НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (11)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

Времето, прослужено по крайбрежието, има едно неоспоримо преимущество: кап. Сл. Рангелов е повече у дома си. И ритъмът на живота му е по-близо до оня на сухоземните люде, които пълнят улиците, учрежденията, заводите, стадионите, градините, транспортните средства. Тези хора работят осем часа на ден - по регламент. Извън работните часове се срещат с приятели, явяват се на родителски срещи, правят излети със семействата си, посещават лекарски кабинети при първия симптом или, крайно разстроени, оставят детето си в болница (както става с Рангелови, когато малката Мая заболява от скарлатина). Те прекарват вечерите си по гости, в ресторант, на театър и кино или просто вкъщи - в разговори или над увлекателна книга. Те даже и не си помислят, че някъде из морето и световния океан  - отвъд линията на хоризонта зад фара на Галата - бодърстват, напрягат ум, сетива и ръце мъже от едно прастаро съсловие, обрекло се на риск и на вечно движение. Мъже, носещи се из необятния простор, но приковани към къс желязо. Мъже, които надушват бурята, преди да се е появила. Мъже, които като жреци посрещат и изпращат небесните светила - с вечна готовност да ги вкарат във формулите си, за да хвърлят котва именно там, закъдето са тръгнали. Мъже, които могат и да не легнат по няколко денонощия, щом метеорологичното време или товарът не позволява… 
В тези години, прекарани на сушата, една заплата е недостатъчна и капитанската съпруга започва да плете срещу възлагане. (След като е изплела толкова красиви дрешки на дъщерите си, защо да не се справи и с чуждото?!) Понякога плетивото й се връща за поправка и това я разстройва, но с търпение и с подкрепата на съпруга и сестра си тя понася всичко - в името на децата, на които се е посветила изцяло. Ще държи плетката в ръце и едновременно ще провежда диктовки или ще препитва ту едната, ту другата дъщеря. Ще ги насърчава да водят кореспонденция с роднини и приятели, за да се упражняват в писането (след години ще въведе тази практика и при четирите си внучета). Ще ги насърчава в различни домашни и извънучилищни занимания - четене, изучаване на чужди езици, рисуване, бродиране, плетене за куклите, хербарии, колекциониране, спортуване, докато те сами не тръгнат след своите интереси - всяка според наклонностите си. Капитанът се намесва по-рядко - по въпроси, които чакат неговата компетентност, или пък като последна инстанция, раздаваща справедливост. Когато е възможно, ще качва децата на кораба и там, изпълнявайки задълженията си, неволно  ще им преподава уроци, каквито другаде не се предлагат.
Рангелови ще общуват отблизо с хора от различни кръгове. Единият е колегиалният: преди всичко семействата на съвипускниците от Морското училище, но също и на по-възрастни или по-млади колеги като капитаните Георги Боев, Иван Станчев, Васил Кушев, Михаил Попов, Георги Генов, Владимир Странджалиев (след няколко години - и кап. Тодор Камбуров, кап. Михаил Мортев, главния механик Костадин Стрелухов)
Параходът “Хр. Смирненски” в Пристанище Бургас. Снимката е направена през 1956 г. и е от фондовете на Държавен архив - Варна
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (6)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (7)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (8)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (9)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (10)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА









и др. Тук разговорите най-често скачат от море на море и от порт на порт, но с онази сдържаност на истинските моряци, която изключва забавната интрига от професионалните дела. Не минава и без закачки, но те са от сърце и са предназначени повече за развеселяване на моряшките съпруги…
