НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПОКЛОННИЦИ НА АТОНСКИТЕ МАНАСТИРИ ОТ
БУРГАС ПЪТУВАТ ПО МОРЕ (ХVІІІ И ХІХ В.)

След падането на Константинопол в ръцете на османските турци истински център на православието станал полуостров Атон. В продължение на столетия в Светогорските обители българи, гърци, руси, сърби, румънци и представители на други православни народи са изпращали синовете си като монаси или като изкусни художници, резбари, които са сътворили чудата на Атонската школа в християнското изкуство. Необходимо ли е да припомням, че тук са работили и труженици на музата на историята Клио, сред които най-забележителен за нас си остава светогорския монах Паисий.
Богатите архиви на Атонските манастири крият още много тайни, които тепърва ще се разкриват за широката публика. В книгата си „Българското Черноморие през епохата на Възраждането” проф. Велко Тонев разкрива един съществен момент от духовния живот на бургаското гражданство през ХVІІІ и ХІХ век. Разгръщайки Поменика на Хилендарския манастир, известният специалист открива имената на
Хилендарският манастир. Худ. Цанко ЛАВРЕНОВ
бургазлиите Раду, Захаринчо, Парсо, Домна, Парус, Баласи и Куртес. Тези християнски имена на хора от Бургас и Ченгене скеля са се записали в 1797 г. Половината от тях са чисто български. Същото звучене имат и имената на поклонниците от 1804 г: Елена, Неделю, Петро, Ноне, Радо, Жельо, Стояно, Мишо, Стоян, Крайне, Стою, Доне, Кяро, Йово, Пометко, Керано, Драган, Йоанн, Добре, Радо, Шенко, Тано. Сега чисто българските имена са много повече. Българските имена Добра, Стоян, Драган, Неделко и Желеско фигурират сред гръцките Хриса, Кириакиа и Параскева през 1809 г. заедно с имената на Диминлий, Кирано и Параскева, характерни и за българи и за гърци. През 1807 г. в поменика са се регистрирали Василопула, Еудокиа, Теодор и Димо.
От данните, публикувани от проф. Тонев става ясно, че бургаските поклонници  в Хилендар са идвали точно в граничните десетилетия на ХVІІІ и ХІХ век. Може да се направи извода, че  бургазлии още в зората на Българското възраждане са се възползвали от разположението на Бургас и са предприемали презморски православен хаджилък, за да запишат имената си там, където няколко десетилетия преди това Паисий Хилендарски удари камбаната на българското национално самосъзнаване.

Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