НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА ПОЛК. ХАМИЛТЪН
ПРЕОТКРИВА ЗА СВЕТА ПОБИТИТЕ КАМЪНИ

От 1 до 27 юли 1854 г. (по време на Кримската война (1853-1856 г.) на север-северозапад от Буюк Аладън (дн. с. Страшимирово, Община Белослав, Област Варна) лагерува английската Първа пехотна дивизия (1st Division of Infantry), под командването на генерал-лейтенант принц Джордж, херцог на Кембридж (Lieutenant General George William Frederick Charles, 2nd duke of Cambridge). На север от лагера на дивизията английските войници и офицери преоткриват Побитите камъни (Дикилиташ). На 8 юли 1854 г. полковник Хамилтън изпраща писмо с описание на Побитите камъни до брат си Уилям Джон Хамилтън [1], геолог, председател на Геологическото дружество в Лондон (The Geological Society of London), в което изказва своето предположение, че Побитите камъни са дело на човешка ръка. Извадка от писмото е изпратено до редакцията на „Литературен вестник” (The Literary Gazette) и е публикувано на 29 юли 1854 г.
„8 юли 1854, лагера при Аладън
Занимавах се с изучаването на множество подобни на колони руини, които могат да бъдат видени на различни места в близост до нашия лагер, който лежи на север от Аладън, между двете девненски езера. Техният произход озадачава всички; никой никога не е чувал или чел каквито и да е сведения за тях, дори не се знае дали някога са били описвани. Околността е хълмиста и на много места се вижда единствено гола скала; иначе е почти изцяло покрита с гори - дъб и акация. И по средата им човек внезапно се натъква на петно - с площ от петдесет или сто квадратни ярда, което е вдлъбнато в заобикалящия го терен, а в средата му има останки от колони - три, четири, а дори и пет фута в диаметър, на неравномерни интервали; колоните със сигурност съставляват част от първоначалната скала и човек може да проследи пласта, който минава косо през няколко такива колони, отдалечени на двайсет до трийсет фута една от друга. На други пък се виждат любопитни израстъци на няколко фута под върха, които могат да бъдат приписани на по-твърдите отлагания в тази част на скалата, успели да устоят повече от околния материал на износването, причинено от вятъра, дъжда и времето. Цялата скала е изпъстрена с дребни мидички; мисля, че са нумулити, но ще изпратя малка мостра, така че сами да прецените какво е това.
Разпространеното сред местните хора мнение е, че това са изцяло природни образувания, получили се единствено от действието на дъжда, сланата и времето; и трябва да кажа, че почти всички са склонни да мислят така. Местата обаче, където се появяват тези колонни останки, са толкова откъснати и отдалечени едно от друго, че, без да претендирам преценката ми да е по-добра от на когото и другиго, продължавам да мисля, че това са останки от много древни
Encampments of First Division in Bulgaria at Varna, Aladyn and Gevreklek in the Summer of 1854. By F. W. Hamilton.
General Sir Frederick William Hamilton, 1881.
William John Hamilton, 1860.
изкопни работи в масивната скала (която е много мека), правени за храмове или за жилища; че цялата скала между колоните е била отстранена, оставяйки колоните да подпират свръхтежкия покрив: с течение на времето тази част от скалата, която не е била точно над колоните е паднала, оставяйки колоните да стърчат поединично, както са сега. Друга причина за това предположение е, че на две-три места околната скала е доста по-висока от трите страни на руините, отколкото са самите колони“ [2].
Полковник Хамилтън изпраща до брат си в Лондон и фрагмент, отчупен от една от колоните при Буюк Аладън.
Кой е полковник Хамилтън? Фредерик Уилям Хамилтън (Frederick William Hamilton) е роден на 8 юли 1815 г. Военната си кариера започва на 12 юли 1831 г. като лейтенант в Първи Гренадирски гвардейски полк (1st (or Grenadier) Regiment of Foot Guards) [3]. Полковник от 20 юни 1854 г. [4]
Участва с полка си в Кримската война в състава на Първа пехотна дивизия. Първи Гренадирски гвардейски полк (3-ти батальон) с командир подполковник Томас Ууд (Lieutenant-Colonel Thomas Wood), 936 войници и сержанти и 32 офицери, дебаркира при Варна (от Скутари) на борда на парахода „Golden Fleece” (Златното руно) на 14 юни 1854 г. [5] През лятото на 1854 г. полковник Хамилтън изготвя планове с разположението на английските лагери при Варна, Буюк Аладън, Гевреклер (дн. с. Калиманци, Община Суворово, Област Варна) и нос Галата [6].
Полковник Хамилтън участва в битките при Алма, Балаклава, Инкерман и при обсадата на Севастопол. Достига до чин генерал-лейтенант (24 май 1873 г.) [7]. Умира на 4 октомври 1890 г. в Карнби, Файф, Шотландия (Carnbee, Fife, Scotland).
На 1 ноември 1854 г. Уилям Джон Хамилтън представя фрагмента от Буюк Аладън пред членовете на Геологическото дружество в Лондон:
„Предлагайки на Дружеството приложения нумулитен образец от Буюк Аладън близо до Варна, желая да направя една-две забележки относно неговата поява. Образецът ми бе изпратен от моя брат, полковник Фредерик Уилям Хамилтън, от гвардията на Гренадирите, който, в едно по-ранно писмо (по-късно публикувано в „Литературен вестник”, 29 юли 1854, с. 690), изрази мнение, че кухите вдлъбнатини, които изобилстват по повърхността на тези хълмове, са изкуствено изкопани, а приличащите на колони скали, останали да стоят в средата са колони, върху които първоначално е стоял покрива. В следващо писмо той отбелязва, че кухите вдлъбнатини се появяват на толкова много места по варовиковото плато, че той смята, че трябва да изостави първоначалното си мнение, че са изкуствено създадени, и да ги приеме за естествени вдлъбнатини“ [8].

