НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Преди 35 години:
ГОЛЯМАТА КОТВА ПРЕД ЩАБА НА ВОЕННОМОРСКА БАЗА
ВАРНА

Това се случи през 1979 г. Щабът на 11-та Бригада за охрана на водния район (11 БрОВР - тогава така се наричаше Военноморска база Варна) се подготвяше да посрещне съветски кораби от Обединения Черноморски флот. За целта трябваше да се извърши контролно-разузнавателен поиск за мини (КРП) в район, непосредствено до източната част на Варненския вълнолом с контактен трал MPG в дънен вариант. Командирът на 5 ОДРТЩ (5-и отделен дивизион рейдови тралчици)  капитан II ранг Георги Динев, получавайки задачата си от командира на базата - контрадмирал Иван Николов, започна траленето в заповяданото време.
Щабът на базата, развърнат на команден пункт „Галата”, очакваше резултатите от КРП, за да започне посрещането на съветските дълбокогазещи кораби, които трябваше да застанат на котва във външния рейд. Изненадващо пристигна грама (шифрована радиограма) от командира на 5 ОДРТЩ, че е затрален дънен обект. Осигуряващите водолази от 18 ОДОХР (18-и отделен дивизион за охрана на рейда) получиха заповед да го огледат и докладваха, че става въпрос за металическо тяло, дълбоко забито в грунта, с два хоризонтални стабилизатора, около които има замотани сноп разноцветни кабели, но не можаха да го оприличат на нещо познато.
Като флагмански миньор и пряко отговорен за борба с минната опастност, получих заповед лично да огледам подозрителния обект. Преди три години бях завършил Военноморската академия - ВМОЛУА (Военноморска, носител на ордените
О.р. капитан I ранг Христо Б. ДИМИТРОВ и обследваната от него котва във Варненския залив. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ. Снимката е направена в края на м. август т.г.
От набитите номера върху котвата най-ясно си личи „1847“ - вероятно годината на производството й. Нищо чудно тази котва да е стигнала до Варна още по времето на Кримската война (1853 - 1856 г.).
„Ленин” и „Ушаков” академия) - Ленинград (днес Санкт Петербург), успешно преминах леководолазната подготовки и имах присвоено звание „офицер - водолаз“ и със заповед на командващия ВМФ на НРБ имах право да разоръжавам непознати образци мини. Накратко - заех се с удоволствие и любопитство да изпълнявам поставената ми задача.
Заедно с моя колега капитан-лейтенант Наумов, с който се познавахме от преди ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“, се спуснахме и огледахме обекта. Не бях виждал подобно нещо - предполагах, че е част от авиобомба, РГБ (реактивная глубинная бомба), дънна мина или дори малокалибрено торпедо. Лошото осветление (10-12 метра дълбочина), рефракцията, малката видимост, планктонът и не на последно място слабата ми практическа подготовка не ми даде възможност да определя опасна ли е тази находка или не. На помощ се притече колегата Наумов. Още щом го огледа, недвусмислено каза - това е лапа на голяма котва.
По-нататък бе лесно. Базовият буксир „Юпитер“ с водоструйни устройства очисти котвата, вдигна я на борда си и я достави в района на Военноморска база Варна, където тя стои и до днес. На нея ясно личат набити номера и завода-производител. Заедно с други две мъртви котви са одържали големи кораби на външния рейд, между които и ескадрения миноносец „Георги Димитров“.
А съветските кораби от Обединения Черноморски флот застанаха спокойно на протраленото котвено място.

О.р. капитан I ранг Христо Б. ДИМИТРОВ