НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ПЪТНИЧЕСКИЯ КОРАБ
„ГЕОРГИ КИРКОВ”

Миналата година пропуснахме да отбележим 45-та годишнина от вдигането на флага на пътническия кораб „Георги Кирков”. На принципа „По-добре късно, отколкото по-късно”, правим това по повод 46-та годишнина, след като в дигиталния архив на „Морски вестник” постъпиха нови снимки на този кораб.
На 15 януари 1969 г. във Варна е вдигнат българският флаг над новопостроения в КК „Георги Димитров” 100-местен пътнически кораб „Георги Кирков” (стр. № 901; ІМО 7038886). В сравнение с предишните наши пътнически кораби от този клас („Георги Димитров” и „Васил Коларов”), той е от по-нова модификация, проект 573 - с главен конструктор инж. Н. Иванов от Института по корабостроене - Варна. Неговата кръстница е Теменужка Костова. Първият капитан на кораба е Полихрон Янев, а първи главен механик - Живко Димитров.
В състава на Параходство БМФ корабът плава до 1996 г., след което е продаден на египетска фирма.  До тук съобщавам само известни факти.
По-нататък продължава с данни от периодичния печат от този период. През декември 1980 г. пътническият кораб „Георги Кирков” е преустроен в първата българска плаваща изложба. Главната част от експозицията включва представянето на продукцията на българското корабостроене, а акцентът е поставен върху производството на радиолокационни станции и друго навигационно оборудване. Изложбата гостува с успех в Пирея, Гърция. На 8 март 1982 г. морската пътническа навигация у нас е открита с отплаването на моторния кораб „Георги Кирков” от Бургас за Одеса.
Идва обаче м. април 1995 г. ... В изявление пред „Морски вестник” началникът на направление „Пътнически превози и спомагателен флот” капитан Стефко Граматиков съобщава, че след отпадането на вътрешните дотации, е спряло развитието на пътническия флот. За да се намалят разходите за сезона през 1995 г. пътническите кораби ще бъдат съкратени с около една трета. От корабите за задгранично плаване остава само „Димитър Благоев”, а „Георги Димитров” и „Георги Кирков” са спрени от експлоатация.
През 1996 г. собственик на „Георги Кирков” става компанията Egyptian Maritime Cruises SA, която му дава името SHARM EL SHEIKH и го регистрира под панамски флаг. През следващата година корабът е вече под името CLEOPATRA II, като запазва собственика и флага. На 6 май 2003 г. пътническият кораб пристига в Aliaga, Турция, където е продаден за нарязване за скрап.
Биографията на този кораб няма да бъде пълна, ако не кажем, че той се появява в нашия търговски флот без да бъде планиран, а по принудителен начин - Параходство „Български морски флот” получава заповед да приеме не само този кораб, но и следващия от същата серия, който получава името „Димитър Благоев” (стр. № 902). Защо?
Според Тремол Иванов („Страници от историята на българското корабостроене”, Варна, 1998), защото строителните № 901 и 902 са поръчани от съветския клиент „Судоимпорт”, но приемната комисия отказва да ги приеме. Общо са поръчани седем кораба от този проект, предназначени за плаване в северните морски
„Георги Кирков” в открито море.
„Георги Кирков” в Пристанище Несебър.
„Георги Кирков” в Пристанище Несебър.
Кръстница на кораба „Георги Кирков” е Теменужка Костова.
„Георги Кирков” е спуснат на вода като „Юшар”.
„Георги Кирков” в Пристанище Варна-изток.
ширини на СССР! Съветската държавна комисия констатира, че корабът не отговоря на договорните условия за скорост, газене, товароподемност и устойчивост за района на плаване, за който е предназначен. За това № 901 и № 902 са спуснати на вода като „Юшар” и „Канин”, а след това стават „Георги Кирков” и „Димитър Благоев”. Според Тремол Иванов, вина за пропуските имат не само нашите проектанти, но и съветските, които са автори на базовия проект № 186, но при сключването на договора е пропуснато да се отбележи такава хипотеза.
По-късно, през 1970 г., са построени само № 903 и № 904, които са приети от „Судоимпорт” като „Юшар” и „Канин”. Те имат и втори котел, с който отоплението вътре в корабите вече отговаря на изискванията да има нормална температура при външен студ от минус 40 градуса по Целзий. А „Георги Кирков” и „Димитър Благоев” може и да не са отговаряли за плаванията в северните ширини, но в Черно и в Средиземно море вършеха чудесна работа и оставиха добри спомени не само сред своите екипажи, но и сред хиляди пътници от България и от много други държави.
Атанас ПАНАЙОТОВ