Бележки:
1. Уилям Джон Хамилтън (William John Hamilton) е роден на 5 юли 1805 г. в Уишоу, Ланкашър, Шотландия, най-големият син на Уилям Ричард Хамилтън (дипломат и антиквар) и Джулия Хамилтън. Завършва Гьотингенския университет (Германия). Започва своята кариера като дипломат в английските легации в Мадрид, Париж и Флоренция. Сътрудник на Геологическото дружество в Лондон от 1831 г. През 1835 г. предприема (заедно с Хю Едуин Стрикланд) геологическа експедиция по Йонийските острови, Босфора, Мала Азия и Армения. През 1842 г. издава своя дневник от експедицията в два тома (Researches in Asia Minor, Pontus and Armenia: with some account of their antiquities and geology. By William J. Hamilton, Secretary to the Geological Society. In Two Volumes. London, John Murray, 1842). Председател на Геологическото дружество през 1854-1856 и 1864-1866 г. Умира на 27 юни 1867 г. в Холифийлд, Есекс (The Geological Magazine, Vol. 4, Issue 38, August 1867, p. 383-384; The Gentleman's Magazine, and Historical Review. By Sylvanus Urban, Gent. Vol. IV, July-Dec., 1867. London: Bradbury, Evans, & Co., 1867, p. 392-393).
2. The Literary Gazette and Journal of the Belles Lettres, Arts, Sciences, &c. No 1958, London, Saturday, July 29, 1854, p. 690.
3. A List of the Officers of the Army and of the Corps of Royal Marines. Great Britain, War Office, 1832, p. 146.
4. https://www.thegazette.co.uk/London/
5. The Origin and History of the First Or Grenadier Guards: From Documents in the State Paper Office, War Office, Horse Guards, Contemporary History, Regimental Records, Etc, By Lieut.-Gen. Sir F. W. Hamilton, K.C.B., Late Grenadier Guards. In Three Volumes. Vol. III. London: John Murray, 1874, p. 170-171, 173, 177.
6. Вж.: Sketch of the Encampment of the 1st and 2nd Divisions of British Troops under the Command of General Lord Raglan, G.C.B. also of the French, Turkish, & Egyptian Troops at Varna on the anniversary of Her Majesty’s accession the 20th June, 1854. By Col. Fred. W. Hamilton, Grenadier Guards, 21st June, 1854. В: Атлас. Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.). Център за изследвания на българите, Държавна агенция „Архиви“, Тангра ТанНакРа издателска къща ООД, София, 2008, с. 427, 428-429 (V.15).
7. https://www.thegazette.co.uk/London/issue/
8. On a Specimen of Nummulitic Rock from the neighbourhood of Varna. By W. J. Hamilton, Esq., Pres. G.S. // The Quarterly Journal of the Geological Society of London. Volume the Eleventh. 1855. Part the First. Proceedings of the Geological Society, London: Longman, Brown, Green, and Longmans, MDCCCLV, p. 10-11.

Анастас АНГЕЛОВ
февруари 2015 г.