НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Д-Р АТАНАС ОРАЧЕВ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО В СТРАНДЖА
Д-р Атанас Орачев за християнството в Странджа
На 29 и 30 май в Ахтопол се провежда кръгла маса на тема „Християнството в Странджа и Южното Черноморско крайбрежие”. Тя се организира от Сдружение „Черноморска Странджа” с председател инж. Петър Кънев, което обединява учени, специалисти, любители на историята и местни граждани. Те са си поставили за първостепенна цел да опазват културно-историческото наследство на Крайбрежна Странджа. Преди срещата в Ахтопол, ръководството на Сдружението отправи към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, почтителна молба за патриаршески благослов над предприетото начинание. В края на писмото се поставя и въпроса за изграждането на Музей на християнството в Странджа - като възможен първи етап от възстановяването на крайбрежния манастир „Св. Йоан Продром”, край Ахтопол (нос Св. Яни). Идеята на „Черноморска Странджа” идва навреме и поставя отново на обществено внимание проект, който е от значение за националната ни култура. В тази връзка, помолихме председателя на Научния съвет на сдружението д-р Атанас ОРАЧЕВ, който вече 30 години изследва историята на Южното Черноморие и Странджа, да осветли повече дейността на сдружението и ни запознае със неговите идеи.

„В крайните югоизточни предели на Европа се намира сравнително малката Странджа планина. Тя е ниска и релефът се характеризира от полегатите ридове, които са ограничени от всечени речни долини и долове по начин, който прави Странджа една от най-трудно проходимите балкански планини. Това обяснява защо в досегашните изследвания се набляга на странджанската архаична обредност и фолклор. Те наистина се отличават с изключителната си протяжност назад във времето, като само тук в Европа все още се долавят отгласи на много древни дохристиянски представи за света. Спецификите на местния фолклор в различните му разновидности и оцелелите чак до наши дни обредни практики в християнските култовете към Св. Георги, Св. Илия, Св. Марина, Св. Модест, Св. св. Константин и Елена… разкриват техните дълбоки корени.
Вярата в днешните странджански „Светоци” пък отпраща и към древните траки - приемниците на представите за първите европейски Богове: те живели не само на Небето, под Земята и Водата, а и сред хората. И за българите - също както било и при техните предходници, легендарните Герои-Юнаци били живи и помагали на хората, а на „свети” люде и днес се явяват древни Богове под формата на християнизираните планински „Светоци”. Странджанци и сега контактуват с тях на определени дни край свещени скални места, врисове и аязми.
„Живи” са и древните представи, свързани с мегалитните паметници, сред които се открояват т. нар. долмени. Според досегашните археологически материали, започват да ги градят в първите столетия на I хил. пр. Хр. и те постепенно покриват цялата планина. Извънредно показателно е, че за странджанци долмените не са „големи камъни”, а „Змеюви дупки”, „Змеюви къщи”. В случая тези Змейове са равнозначни с древнотракийския „Дракон” - една от хипостазите на Орфей, а доскоро някои долмени били параклиси на „Свети дух”. В нестинарските райони е оцеляла и обредността, свързана с т. нар. Самогонен елен. Той заемал важно място в древните вярвания, поради което се открива в редица произведения на тракийската торевтика от VII в. пр. Хр. насетне. Самогонният свещен елен в уречения ден и час идвал и сам подлагал главата си под жертвения нож. Впечатлява и култът към Св. Георги: тъкмо в Странджа най-добре проличава неговата връзка с „Тракийския Конник”, който в
синкретизирания си образ на фолклорно равнище представя древния рицар „Юнак-Победител”. Към този образ - след приемането на християнството българите наслагват и своите си представи.
В досегашните исторически, етноложки и фолклорни изследвания по правило се набляга на т.нар. паганистични елементи, като зараждането и развитието на християнството оставаше на заден план. Ето защо в научно-изследователската програма на Сдружение „Черноморска Странджа” християнството заема едно от първите места. Кръглата маса, която ще се проведе на 30 май 2013 г. в Ахтопол, поставя само началото на една многостранна перспективна изследователска програма. Тя цели да отговори не само на нарастващия туристически интерес към светите места в Странджа”.
Фасада на бродиловската църква „Свети Панталеймон“, дело на италиански архитект. В нея могат да се видят изключителни икони, които са предмет на доклада на членовете на СБХ Петко Серкеджиев и Руси Дойчинов.
Малцина знаят, че първият български Екзарх Антим I е истински син на Източна Тракия: по баща е от Хасекията в Странджа, а по майка от Лозенградските българи.