НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АДМИРАЛ
БРАНИМИР ИВАНОВ ОРМАНОВ (1)

Бранимир Иванов Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в Омуртаг в семейство на учители. Ранното си детство прекарва в село Стражица, Великотърновско, където родителите му, Иван и Ружа Орманови, са учители. Баща му Иван Орманов е бил всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано е прегърнал социалистическата идея и е виден функционер на БКП (т.с.). Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието. И заминава за Одеса, където посреща корабите и организира предаването на храните на съветското правителство. За революционната си дейност е уволнен от учителска длъжност за цяла България. А превратът през 1923 г. го превръща в политически емигрант в СССР. Започва животът му на професионален революционер, публицист, кооперативен деятел, научен работник - крупен специалист по аграрните въпроси, доктор на икономическите науки в Съветския съюз, чийто гражданин става под името Михаил Горов. В България се пази паметта за Иван Орманов - в Стражица и Омуртаг са изградени негови паметници, а училището в Стражица до IX.1990 г. носеше неговото име.
За първи път Бранимир се среща с морето през 1923 год., когато 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР, като пътуват с параход от Истанбул за Одеса. Силното впечатление, произведено от морето, е може би една от първите причини, определили насочеността му към професията на моряка. И започва животът му като политемигрант в Съветския Съюз, заедно с родителите си, а по-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършвайки образованието си в Германия.
През октомври 1930 г. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето военноморско училище „М. В. Фрунзе“ в Ленинград, което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно военно учебно заведение. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знанието на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.
През м. май 1936 г. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо офицерско звание. Започва офицерската си служба в Балтийския ВМФ, Кронщат, назначен за щурман на подводница тип „Л“. Още като курсант се жени и семейство Горови започват своя живот в Кронщат. Тук се ражда и неговата първа дъщеря. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голям българин - Гечо Кокилев, учил в Морското машинно училище и завършил Военноморската академия в Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография - механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в септемврийското въстание 1923 г., един от организаторите на бунта и бягството на 43-та от о-в Св. Анастасия. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на Испания. Но е върната от района на Балтийските проливи, понеже изходът на войната в Испания е бил вече предрешен.
Когато вълната на недоверието и сталинските репресии обхваща и военните специалисти, Гечо Кокилев, спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на КГБ. На 10 септември 1937 г. и Бранимир Горов е арестуван като „враг на народа“. Вината му е била, че имал приятел евреин, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е арестуван. И офицерът Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Съгласно съществуващите по Сталинско време правила, съпругата му се отказва от него. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Но най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на Георги Димитров, който е бил близък с родителите на Бранимир Орманов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му Ружа.
Случайна среща с негов бивш командир от Ленинград, състояла се в Москва през 1938 г., връща Бранимир Горов в строя като офицер от съветския военноморски флот. На 27 юни 1939 г. той е назначен за преподавател по навигация и мореходна астрономия в Каспийското военноморско училище в Баку (от 1940 г. - Каспийско висше военноморско училище). Някои моменти от неговата работа под името Бранимир Михайлович Горов са описани в различни сайтове, посветени на това училище. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си - Евгения, тук се ражда и дъщеря им Елена.
На тази длъжност го заварва началото на войната с Германия. Рапортите му за изпращане в действащия флот остават без последици. Той продължава да обучава офицери за корабите. През 1942 г. е изпратен на курсове в Самарканд, където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни конвои, които доставят през Тихия океан помощи по договора „заем-наем“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете той заминава за Далечния изток, където изпълнява такава задача.
През 1943 г. се завръща в Баку и продължава преподавателската си дейност в КВВУ. След вдигане на блокадата на Ленинград в началото на 1944 г. и възстановяването на занятията във Висшето военноморско училище „Фрунзе“, неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по навигация и астрономия. Но през 1945 г. е принуден по семейни причини да напусне Ленинград и да се премести да работи в Одеса - отново преподавател в съществувалото тогава Одеско военноморско училище.
През 1946 г. на Бранимир Горов му е предложено, както и на много други българи политемигранти, да се завърне в България за продължаване на службата си в българските Военноморски сили. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. Тук ще добавя, че майка му Ружа решава да остане в СССР, до вечното място на съпруга си; брат му Пламен като виден специалист по авиационни двигатели също решава, че в Москва за него има по-голямо поле за изява; а сестра му Искра решава, че трябва да остане край майка си.
