НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СПОМЕН ЗА ПАРАХОДА „РИЛА“

Част първа
Моряшкият ми живот на корабен механик започна от средата на м. август 1966-та. Разпределените за гражданския флот ни привикаха - кой по-рано, кой малко по-късно, да се явим в Параходство БМФ - Варна. Които бяха за военния флот, ги задържаха съгласно заповедта на министъра и чак на 23 септември бе „производството“ на випуска във Велико Търново. Но на това производство присъстваха само „военните“. Нали имаше криза за кадри, БМФ бяха издействали уволнението ни преди производството и само с една бележка, че сме завършили образованието си във ВНВМУ: „Към-уреда” - и на корабите. Само да знаех, че мога да си остана поне месец в Сандански и че не подлежа вече на строгата военна повинност …, но както сме учени - веднага след получаването на телеграмата се отзовах на повикването.
Оказа се, че в този ден от нашето 121 класно отделение сме пристигнали само двама, Кирето Сапунджиев и аз. Процедурата: получаваме си зелените (тогавашните граждански) паспорти, моряшките паспорти (имахме си ги от практиките), сертификатите за механик 3-та степен, заповед за назначение и записка кой кораб да „си хващаме”. Следващо направление - да минем през ДИК (Държавната инспекция по корабоплаване) да ни „качат”, един куп бележки за получаване на
Никола ДЕКОВСКИ
работно облекло и униформи от интендантството. Питаха ме от къде съм и какво жителство искам. Аз се забавих малко с отговора, защото честно, не схванах за какво става въпрос - нали си бях жител на Свети Врач (т.е. Сандански!). След паузата чух: „Добре, варненско и в срок от 3 месеца отивате в общината за формалностите”. Всичко беше много „кораво” организирано. Като тръгнахме с Кирчо към БМФ-то и ДИК-а се наговаряхме да си вземем обща квартира, та поне багажа да си оставим. Да, но се оказа, че моят кораб (параходът „Рила“) разтоварва в момента на въглищния кей на Пристанище Варна и така със заповедта, работното облекло, униформите на закачалки, един сак бельо от къщи - и директно към въглищарския кей.
Малко инфо за парахода „Рила”: двата кораба („Родопи” е „сестричката”) са бивши (до колкото си спомням около 8000 т. дедуейт) лесовози, превозвали чамови трупи от Канада за Англия. Британски по произход и притежание, закупени от БМФ за превоз на въглища по линията Жданов (сега Мариупол, Украйна) - Варна/Бургас. Да вметна - всички жилищни помещения, с изключение на офицерския салет, на капитана и главния механик (не помня втори механик и старпома дали бяха в групата) бяха директно на ламарина, без изолации и переборка (т.е. обшивка! Този „термин“ е популярен в БМФ-кадрите!). Всъщност екипажът е бил от затворници (явно с морски сертификати) с по-леки присъди, които са ги „излежавали”, работейки на тези два кораба, без да имат право да стъпват на брега. ...

Пълният текст на разказа на Никола ДЕКОВСКИ или македонеца Колето от Сандански, можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.