Друг кръг съставляват варненци, с които дъщерите на Филеви дружат от деца: Цена Блъскова и съпруга й Иван Димитров, Радка Аврамова и съпруга й Петър Петров, Вичо Димитров и съпругата му Виолета от Лом, Любен и Ана Чобанови, Милка и отец Христо Михайлови. (Лятно време към тях се присъединяват многоочакваните приятели, напуснали Варна: Елена Константинова и Пейчо Загорски, Надя Бойчева и Антон Ковачев, и др.) Тези общителни и интелигентни хора със свой стил на живот не забравят нито традициите, нито прелюбопитните си спомени от стара Варна… Третият кръг с годините ще се превърне в нещо като голямо семейство. Уникалната “компания”, както я наричат всички, включва семействата на инженерите корабостроители с европейски дипломи Георги П. Георгиев, Николай Бояджиев, Стефан Парушев и Архангел Стойнов, на преподавателите от Икономическия университет проф. Станислав Хаджиев и доц. Илия Патев, на доктор Димитър Димитров, на адвокатите Иван-Асен Иванов и Петър Горнев, на музикантите Елена и Веско Иванови, на икономиста Вълчо Дублев и др.). Освен взаимни гостувания със и без повод вкъщи или на лозе, размяна на мнения, съвети, новости и книги, посещения на спектакли (и мачове - за мъжете) и т.н., “родителското тяло” организира чудесни излети ту до красиви гористи местности, ту до все още девствени плажове, а в топлите вечери - и срещи на прохлада в Морската градина. Вместването на многобройната чета и вкъщи, и в превозното средство създава затруднения, но за всичко се намира решение. Казано накратко: живот със и всред приятели, какъвто младите в по-ново време нямат щастието да познават…
Годината 1955 отминава неусетно, с едно единствено събитие: на 6 октомври Радка и Славчо Рангелови отбелязват 15-годишнината от сватбата си. Поканени са най-близките роднини и приятели. По хубава случайност скъп гост става пристигналият във Варна кап. В. Вълчанов, който се появява неочаквано с огромен букет от бели карамфили. Такава среща винаги покачва настроението и открехва вратата към задушевни разговори…
Новата 1956 г. започва със запомнящо се посрещане. В дома на сем. Иванови на ул. “Парижка комуна” всички дами от компанията са се постарали да направят трапезата наистина празнична. Разиграва се томбола - радост за децата! След топовните гърмежи всички излизат на улицата и се хващат на хоро - за почуда на съседите и редките в този час минувачи. После се прибират в топлата къща и продължават с “танци, песни, викове и смехове”, както е записано в детския дневник…
На 5 март 1956 г. Варна посреща жеравите - те долитат откъм морето и носят първия пролетен лъх… На 19 март 1956 г. Рангелови и приятелите им отбелязват Заговезни. Децата са маскирани с голяма фантазия, но въпреки това се оказва, че японките са две, двама са и палячовците. А има още унгарка, балерина, кадъна, готвачка, Кумчо-Вълчо и т.н. Олелията стига връх, когато домакинът залюлява конеца с халвата. В един миг глъчката замира: пред очите на всички във въздуха се е превъртяла красива бяла торта и е тупнала на килима! Пространството не е било достатъчно за развеселената компания…
На 25 април 1956 г. кап. Сл. Рангелов заминава с влак за Русе, оттам - за Браила, Румъния. Изпратен е да приеме новия влекач “Г. С. Раковски” и през Сулина да го докара във Варна. (Явно, най-после е заслужил доверието на отговорни лица, за да премине в по-горна категория право на плаване!) Прибира се на 8 май, след Великден. На следващия ден купува за домашно ползване нов, голям Географический атлас мира. Първото, което ще направи, е да отвори на картата с делтата на Дунав. За да разкаже как се плава там и какво е новото (в сравнение с военните години), а и за да провери доколко пълен е азбучникът на географските наименования в края на обемистата и доста тежка книга. Накрая ще възложи на дъщерите си справка - уж на игра, а всъщност за упражнение. (Капитанът няма да забрави никога невъздържаната реакция на свой колега, чиято съпруга не е могла да назове столицата на европейска държава!) И докато ученичките се ровят из атласа, капитанът ще разтвори една от книгите на многотомната “Унгарска рапсодия” и ще се постарае да навакса закъснението поради командировката. За романа има опашка от читатели, естествено - от компанията.
