НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СЛЪНЧЕВИ ЗАЙЧЕТА
В деня, в който пиша тези няколко реда (21. 05. 2013 г. – бел. ред.), започва работа 42-то Народно събрание. На този ден отбелязваме и годишнина от кончината на Томазо Кампанела, сътворил в мечтите си „Градът на слънцето”. Панта рей, времето се търкаля неумолимо, на мястото на отиващите си идват нови, добри и не чак толкова добри творци и мечтатели. Днес не очакваме новият парламент да открие формулата на новото слънце, което да грее и на нашата улица, но нека поне се опитат. Очакваме май повече депутатско ръмжене и скимтене, сочене с пръст, взаимни нападки, и всякакви нечленоразделни словоблудства, на които сме се нагледали, и с нищо няма да ни изненадат. Скептици сме относно светлите примери на прозрение за истинските неща, за голямото Нещо, което е стиснало за гърлото народеца ни и някой най-после трябва да го изрита на бунището.
Гледахме за пример към Европата – бошлаф! Хората там си имат своите проблеми и все по-често гледат на нас като на петото колело, че ни го и казват, засега неофициално. А тези, на които толкова се надявахме, големите западни компании, уж стратегически инвеститори, като стъпят на наша земя, се захващат с единственото, което истински ги вълнува – да грабят. Така е с телекомите, с енергосмучещите (вж далаверите „Марица изток” и сие), с банкерите, с големите търговски вериги, със златодобива и прочия, мъкнат и лапат като за последно! Ако имаш една риза – забрави, а както е казал поетът, помощ от нийде не иде.
А трябва ли ни, всъщност, нечия помощ? Не във вид на инвестиции, а на акъл, на който нашите безбройни партньори от изтока и от запада са толкова щедри. Нека да не е само акъл, джанъм, че тука сме много обидчиви, дали обаче нямаме нужда от малко примери?
А примери дал Господ, стига да ти стиска да ги гледаш с отворени очи. Да погледнем първом към Русията, че няколко поколения българи бяха свикнали все натам да гледат.
Ама то много няма за гледане като за нас там. Хората са се специализирали да помпят петрол, да го наливат в дестилационни апарати, да ги греят с природен газ и да добиват спирт. Филтрират го през въглени от брезово дърво, разреждат го с вода от необятните си водни запаси и пият. Толкоз, няма друго, каквото им остане – пускат го по тръбата на запад, а като излязат с високопроходимите си автомобили на мястото, където се очаква да има път и като се срещнат там на верев с други колеги на градус – бият се. Да не са луди да викат КАТ, обаче, даже са си оборудвали всъдеходите с камери за наблюдение и минцът с униформената шапка, като види, че го записват, не смее да ги дои много. А в правителството им от време на време идва Президентът, бивш премиер и пита строго министрите: „Къде са парите?” Уж не знаел, а Премиерът, бивш президент, мълчи гузно и сигурно си мисли: „Ще те питам аз теб, като си сменим местата!” Не е за нас този пример и я да вземем да хвърлим едно око на китайците.
Хубаво направихме, че се загледахме натам, вижда се, че не сме им безразлични. Работят за нас, хората, натрупали са купища мартенички, смилянски боб, горнооряховски суджук, а сега са почнали и евро монети да чеканят и да ги подготвят за експедиране по нашенско. Ама това си е техен бизнес и ще ни бият през ръцете, ако вземем да пипаме, затова – пайдос!
Можем да погледнем и към Америките, ама какво да им гледаме, имаме там милионна колония, а все едно, че нищо, и там не е като за нас, да можеш да копаш, ама да можеш и да не копаш.
Можем да хвърлим едно око към някоя по-малка държавица, към Норвегия например. Там ДДС-то е 25 %, ама нямало ДДС измами и се чудим от какво печелят по-богатичките хора. За държавна пенсия е достатъчно да си навършил определена възраст и да си пребивавал в страната 40 години. Пенсиите се плащат от ДДС-то и щом си бил там, ял си, пил си, пазарувал си стоки и услуги – ето откъде ти е пенсията. Ама то е толкова просто, че у нас турско да стане, такава простотия няма да направим. Да бягаме надалеч от това гнездо на греха – ето ти го насреща и Сингапур. Хората му са  различни чешити, повечето мургавички, имат си море, моряци и калпави съседи, природен ресурс йок, имат и корабостроителници, и пристанища, полиция бол, слънчице пече – също като у нас, ама я да видим как я карат.
Карат бавно, защото ако колата ти вдигне над 80 километра в час, писва вградената в нея сирена и жална ти майка! Возят се по много в една кола, защото ако след 18 часа те пипнат, че караш сам – сещате се (500 долара ти струва мурафетът).
Дъвки не дъвчат, защото... Гласуват свободно и по съвест, ама на бюлетината си пишеш личните данни и гледай после какво става.
Корупция няма, защото бесят. Фактически. През последното десетилетие имат средно по три бесенки месечно – за кражби (мале мила!), за наркотици и т. н.
Абе къде сме тръгнали да надничаме през хорските дувари, що не си седим на къщата, я какво Народно събрание си имаме пак! Като зейнат ония ми ти депутати, че като потекат от устата им реки от мед и мляко за бизнеса – само да имаш закваска да квасиш и лъжица да лапаш! А който няма...
Бай ЯНКО

P.S.
В корабостроителниците на Сингапур всички работещи подават молба да им разрешат да работят „овъртайм”. Моряшкият овъртайм, както знаем, се заплаща допълнително и по по-висока тарифа. И тук им го плащат, ама по по-ниска.
- Защо така бе? – питаш чорбаджиите.
- Защото след толкова работа хората са уморени и не са производителни.
- Ами защо ги товарите тогава с допълнително работно време?
- Как защо – те така искат!
Бетон!