НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НУЛЕВ ВАРИАНТ ... ИЛИ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЕЩО?
Ако „започнем от нулата” и разгледаме още веднъж проблемите на България, аз мисля, че те могат да бъдат изразени така:
- Конституция - обслужваща статуквото на несменяемост и неприкосновенност на хората, имащи власт;
- Закони - обслужващи интересите на хората, имащи пари и връзки, закони - приети с много възможности за заобикаляне, прилагане на двойни стандарти и не действащи;
- Изпълнителна власт - партийна и обслужваща частни и тесни (партийни и бизнес) интереси;
- Законодателна власт - партийна, манипулирана, лобистка, несменяема и неосъждаема ... каквато тя - такива и законите й ... ;
- Съдебна власт и наказателно-процесуално производство - обслужващи хората на власт и тези, имащи пари и връзки, по същите тези закони, приети от тях самите в тяхна защита ... Такава съдебна система никога никого няма да осъди по делата му и резултатите от тях ... ;
- Икономика - разпокъсана, с цели отрасли, браншове и предприятия, обслужващи чужди интереси, без единна стратегия за развитие и поддръжка от властта;
- Енергетика - обслужваща частни, а не национални интереси и не подчинена на сигурността на страната и благоденствието на българските граждани;
- Селско стопанство - с мащаби, сведени до абсолютния минимум, зарибено да функционира на европейски субсидии и дотации, в съчетание с напълно отсъстваща система за национално стимулиране на фермерския труд и живота на село;
- Транспорт - не подчинен на общи стандарти, изисквания, правила и организация;
- Социално-осигурителна система - механично и жалко имитираща подпомагане на безработни, майки, социално слаби, без да има ясни критерии и механизми за оценка на тяхното истинско състояние и без възможности да им помогне реално;
- Пенсионна система - осигуряваща старините на „добре печелилите на младини” (няма значение как) и съсипваща старините на „добре работилите”  честни трудови и образовани хора;
- Образователна система - произволно произвеждаща безработни с тесен кръгозор, нулеви професионални знания и невъзпитани в почти никакви общочовешки ценности;
- Наука - разпокъсана, комерсиализирана, без единна стратегия за развитие, без система за стимулиране от държавата и без организация за усвояване на резултатите и;
- Армия
- абсолютно небоеспособна и навярно единствена в света на ниво -  провеждане на „батальонни” тактически учения с „батальонни, бойни” тактически звена (виж сайта на МО);
- Изкуство и култура - чалгизирани и кичовизирани;
- Медии - частни, субективни, конюнктурни, дирижирани;
- Демография - в окаяно състояние и гарнирана с пълно отсъствие на държавна демографска стратегия и стратегия за етническо единство ...
... и едва ли има още някаква сфера от живота ни, където ситуацията да не може да бъде описана в същите срамни краски.
От горепосочените характеристики на състоянието в нашата страна много лесно може да се направи извода, че в България вече няма нещо, което да се прави за всички хора, за обикновенните - не боледуващи от патологично властолюбие и желание за свръх обогатяване, граждани. От тези редове лъха също така и усещането, че в България масата от хората не мисли вече за нищо друго, освен за себе си. И ако Човек за Човека в България още не е станал вълк, то може с увереност да се каже, че Човек за Човека в България вече е кръгла нула! ... И става все по-страшно да се живее в една страна - управлявана от „нули”, в която живеят „нули”, за които всичко около тях е „нула”? ...
Но отговор на въпроса „Как може да бъдат решени съществуващите сериозни проблеми?”, има ... и този отговор не е „улицата”.
„Улицата” не решава проблеми. Нейните движещи сили - ескалиращите емоции и психичната екзалтация, в нито един от протестите или уличните революции (цветни, розови, оранжеви, арабски, български-скачащи („Кой не скача е червен!” - СДС, 1996 г. и т. н.) - не са решили нито един управленски, организационен, битов и друг проблем. Улицата доказано може да руши, пали, сваля, но за да не вкарва обществото в криза след това (пак през 1996 г.), са необходими други и много по-сериозни неща. Такива неща, по моему, са:
- приемане на високи нравствени критерии (за това кое е „добро” и кое „зло” - за хората в България и Природата й?);
- даване на ясна оценка (на базата на тези критерии) за състоянието на нещата във всяка сфера, във всяка област, във всяко конкретно нещо;
- разработване на конкретна програма за това какво трябва да се направи за да се измени всеки елемент и нюанс на това нещо - в полза на всички живеещи граждани и в името на съхраняването на Природата;
- обсъждане на предварителни идеи за това, как тази програма би могла да се реализира;
- и накрая най-главното - подбор на морални хора, които биха могли да изменят живота в страната ни към по-добро.
Тези неща не могат да бъдат достигнати с емоционални призиви със заплахи или поставяне на условия, а контролът над „нулите”, правещи „нула” за останалите „нули” - просто е безмислен. Те могат да бъдат достигнати само при едно задължително условие - обединение в единна организация на всички (без разлика от възраст, идейни разбирания, етническа принадлежност или местопребиваване) високо съзнателни, честни и с високо чувство на дълг и отговорност, хора. Хора, които са доказали с делата си, че човека за тях е „№ 1”, а Природата е наша майка.
Няма значение под егидата на какво движение, партия или организация ще стане това - но трябва да стане! ... И ще стане! ... И е най-добре е това да стане с активното съдействие и инициативата на българските воини от запаса.
Тези високо отговорни хора трябва да бъдат търсени активно, канени за мнение по изменението на обстановката в страната ни и техните предложения не трябва да бъдат отхвърляни емоционално и безотговорно. Диалогът с тези хора трябва да е конкретен, делови, ясен, с точни адреси, с обмен на мнения, с изградена система за „обратна” връзка, а не да е основан на празни интернет дискусии, където някой с някой си ще спори за нещо ... и накрая - Нищо!
Тези хора трябва да бъдат и кадровия потенциал на една бъдеща власт, служеща на страната си и която със своите разбирания и усилия единствена може да „занули” крепко утвърдилите се в съзнанието на младите българи традиции на шуро-баджанащина, „оправяне”, използване, връзкарство, меркантилност, безкултурие и бездуховност.
Иначе рискуваме да си останем народ от „нули”, раждащ поколения от „нули”... в „нулева” страна, ... а за нас това е задънена улица ... или казано по друг начин - „нулев вариант”.
Капитан ІІ ранг о. р. Марин МАРИНОВ
Преди да се качим на каруцата на нулевия вариант, нека първо погледнем кой ще я кара и кой ще я тегли! Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