През лятото кап. Сл Рангелов е на влекача, а съпругата му разнообразява ваканцията на децата с разходки по море! На 16 юли 1956 г. - до Звездица във Варненското езеро, с 60-местния м/к “Евксиноград”. На връщане, още преди корабчето да е навлязло в канала под Аспаруховския мост, връхлита буря. Рангелови и гостите им от София (единствени пътници!) са облени с вода, която в миг прехвърля борда. Дотичалият моряк се спуска да завърже тентите, но не успява и набързо прибира децата и двете майки в долния салон. При силно клатене и ураганен вятър корабчето едва успява да акостира на кея във Варна. В съседство е вързана “Калиакра”. От борда й в тъмното долита басов глас с покана към измокрените и премръзнали туристи да се подслонят  на завет в уютната обстановка на първокласния салон. Оказва се, че под проливния дъжд г-жа Рангелова е била разпозната от дежурния Крум. В това време в града се сипят счупени стъкла, клони и саксии… На 20 юли 1956 г. следва екскурзия до Несебър с м/к “Емона”, чийто капитан е Георги Генов. (Съпругата и големият син на капитана правят компания на Рангелови). На тръгване морето е спокойно, но още преди нос Емине задухва вятър. В Бяла люлеещата се върху вълните лодка идва два пъти до кораба, за да превози пътниците. Обзор е отминат без спиране - условията не позволяват. В Несебър слизат повечето пътници. Разходката из стария град е приятна, но къпането на плажа при дюните е забранено заради вълнението. В следобедните часове - малко след връщането на “Емона” от Бургас - в района на Несебър се разразява силна буря. Кап. Генов решава да изчака с отплаването, докато стихне вятърът. Към полунощ качва пътниците, тръгва едва в 03:00 ч. Морското вълнение обаче не пада изведнъж и то превръща плаването покрай нос Емине, та и до Варна в тежко изпитание за повечето пътници. Морската болест се предава буквално от човек на човек, а екипажът се чуди как и на кого по-напред да помогне… Само след седмица - на 27 юли 1956 г. - е третата разходка на Рангелови по море: до Каварна, пак с кап. Генов на м/к “Емона”. Този път случват чудесно време и не могат да откъснат очи от красивите брегове и блестящата синьо-зелена вода. Пътниците слизат на скелята под белия Чиракман и вземат автобуса за града. Леля Мика ще бъде изненадана! Поостаряла, но все още хубава, с неугасващ мерак по красивото, тя прелива от радост, когато в къщата й дойдат племенници и деца. Гостенчетата, на свой ред, се радват на градината и особено на кучето Левчо. Занимава ги и странната пещ в двора, и оградата от червеникави плочки, осеяни с морски вкаменелости. И вътре в къщата е интересно: стари мебели и непознати предмети, котленски тъкани, стъклена витринка с божигробски реликви и гравирани седефи - спомен от хаджийството на прадедите, за които Света гора Атонска и далечният Йерусалим са били достижими като Цариград, Брашов, Бабадаг и Мангалия, където са били канторите и земите им…
На 3 септември 1956 г. Радка Рангелова посреща с голямо вълнение гостенка от Египет. Преди двадесет години командантската дъщеря се е сбогувала в Александрия с красиво дете, говорещо няколко езика; сега вижда образована и изискана млада дама. Пристигналата с български кораб Евелина Шулева е племенница на много известен лекар от Александрия. (Десетки години аристократичният дом на д-р Дойчин Шулев е бил широко отворен за българските моряци кап. П. Абаджиев, кап. В. Филев, гл. мех. П. Керемедчиев, кап. Д. Фурнаджиев и др. За копривщенеца с швейцарска диплома тези негови сънародници и приятели са живата връзка с отдавна напуснатата родина. А скромната “кофа черноморски хайвер” в предвоенните години е предпочитаният армаган на доктора - щом е донесен от север!) От Варна гостенката ще отиде в София, където живее баба й, сестра на проф. Асен Златаров. След година ще дойде повторно, за да се омъжи и да роди децата си в земята на своите деди. Така правят достойните издънки на старите български фамилии…
Новата 1957 г. Рангелови посрещат в Параходството - сред колеги. В края на януари в София след грип почива неразделната приятелка и съученичка на г-жа Рангелова - Пари Гарабедова-Румян, майка на две малки деца. Загубата се отразява тежко даже и върху децата на Рангелови, които още не са забравили заедно прекараните летни дни и премеждието във Варненското езеро.
През лятото на 1957 г. Рангелови правят обиколка из страната. Почват с Дунава - от Русе, откъдето преди 70 години е тръгнал кап. В. Филев. Вечерта на 8 юли се качват на борда на пътническия кораб “Ал. Стамболийски”. Предстои пътуване нагоре по течението на Дунава - до Видин. Плаване, интересно даже и за морския капитан, който на сутринта ще се представи на колегата си и ще остане на мостика почти през целия ден. Защото в тази част от течението на голямата европейска река и условията, и правилата са други. (Неслучайно още в Морското училище навигаторите са били разделени на морски и речни.) След Видин отиват в София. Заедно с баба Сета и софийските й внуци посещават Бояна (това място ги зарежда винаги с особена енергия!), после гостуват у леля Юца - на вилата във Владая. Братовчедът Евтим Дедов, оптик по професия, а иначе страстен почитател на музиката (и на футбола - през 1932 г. става издател на спортния вестник на ФК “Левски”!) врежда гостите си на последния за сезона спектакъл в Софийската опера: в ролята на Кармен пее оперната прима Илка Попова.