Завръщането му се осъществява в началото на 1947 г. Високият, строен, с приветливо лице и вечна усмивка е посрещнат във Варна, присвоено му е званието „капитан II ранг“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на 10 април 1947 г. е назначен за инспектор на класовете в Народното военноморско училище. Тази длъжност сега отговаря на зам. началник на училището по учебната част. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов се сблъсква с няколко остри проблема: На първо място липса на преподаватели със съвременни знания и възгледи по оперативното изкуство и тактиката на ВМФ, със знания и опит в обучението по съвременните морски оръжия, свръзки, средства за наблюдение, корабоводене и други; На второ място липса на съвременна организация на учебния процес, програмите са общи, без разчет на часовете и липсват каквито и да е било планове и други; И на трето място - отсъства необходимото материално-техническо осигуряване - учебници, учебно оръжие и техника и нагледни помагала. Орманов се заема първо с втората задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. И освен това решаването на тази задача е можело да се осъществи с наличните преподаватели и учебна база. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите, се въвежда планирането на учебния процес. Голяма роля за това изиграва разяснителната работа и помощта, оказана от няколко преподаватели, бързо разбрали ролята на новата организация на учебния процес. Но след кратко време и останалите преподаватели усещат плодовете на новата организация и делото потръгна не формално, а с разбиране и желание. По подобен начин тръгва, макар и по-бавно, решаването и на другите две задачи. Едновременно с това капитан II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на дисциплината. Интересното тук е, че главно приетите след IX.1944 г. партизани, ремсисти и комунисти възприемат дисциплината като ограничение на свободата и я считат като „фашистко“ понятие. Затова Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните кадети и много строго наказва няколко бивши партизани за самоволно напускане на училището. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов - Чавдар.
През 47 г. флотът получава от Съветския съюз значителна бойна сила - старият, но изпитан в боевете ескадрен миноносец „Железняков“, 12 преследвача на подводници от 3 проекта, полк торпедоносна авиация ТУ-2 (в състава на ВВС, но оперативно подчинена на ВМФ) и др. В Одеса се подготвят екипажите за получаване на подводници тип „М“ и торпедни катери тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. В началото на 1948 г. Орманов е назначен за началник-щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Кап. II ранг Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
Бранимир с майка си Ружа и брат му Пламен в Омуртаг, 1915 г.
Бранимир Горов - курсант във ВВМУ „Фрунзе”, с майка си – 1931 г.
Сем. Ружа и Михаил Горови – Бранимир като курсант, Пламен и Искра със своите семейства – 1935 г.
Бранимир Горов – офицер в Балтийския флот – 1936 г.
Бранимир Горов – с курсанти от КВМУ-Баку – 1941 г.
Бранимир Горов – с офицер от КВМУ-Баку – 1942 г.
Кап. II ранг Бранимир Орманов на плаване с торпедоносец – 1948 г.
Кап. II ранг Орманов по време на делото в Хага – 1948-49 г.
Контраадмирал Бранимир Орманов – командващ ВМС – 1950 г.
Контраадмирал Бранимир Орманов награждава старшина II степен Димитър Бебенов – 1952 г.
През есента на 1948 г. кап. II ранг Орманов е изпратен като експерт по морските въпроси от албанска страна в международния съд в Хага, където се гледа дело за вината на Албания при подриваването на мини през октомври 1946 г. на 2 ескадрени миноносеца на Великобритания в пролива до остров Корфу („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41). В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското международно право, досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов пред военния журналист Рангел Златков, цитирани в книгата му „Хора, пагони, лампази“, делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския експерт е оценен от французина Пиер Кот (съдебен експерт, доцент в юридически правен факултет, помощник на албанския официален представител в съда), който заявява: „... това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското правителство награждава кап. II ранг Орманов с високия орден „Скендербег“. Тази командировка продължава до пролетта на 1949 г.
След завръщането си капитан II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на Военноморските сили, при която длъжността началник-щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на бригадата надводни кораби от Черноморския флот. По думите на адм. Орманов, за него това е било поредното сериозно изпитание - без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло съединение бойни кораби. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител. В края на 1949 г. началникът на Щаба на ВМФ капитан I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. Това тогава не е било трудно. За съжаление и умъртвен по-късно в подземията на ДС. И след поредната реорганизация на военноморския флот на 12 декември 1949 г. Орманов е назначен за ВРИД началник-щаб и през февруари 1950 г. му е присвоено званието капитан I ранг.
Много бързо този добре подготвен военноморски офицер и обаятелен човек спечелва доверието на офицерския военноморски корпус. Неговата висока морска култура, богата ерудиция и изключително възпитание стават пример за подражание. Във флота се заговорва за него като за отлично подготвен морски специалист, който носи нов дух, толкова необходим за тогавашните условия във флота. Всява респект, уважение и признание. Ще цитирам по книгата „Един морски ветеран разказва“ на Анатолий Златаров, завършил Морското училище през 1937 г., тогава капитан II ранг: „Да се служи с Орманов, доскорошен емигрант в СССР, беше удоволствие. Етичен, знаещ, със сериозна военноморска подготовка … Нямаше съскане, епитети, а съвсем спокоен коментар, който отеква много по-болезнено от виканиците на някои началници, които „разнасяха“ подчинените си … Няма да забравя неговия разказ след завръщането му от една международна мисия, когато Великобритания съдеше Албания за непочистените от мини крайбрежия, където се бяха взривили два английски военни кораба. Орманов е трябвало да защитава интересите на Албания. Той старателно се е подготвял за тази задача …“ Подобна оценка може да се прочете и в книгата „Стихия морска ни призва“ от капитан I ранг Йото Йотов (випуск 1943-48 г.): „Бранимир Орманов още от първия момент след идването си в училището и до преминаването в пенсия като зам.-министър на отбраната показваше черти от характера си, които с годините получаваха все по-висока стойност и признание. … Въпреки всичко, което го заобикаляше, стараеше се да наложи един толерантен тон и уважително отношение към подчинените и успяваше. Налагаше волята си на началник, но по пътя на убеждението и зачитането на човешкото у всеки един, въпреки че понякога те рязко се разминаваха. Замислял съм се многократно какво първично възпитание е трябвало да има той, каква партийна чистота и морал е придобил, или пък генетичната му унаследеност е по-друга, за да не се подаде на утвърдилия се напълно силов метод на ръководство в Съветския флот и не само там. … Той бе засегнат от системата, но от него не бе усвоена.“ Тук ще добавя, че в българския флот идват от СССР още двама българи морски офицери, но за разлика от него, те не успяват да се впишат в колектива флотски офицери, изпълняват небрежно своите задължения, търсят неоправдано бързо повишаване в длъжност и не след дълго те се връщат в Съветския съюз.
