НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЗА КНИГАТА „КОГАТО ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЕХА КЪМ
КОНСТАНТИНОПОЛ”

Интересът към проучването на текстовете, които представят византийски Константинопол през погледа на чужденците не е нов. Пръв техен изследовател е големият френски византинист Charles Du Fresne Du Cange. При идентифицирането на местоположенията и възстановяването на миналото и на облика на стотици константинополски забележителности в капиталния си труд Constantinopolis Christiana seu Descriptio urbis Constantinopolitan? (Paris. 1680) той ползва десетина средновековни чуждестранни описания на Града. Следващият забележителен труд, посветен специално на темата е този на Jean Ebersolt. В първата глава от труда си Constantinople byzantine et les voyageurs du Levant. Paris. 1919, обхващаща с.с. 27-64, Еберсолт преразказва отчасти около петнадесетина пътеписни текстове.
Всъщност, нито един византинист от последните два века не е пренебрегвал сведенията на чужденците, които те оставили за Града. На тях са се опирали в работите си и Шарл Диел, и Алфред Рамбо, и Гюстав Шлюбмерже, и Александър ван Милинген, и Едуин Гросвенор, и Фридрих Вилхелм Унгер и много други по-стари и съвременни автори, но така и до днес не е издаден цялостен сборник с достигналите до нас текстове. В този смисъл, предлаганият труд е пръв опит за събирането и издаването им в едно книжно тяло.
Темата за византийски Константинопол е твърде богата на аспекти, още повече, че достигналите до наши дни писмени извори и веществени паметници, въпреки превратностите на съдбата и противно на общоприетото мнение, съвсем не са малко. Поради това в изследването си стесних кръга на издирванията и проучванията си единствено върху онези текстове, които са плод на непосредствени впечатления на външни за Града хора, запознали се с него при по-краткото или по-продължителното им пребиваване в него. А посетителите на византийски
Константинопол били стотици хиляди - поклонници, пленници, шпиони, дипломати, търговци, войници - завоеватели или наемници, интелектуалци, привлечени от богатото културно наследство, а някои отивали в Града, водени просто от любопитството си.
Николай Ал. МАРКОВ, „Когато всички пътища водеха към Константинопол”, Фабер 2012, 527 стр.
На корицата: Атаката на Константинопол по море и по суша от латините през 1204 г. Миниатюра от венециански ръкопис на хрониката на Geoffroy de Villehardoin “La Conquete de Constantinopol”, от около 1330 г.
Въпреки относително многобройните споменавания за подобни пътешествия обаче, запазените описания на Града са сравнително малко.
Всъщност с какво Константинопол привличал чужденците? Отговорът на този въпрос е многопластов. Очевидно, като политически център на най-забележителната империя през средновековието, с която всички трябвало да се съобразяват, той бил посещаван от многобройни дипломатически мисии. Не било без значение и местоположението му - на море, на границата между два континента, което го превърнало в едно от най-големите тържища на епохата, привличащо търговци и от най-отдалечените краища. Определена роля обаче изиграла и целенасочената политика на императорите от Македонската и особено от Комниновата династия. Те имали подчертания стремеж към превръщането на Града и в свято място, достойно за поклонение чрез натрупването в него на действителни или набедени за такива свети реликви. Особена притегателна сила се излъчвала обаче от събраните в Константинопол огромни богатства, предизвикващи завист и амбиции, и които довели до многобройните му нападения от вражи войски и до двете му завоевания - едното от дошлите от запад латини (1204 г.), а другото от нахлулите от изток османлии (1453 г.). Не била малка славата на Града и като съкровищница на ръкописи и паметници от обвеяното в романтика антично наследство, а тя именно довеждала в него десетки интелектуалци - араби и европейци, които рядко се завръщали по родните си места с празни ръце. Не на последно място трябва да се спомене и особената организация на византийската армия, в която от Х-ХІ век насетне служели като наемници все повече чужденци - скандинавци, англосаксонци, италианци, каталунци и много други. А те се чувствали добре в Константинопол, в който императорите им предоставяли възможности и за заселване в самостоятелни квартали, и за относително свободно изповядване на специфичната за всеки от тях вяра.
Тези многобройни посетители на града довели до необходимостта от изграждане на страноприемници, подобни на днешните хотели, значителна част, от които били организирани към градските манастири. За обслужването на специфичните интереси на поклонниците били създавани специални служби, съответстващи на днешните туроператорски фирми, които срещу заплащане осигурявали водачи по константинополските светини. Не е изключено отново за тях да са били писани и разпространявани текстове, които им помагали впоследствие, при завръщането в родните им места, да съпреживяват отново видяното и да поднасят на любопитните си слушатели обаятелни разкази за видяното в императорския град.
Погледът на чужденеца винаги се различава от този на местния жител. За тази истина всеки може да намери примери от собствените си пътешествия. Чужденецът се възхищава от това, което за местния жител е станало вече привично. Едновременно с това обаче, чужденецът забелязва единствено това, за което е подготвен в собствената си среда или към което проявява специфичен интерес. Така е днес, така било и в миналото. Например в поклонническите разкази за Константинопол, читателят ще намери описания изключително на константинополски храмове и на реликвите, съхранявани в тях. В разказите на дипломатите е наблегнато на дворцовия церемониал и на общите впечатления от оказания им прием. Във войнишките разкази или в шпионските доклади се виждат отчетливо сведения за укрепителните съоръжения и за потенциала на градския  гарнизон. Арабите, децата на пустинята, ще се изкушават да описват константинополските паркове, които ще бъдат споменавани също и от дипломатите, посетили ги заедно с императорите при ловните им подвизи.
Хронологическата подредба на текстовете в сборника дава възможността да се проследят и възприятията на чужденците за Константинопол в тяхното развитие. Докато от текстовете, предхождащи времето на кръстоносните походи се излъчват удивлението и пиететът, които Градът предизвиквал, то от това време насетне, след недружелюбните отношения между преминаващите през византийските предели рицари и жителите им, от тях все по-често започват да се долавят нотки на неразбиране и на неприязън към Византийската столица и нейното население. Освен това, тази подредба на изворите разрешава често да се проследи и историята на конкретни обекти, напр. на моста, свързващ Галата (Пера) със същински Константинопол. Ако в съчиненията до латинското завоевание на Града (1204 г.) този мост е споменаван все още като действащ, то впоследствие били отбелязвани само руините му. Внимателният прочит на изворите разрешава също да бъде проследено и движението на конкретни свети реликви, които през вековете сменяли нерядко местата, на които били съхранявани.
Въпреки, че читателят ще се ориентира лесно в структурата, на която се подчинява представянето на всеки един от текстовете, може би не би било излишно да кажа нещо и по нея. Всеки от изворите се предхожда от кратка био-библиографска справка, която ориентира както за личността на автора му, така и за съществуващите или поне за познатите ми негови издания. Задължително съм споменавал изданието, по което е извършен преводът, което може би невинаги е било най-доброто. В бележките под линия, които са изнесени в края на всеки отделен текст, са дадени онези пояснения или препратки, важни преди всичко за професионалиста, които любителят дори и да прескача при прочита, няма да е загубил особено много.