В края на 1957 г. Славчо Рангелов най-после се завръща там, където  е естествено да бъде капитанът от далечно плаване. С новоиздаден задграничен моряшки паспорт в ръката и сам невярващ на очите си, той се изкачва по трапа на 3205-тонния п/х “Хр. Смирненски”, за да отплава на юг - оттатък проливите! Оглежда капитанската каюта, подрежда принадлежностите си за писане - както винаги с голямо старание, хвърля поглед към предната палуба и си спомня оня, последния ден на борда на “България”. Живот и здраве да е, всичко останало - добро или зло - идва, изживява се и отминава като сън! Остава споменът, който пари, но избледнява. Остава опитът - той все някога за нещо ще послужи. В каквито и обстоятелства да е попадал, Славчо Рангелов е запазвал достойнството си - така са го учили. Сега е капитан с тежка отговорност - като старите команданти, негови добри учители. И понеже времето е друго, ще бъде не само наблюдаван, но и следен - може би и провокиран. Ще служи съвестно - както винаги. Ще бъде предпазлив. Ще докаже, че заслужава доверие, и ще спечели уважението на онези, които са го изпратили тук. Ще се изправи с чест и пред онези, които са били против. Ще работи за престижа на България - в която и точка на земното кълбо да се намира. А проливите така го теглят, така копнее да усети с всички свои сетива, че е отново там - на прага между родното море и широкия свят. Вече като капитан на кораб - както в пророческия сън от ранното му детство. Корабът!? За да се управлява и владее, той трябва да се опознае. Още от първия момент - време за губене няма.
Предисторията на кораба е кратка. Построен е в Белгия през 1947 г. Използван е за океанографски изследвания от швейцарския физик проф. Огюст Пикар, създател на батискафа. (Първият експеримент край островите Зелени нос в 1948 г. е неуспешен.) От октомври 1949 г., след търг, бившият “Скалдис” преминава под командването на кап. Д. Андронов и става петият кораб на ПБМФ - с ново, българско име. Обслужва арабските пристанища по Близкоизточната линия (политическата обстановка е такава, че други наши кораби посещават само Израел.)
Какви са качествата на кораба кап. Сл. Рангелов ще научава тепърва и на място - сам и с помощта на екипажа, а също и на архива, останал от предшественика му. Ще добива лични впечатления по време на рейсовете - при маневри и при плаване на пълен ход. Освен водата, хората са другата среда, от която зависи успехът. Там капитанът трябва да бъде проницателен като психолог, да действа с твърда ръка, но и с такт. За да заслужи доверие и уважение и тук. Иначе работата няма да върви. Още повече, че по това време ПБМФ се насочва към нови принципи в управлението на морските превози. От една страна, разширява се морската търговия и се засилва сътрудничеството между страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. От друга страна, централизираното планиране се подменя с нови критерии за оценка на ефективността, които стимулират екипажите и осигуряват по-добри условия за реализиране на печалби. Новата нормативна база иска време, за да заработи. И повече усилия от страна на капитаните. Междувременно, през февруари 1958 г. с п/х “Хр. Смирненски” се случва неприятен инцидент. Докато е на котва за контрола в Александрия, носовата му част съвсем неочаквано е ударена от маневриращия “Gloria”. Поради малката скорост на чуждестранния кораб сблъсъкът не е фатален, пораженията са над водолинията. Следва незабавна реакция от страна на кап. Сл. Рангелов, радиограми и телефони, огледи и разследване от страна на египетските власти, оформяне на документи, ремонт. Рейсът приключва не по график… Аварията отшумява, а в конкуренцията по Близкоизточната линия се включват нови участници… През юли 1958 г. атмосферата на борда на п/х “Хр. Смирненски” е смутена от необясним конфликт между няколко моряка. Капитанът поема ролята на следовател. В дъното на историята се оказва пакет запалки. Дребна марфа, скрита от едни, открита и присвоена от други - за контрабанда. (Като се изключат командировъчните пари във валута, заплатите на моряците не са достатъчни за издръжка на семействата им.) Разкриват се и нарушения на трудовата дисциплина. На общо събрание екипажът е предупреден, че всяко провинение ще бъде най-строго санкционирано. Виновниците са наказани. По същото време за награда са предложени отличилите се - т.н. ударници...