НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ТОЛКОВА Е ПРОСТО, ЧЕ ДОРИ АЗ ГО РАЗБРАХ
Както можеше да се очаква, шумотевицата на служебното правителство за пенсионирането на служителите от сектор „Сигурност” приключи с празни приказки. Един министър Бакалов, който се надява да остане в МВР, се противопостави на импровизациите, а господин Шаламанов царствено взе мерки, за да обере псувните на целокупното офицерство.
Междувременно бяха споделени конфузни подробности, за които се знае, но кой знае защо се премълчава. Например, че в 11 страни-членки на НАТО няма възраст за пенсиониране на военнослужещите и никой „от Брюксел” не ни натиска за това. Че всяка национална пенсионна система е уникална сама по себе си, но навсякъде може да бъде проследена връзката „пенсия - принос”. Колкото по-калпава е държавата (нашата), толкова тази връзка е по-невидима.
Да оставим настрана по чие внушение масовите осигуровки за пенсионно осигуряване достигнаха стойности, които не могат да покрият текущите разходи за пенсии. Нека не забравяме, че по-голямата част от тези вноски се правят от работодателите, а Кодексът (КСО) в ранния си вариант предвиждаше постепенно те да бъдат изравнени с тези на работещите. Да се опитаме да повярваме, че „сивият сектор” в икономиката е само
30 % (отдавна надхвърля 40 %) и че това не влияе решаващо на хала на държавата. Да си спестим и въпроса какви са тези 500 хиляди „други” пенсии, освен за осигурителен стаж и възраст, и защо се плащат от вноските на работещите. Нека предположим невероятното -  че големият проблем на пенсионната ни система е ранното пенсиониране в сектор „сигурност”.
Както и друг път съм споделял, според официални данни броят на пенсиите по чл. 69 на КСО е около 95 хиляди, от тях 5 хиляди наследствени, на фона на общо над 2 млн 700 хиляди. Изчисляването на осигурителен стаж за всяка година служебен стаж при първа категория труд става с коефициент 1.66. Със същия коефициент е завишена и вноската към НОИ за служителите от сектора. Изчислените пенсии тук са относително по-големи, защото възнагражденията и съответно размерът на вноските са по-високи от средно статистическите. По този начин принципът „принос - размер на пенсията” е спазен. Диспропорция възниква когато сравним времето за получаване на пенсия в сектора и в другите области на трудова заетост. Информация, публикувана преди няколко дни от журналиста Спирдон Спирдонов сочи, че ако средната възраст за всички нови пенсионери е около 59 г., за тези от сектор сигурност е около 50 г. Пенсионерите-жени получават пенсията си средно 25 г., а мъжете - 14 г. Военните пенсионери получават пенсия средно 22 години. Ежегодно поради смърт на лицата се прекратяват около 5,6 % от пенсиите.
Тези данни сочат като вероятно, че за периода, в който пенсионерите-силоваци надживяват останалите, техните пенсии не се покриват с направените осигуровки. Всички показани от мен разчети са непрофесионални, но сочат неоспорима тенденция: израз на справедливост в солидарната система за пенсионно осигуряване би било или да се увеличи с няколко години възрастта за пенсиониране в сектора, или да се увеличат вноските за фонд „пенсии” на съответните лица. Съществува вероятност в близкото бъдеще да бъдат направени и двете стъпки едновременно. Насоката за увеличаване на възрастта за пенсиониране е безперспективна, тъй като не е в унисон с реалностите на протичане на военната или полицейската служба.
Актуалното изискване за 27 години служебен стаж предполага пенсиониране на около 50 годишна възраст. За тези, които не знаят, искам да напомня, че ранното пенсиониране е своего рода наказание, с годините покупателната способност на пенсията става все по-ниска, прословутите актуализации изостават от действителата инфлация. „Младият” пенсионер си търси работа и работи още дълги години, колкото може и каквото му подхвърлят, за да преживява при стандарт близък до достигнатия. Ако има способности за втора кариера, обикновено работи по трудов договор и продължава да се осигурява, което е своеобразно отлагане на пенсионирането.
Възрастта около 50 г. е „последният влак” за втора кариера. Ако следва съветите на Христос(ков)  и ако „системата” бъде търпелива към него - железният войник ще го изритат след 4-5 години, преди да е станал „немощен”, но и за нищо читаво няма да става. Нека забрави, че бил инженер, електроник, че имал идеи за малък бизнес и т. н., ако има късмет, ще бъде абониран до живот за някоя бариера с 300 лева подаяние. „Голямата” пенсия ще му стига колкото за лекарства, хляб с набухватели и порция диетична варена наденица (без месо).
Ако „системата” наистина е ангажирана с националната сигурност и е загрижена за съдбата на своите кадри, тя има интерес да ги ползва интензивно в работоспособна възраст, да ги осигурява подобаващо и да им даде възможност да я напуснат още щом се прецени, че са поели по стръмния път „надолу”. Като правило лоша услуга й правят тези, които вече се търкалят по пътеката, но не искат да си го признаят.
Ако работодателят (държавата) счита за важно да спести хули и натяквания на своите служители от сектор „Сигурност”, редно е да сподели с тях вноските за пенсия, след съответни компенсации в заплащането. Когато го направи, ще бъде принудена да бъде изрядна за своята част, което сега май забравя да прави.
Толкова е просто, че дори аз го разбрах! Кой още не го разбира, или се правят на три и половина?

Янчо БАКАЛОв, уставен ветеран и ветрогон