НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 560 Г. ОТ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА
КОНСТАНТИНОПОЛ ОТ ТУРЦИТЕ (29 МАЙ 1453 Г.)


Спомените на сръбският войник Константин Михайлович „еничарина” от Островица, свидетелствуват, как става това. Те са публикувани на български език в забележителната книга „Когато всички пътища водеха към Константинопол” на Николай А. МАРКОВ. Издадена от „Фабер” през 2012 г., но отмината от нашата културна общественост, без необходимото внимание. По това време, голяма част от българите вече гледаха сериала – „Великолепният век”...

Константин Михайлович е роден около 1435 г. вероятно в с. Островица при гр. Ново Бърдо. Той бил включен в състава на войсковата част в състав от около 1500 войника, изпратена от сръбския деспот Гюрг Бранкович по искане на султан Мехмед ІІ за участие в обсадата на Константинопол. В този отряд той изглежда бил включен поради уменията си в минното дело, поради което при обсадата на Града участвал като военен миньор. След превземането на Константинопол Константин Михайлович се завърнал в Ново Бърдо, където само две години по-късно при превземането и на този град от турците той бил пленен заедно с брат си. Не е изключено тогава той действително да е бил зачислен в еничарския корпус, но нищо от разказа му за последвалите събития не подсказва за това. Все пак, като участник в османската армия, той взел участие в почти всички завоевателни походи на султан Мехмед ІІ. Ще го видим при обсадата на Белград, при завоюването на Пелепонес, при превземането на Трапезунд и накрая при завладяването на Босненското кралство. Впоследствие той бил определен за командир на гарнизона на граничната крепост Звечай при Върбаш, която при поредната унгарска кампания в турските земи попаднала в унгарски ръце. Така Константин Михайлович вероятно бил отведен в Унгария, откъдето се заселил впоследствие някъде из земите под полска власт. Там, на спокойствие и на преклонна възраст той съставил спомените си, записани вероятно между 1497 и 1501 г. …

Пълният текст на статията (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
Корица на книгата на Николай МАРКОВ, „Когато всички пътища водеха към Константинопол”, Фабер, 2012
Портрет на д-р Николай А. Марков – един от пионерите на Програмата за интердисциплинарни изследвания на Странджанско-Сакарския край. С интерес се очаква неговият доклад „По следите на един християнски реликварий в Странджа”, който ще бъде изнесен на предстоящия форум – посветен на „Християнството в Странджа”, в края на м. май в Ахтопол.
Превземането на Константинопол, гравюра, съхранявана във Френската Национална библиотека - Париж, № 9087, „фолио 207 y”,  датирана - гр. Лил 1455 г. (архив на Програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край – гр. Малко Търново)
Превземането на Константинопол, гравюра, съхранявана във Френската Национална библиотека - Париж, № 9087, „фолио 207 y”,  датирана - гр. Лил 1455 г. (архив на Програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край – гр. Малко Търново)