НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











КАК ПЪТНИЧЕСКИЯТ КОРАБ „КАВАРНА” СЕ
ПРЕВЪРНА ВЪВ „ВЪЛЧАН ВОЙВОДА”?

* 40 дни без инж. Константин Славов

Днес приятели и близки ще си спомнят за инж. Константин Славов - един достен син на Морска България (22 септември 2013 г. In memoriam: Инж. Константин Славов отплава в отвъдното). По този повод публикуваме уникална снимка на една морско-сухопътна операция, изпълнена с активното негово участие: транспортирането на морския пътнически кораб „Каварна” до язовир „Цонево” (тогава „Георги Трайков”) - третият по големина язовир в България. Операцията е осъществена през 1975 г. - година след влизането на язовира в експлоатация. След спускането на вода, „Каварна” получава името „Вълчан войвода”.
„Морски вестник” се обръща с молба към читателите, които помнят това интересно начинание, да ни напишат спомен или да ни изпратят снимка. А така също и какво знаят за по-нататъшната съдба на пътническия кораб.

Личност, оставила следа в морската летопис на България
Безсилни са словата, когато искаме да изразим най-съкровените си чувства, които питаем към близък и достоен човек. Не може с думи да се изрази динамиката на един живот, преминал през ласките и бурите на битието, живот, отдаден всецяло на семейството, на морската идея, и добруването на хората. Безсилни сме, защото той бе човек, който съчетаваше своите добродетели по един превъзходен начин. Той бе една от личностите, оставила следа в морската летопис на България.
Ние, неговите другари, си спомняме годините на безоблачното ни приятелство, незабравимите дни на съвместната ни дружба и творчески съзидателен труд за Морската индустрия на Родината. Помним неговия осезателен принос за усъвършенстване техническата мощ на пристанище Варна, конструкторската мисъл и дело за авторитета на голямата синя порта на България към света, неговият ентусиазъм и новаторство в управленческата дейност в СО „Воден транспорт”, изключителните му заслуги в търговската дейност като директор направление в „Корабоимпекс” и човек, доставил редица съоръжения за модернизирането на град Варна. И днес, когато се възхищаваме от красотата на Фестивалния комплекс, виждаме личната му заслуга за това.
Трудно ни е да възприемем, че един пълен с енергия, човек отплава в небитието. Както много други, така и аз се чувствам горд, че повече от петдесет години ни свързва искрено приятелство и дружба. Не мога да повярвам, че го няма. Не искам да вярвам, че го няма. Той беше наша гордост, нашият любвеобилен
Момент от морско-сухопътна операция, осъществена с активното участие на инж. Константин Славо: транспортирането на морския пътнически кораб „Каварна” до язовир „Цонево” (тогава „Георги Трайков”).
На снимката, от ляво на дясно: Инж. Константин Славов, легендата на полското ветроходство Казимеж Юркевич, главният конструктор на баркентината „Калиакра” Зигмунд Хорен и Лидия Славова (кръстница на кораба и съпруга на Константин Славов). Снимката е публикувана в „Морски вестник”, бр. 23 - 24 от 18 декември 2003 г.
Косю, който винаги намираше топла дума за достойните личности и своите колеги и приятели. Помня с каква решителност той преведе по шосетата и полските пътища кораба „Каварна” от Черно море до язовир „Георги Трайков” и първото плаване с кораба „Вълчан Войвода” по кротките води на новата акватория.
Помня ентусиазмът и неуморната му дейност по укрепването на Яхтклуб Варна и купуването на първите модерни яхти за ветроходния спорт у нас. Помним изключителния му актив по осъществяването и провеждането на уникалното плаване на капитан Георги Георгиев като самотник с яхта „Кор Кароли”.
България никога няма да забрави неговия изключителен принос са построяването на баркантината „Калиакра”, кораб, който увеличи авторитета на Морска България по света. Кораб, на който неговата съпруга Лидия пожела и трасира щастливо плаване на българския флаг по морета и океани. Кораб, от палубата на който се извиси бъдещия капитан далечно плаване Васил Славов.
Високо оценен бе приносът на Косю и в дипломатическата сфера, по достойнство бе удостоен за Почетен гражданин на град Гданск - Полша, не само като представител на България, не само като строител на ветрохода „Калиакра”, а като радетел и неуморен деец на българо- полската дружба.
До последните си трудни дни Косю бе сърцат човек. Неспокойната му душа търсеше хоризонти за дейност, с които България да просперира в новите социално-политически повратности в Родината. Редица фирми се възползваха користно с неговите предложения и идеи за перспективни дейности. Но с богатата си душа Косю им прощаваше, защото неговите морални ценности бяха на неимоверна висота.
Преди 40 дни той отплава в своето най-далечно плаване в морето без брегове, за което няма начертан обратен курс. Отплава в синевата на Незабравата и ще плава в нашите спомени и в глъбините на нашата признателност.
Васил ДАЧЕВ