Длъжността началник-щаб е високо отговорна и е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в Щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на Щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военноморската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през 1946 г. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „царските офицери“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове Въоръжени сили. Голяма роля за това играе и началникът на Щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира, че не е достатъчна верността към Партията, за да се управляват кораби и сложното военноморско оръжие. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учил и на обноски от тях. Тук съм длъжен да добавя, че е имало и случаи, когато Орманов е заставал зад решения за освобождаването на някои от тях. Може би най-известният подобен случай е освобождаването на о.з. адм. Вариклечков от преподавателска работа в НВМУ в края на 1947 г. Адм. Вариклечков е личност, която всички морски офицери уважават. И затова е поканен да преподава бойно маневриране и история на военноморското изкуство и адмиралът приема с голямо задоволство. Вариклечков и Орманов като преподаватели намират общ език и взаимно се уважават. Но ръководството на НВМУ, включително и кап. II ранг Орманов, намира подхода му в предаването на историята за „ненаучен“ и „идеалистически“. Дават му учебник за съветските училища, но „… Вариклечков, вместо да си направи необходимите изводи, предпочита да дискутира ненаучно и с необосновани твърдения. Това наложи да бъде освободен…“ (цитирам спомена на капитан I ранг Атанас Парашкевов, тогава помощник-командир на началника на НВМУ, поместен в юбилейния сборник „Огнище на морска наука и култура“, издаден по случай 100 години Морско училище). А кап. I ранг Йотов в цитираната по-горе книга пише: „Адмиралът беше публично порицан и разобличен от помощник-началника Парашкевов и от началника на учебния отдел Орманов въпреки взаимната им искреност и уважение. … Но Вариклечков не е скътал обида в душата си, това проличава по-късно от жеста му към новопроизведения в звание контраадмирал Бранимир Орманов. Вариклечков подарява личния си кортик с добри пожелания и с думите: „От стария адмирал на новия.“ В тази книга капитан I ранг Йотов привежда и пример, когато Орманов застава зад наскърбен „стар” офицер. ...
(Следва)

Капитан I ранг (з) Румен ТОТЕВ
АВМУ-секция София

Използвани източници:
1. Биографията на адм. Орманов, получена от сина му Чавдар Орманов, а също и разкази от дъщерята на адмирала - Елена Гиндева;
2. Доклад по случай 90 годишнината на адмирала, изнесен от контраадм. Йовчо Георгиев - копие на ръкописан текст;
3. Раздел от книгата на в. журн. Рангел Златков „Хора, пагони, лампази”, посветен на адмирала - копие, това и предишният материал са получени от Военноморския музей;
4. Материалът „Советские моряки в ликвидации албанского «минного» кризиса 1946-1948гг.” от Александр Розин (http://alerozin.narod.ru/Albanmin.htm):
5. Различни материали от интернет за международния съд в Хага, намерени чрез търсене в Google с думите „The Corfu Channel case” или „United Kingdom v. Albania”, предимно на английски;
6. Материалът в сп. „Военен глас” № 10/2004 г., посветен на 90 год. на адмирала (от Интернет);
7. Спомени на адм. Орманов, поместени в юбилейния сборник по случай 100 год. Морско училище „Огнище на морска наука и култура”;
8. Спомени на кап. I ранг Атанас Парашкевов, поместени в същия сборник;
9. Мемоарната книга на кап. I ранг Анатоли Златаров „Един морски ветеран разказва”;
10. Мемоарната книга на кап. I ранг Йото Йотов „Стихия морска ни призва” (http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html);
11. Книгата на Петър Даскалов „Записки от архивите на българския Военноморски флот (1944-1959 г.)”:
12. Статията на кап. I ранг Валентин Димитров „Адмирал Бранимир Орманов”, поместена в сп. „Клуб ОКЕАН” № 2/2014 г.;
13. Различни други материали от Интернет.