповръщали, които били взели  власта. Още през същата година повърнали (касирали!) избора на Йордан Милев за софийски кмет, избран с работническите гласове. Защо го касирали ли? Ами така, който иска да чуе по-подробен отговор - защото така! Демокрацията е такова нещо, без причина нищо не става, значи си е имало причина.
После дошло времето на „новия ред” в Европа (екзарх Стефан в спомените си от 1952 г. го нарича „фашистко” - бел. авт.), на Закона за защита на нацията, на рязането на шумкарски глави и на партизански акции по села и паланки за горене на данъчни книги, и за събиране на кашкавал по мандрите. А като се наложило да изберат регенти на осиротялото царче Симеончо - пак забравили да прочетат Конституцията и избрали чичо му, който нямал това право. Де да знаят, че с това го обричат на гибел!
В първите следвоенни години на мода била наредбата-закон за Народния съд и така нататък, ако нещо трябвало „да мине”, обявявали, че се случва „по молба на трудещите се”. И настанала такава народна демокрация, че още не можем да я забравим. Какви избори се вихрели само - някои от нас са писали за това (вж Янчо Бакалов и др.).
След  първите избори в най-новото време видният демократ, бивш член на БКП и доктор на философските науки Желю Желев обяви на всеослушание, че са фалшифицирани. Никой не му повярва, обаче. Или може би толкова много му повярваха, че ги хвана страх да го признаят. При следващите, покойният уважаван политик и човек, социалдемократът доктор Дертлиев се изправи като скала да брани „най-ваклото агне” от стадото си, Стоян Ганев, че изборът му за депутат бил редовен, макар че и децата в Парцал махлеси знаеха, че е фалшифициран. Тъй и досега! Ама виновни ли сме, като друго не сме виждали и от кого да се научим, като май наистина всички са маскари (вж европейските медии за скандали, съдилища, обвинения, нарушения, присъди, корупция, оргии, далавери, черни партийни каси и прочия безобразия на политическия елит, все в градинката на най-ревностните ни учители по демокрация). Когато Ахмед  Доган каза, че купуването на гласове на избиратели е стара европейска практика - само дето не го бихме, нищо че е вярно. Пак той призна  за обръчите от фирми, които кръжат и живеят в симбиоза с политическите партии - боже, колко се обидиха всички, да си помислиш, че и това не е вярно!
Спомняте ли си как безочливият Майкъл Фарадж се обърна в Европейския парламент към новоизбрания баш на Европейския съюз Рампуй (да му имам името!): „Казаха ни, че ще ни ръководи някакво светило, а ни натресоха Вас, с харизма на мокър парцал!” Грозна работа, ще знаете, нищо че е европейска. Ама и нас - кой ни би в главата да ги припознаваме тия за учители, като и те са на същия хал. Булгар, булг-а-а-ар! Казал го е човекът и нека да държим високо бащиното знаме, пък каквото сабя покаже.
Бай ЯНКО

P.S.
Бате Бойко - ти си знаеш!