НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЧИТАТЕЛЯТ ЗА НЕТЪРПЕНИЕТО И ЗА НАБЛИЖАВАЩИЯ 2 ЮНИ
Защо българското гражданство изгуби доверие в „своите”, „народни” представители, „общински” съветници и в цялата политическа система?

Отговорът на този въпрос се корени в една наглед безобидна проява на човешкия характер - нетърпението. За близо 24 г. преход от тоталитаризъм към демокрация се пръкна една нова, но много доходна професия - политик. На прима виста бихме казали нищо лошо, ако 
не беше тази нескрита проява на нетърпение на българската политическа класа (независимо от оцветяването й) към бързо забогатяване, предизвикано от алчност, невежество или най-общо казано от лошотия.
А иначе, ние - възпитаниците на старата образователна система, все още помним, че важно е да не бъдеш нетърпелив и да оставиш да се случи онова, което трябва да се случи. Че ако човек живее спокойно, без да се терзае от нетърпение, тогава има време да размишлява и да си спомня. Така вероятно ще срещне съдбата си. Навярно ще се радва на живота. Няма да забравя наученото. Но ако се измъчва от нетърпение, ако иска да изпревари времето, светът сякаш потъмнява, а душата се заплита в кална паяжина - това са хаосът и суматохата. Много стари цивилизации и народи са погубени от тях.
Така че нека „нашите” политици да сменят плочата и да престанат да се оправдават със световната икономическа криза, а да се вгледат всеки в себе си. Да позабавят малко темпа на лично обогатяване, и да си спомнят за маслинките на Левски, за саможертвата на Ботев (на 28 г.), Караджата (на 28 г.), Хаджи Димитър (на 28 г.) и на другите знайни и незнайни герои.
Но обърнахте ли внимание на годините в скобите? А сега си спомнете приблизителната усреднена възраст на протестиращите, на техните представители и водачи, на наскоро затихналите протести на гражданството в почти всички големи градове на Отечеството.
Аз лично, ако бях политик, не бих пренебрегнал това съвпадение.

Княз Поряз ТАРКАШЕНСКИ
(о. р. капитан-лейтенант Павел ТОДОРОВ,
член на ИК за издигане о. р. полк. доц. Хр. Бозов за кмет на Варна)

P.S.  В средата на текста е използван малък пасаж от романа на М. В. Льоса „Разказвачът” (ИК „Хермес”, 2010 г.)

Политиците може би си мислят, че в техните ръце са и ножът, и хлябът. Но нека не забравят в чии ръце е ножицата! Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