НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ВИКТОР ТЕПЛЯКОВ ОТКРИВА ЗА СВЕТА ПОБИТИТЕ КАМЪНИ
В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“ [1]. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей [2] и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни.
Тепляков посетил Побитите камъни, наречени от него „Гебеджински развалини“ (Гебеджинские развалины), на 22 април 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.). Негов водач е полковник Александър Николаевич Лидерс, командир на 37-ми егерски полк на лагер при Гебедже (дн. гр. Белослав, Варненска област).
Кой е Виктор Тепляков? Виктор Григориевич Тепляков (Виктор Григорьевич Тепляков) е роден на 15/27 август 1804 г. в имението Дорошиха край Твер (Тверь). Завършва училището-интернат при Московския университет (Московский университетский благородный пансион).
На 10 септември 1820 г. Виктор Тепляков е зачислен като юнкер (подофицер) в Павлоградския хусарски полк (Павлоградский гусарский полк), тогава разквартируван в Аткарск, Саратовска губерния. На 30 януари 1822 г. е повишен в корнет, а на 7 май 1824 г. получава офицерски чин - поручик. От 4 март 1825 г. е в оставка по болест. 
По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей) [4]. Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг [5]. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.) [6]. Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836) [7].
В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания [8].
Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър [9].

„ВИКТОР ТЕПЛЯКОВ
Писма от България
Четвърто писмо
До Г. А. Римски-Корсаков
Гебеджи, 22 април
... Изминахме две-три версти и изведнъж пред мен се откри неголяма пясъчна площадка, а върху нея - шест сивкави каменни колони, издигащи се симетрично в права линия една до друга. Пръв знак на моето спонтанно възхищение от тях бе гръмко възклицание, но полковник Л. [Лидерс] не ми даде възможност да довърша излиянието си. Преминавайки с равнодушно мълчание покрай тези любопитни места, той потъна в горския гъсталак. Безмълвно го последвах още двеста сажена и изведнъж отново спрях коня си. Новите редици от колони, подобни на онези, които останаха зад нас, още повече засилиха моето предишно удивление. Мяркащата се зад пищната завеса от храсталаци - оредяваща по тези места - огромна маса от необикновени колони разкри пред мен блясъка на най-великолепни древни развалини.
... Когато излезете от дълбините на заобикалящата ви гора, пред вас се открива обширен площад. На него - пресечен на няколко места от високи храсти - стърчи грамада от исполински колони, или по-точно казано, те са разхвърляни на около три версти. Казвам разхвърляни, тъй като тяхното разположение не следва нито определен ред, нито обикновената архитектурна последователност. Хилядите чудесни колони ви поразяват с най-странни форми. На едни места те се издигат във вид на съвършено правилни цилиндри, на други приличат на кула или на полуразрушена пирамида, или на пресечен конус, а някои в основата си се разширяват и сякаш са опасани с широки корнизи. Има възвишения с толкова гъсто разположени едни до други стълбове, че неволно напомнят останки от древна галерия. Едни от тях са кухи и вътрешността им е запълнена със сива пясъчна маса. Сложих в джоба си от тази маса, но тъй като не можех да взема отломък от огромните колони, предоставям на нашите броняровци да определят, ако, е възможно, по моите описания произхода на редкия шуплест материал, от който са образувани те. Искам, да отбележа накрая, че камъкът ми напомняше по здравина най-твърдия мрамор: трудно отстъпваше пред неколкократните удари с чук. По моя молба полковник Л. [Лидерс] нареди да се отчупят малки парчета от една цилиндрична мраморна колона. Част от придружаващите ни войници и няколко доброволци с кирки и лопати се захванаха за работа. ... След известно време колоната се показа на повече от сажен, но тъй като беше вкопана като правилен цилиндър в земята, ние решихме, че до нейната подземна основа има още доста разстояние. На този етап не можеше да се направи нищо повече. Полковник Л. [Лидерс] ми обеща да продължи през следващите дни разкопаването и когато се завърна във Варна, да ми съобщи резултатите от тази любопитна работа. Това за съжаление е всичко, което мога да ви съобщя за необикновените развалини. Липсата на капители, правилни корнизи и разни други архитектурни украшения не ми позволи да се насоча към определен архитектурен стил, загатващ за произхода на исполинските развалини. Наричам ги исполински, тъй като диаметърът на най-тънката от измерените от мен колони беше около 4,5 фута.
... Връщайки се обратно във Варна, аз ще поверя изработването на чертежа на гебеджинските колони на един военен на име Тейлър, т.
февруари 2015 г.
Побитите камъни, литография - 1829.
Генерал Александър Николаевич Лидерс.
Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на 19-ти век.
Виктор Тепляков - К. Адта. Гравюра на дърво, 50-те - 60-те години на 19-ти век.
Иван Павлович Бларамберг.
е. ще използувам единственото средство за ясното изобразяване на тези необикновени форми, цветове и оттенъци, чието разнообразие е неуловимо и за най-красноречивия човешки език.

Шесто писмо
До брат му Ал. Гр. Тепляков
Правода, 30 април
... Странните гебеджински колони не ми дават покой: да видим какво е изкопал полковник Л. [Лидерс] от необикновените развалини! Може би в неговата землянка ме очаква чудо на чудесата.

Седмо писмо
До брат му Ал. Гр. Тепляков
Варна, 10 май
Около три часа по пладне, яхнахме конете и напуснахме Гебеджи. Тишината на това пътуване беше нарушавана от време на време единствено от пистолетните изстрели на нашите млади офицери, доста добри стрелци, които се целеха в черепите по пътя и изстрелваха куршуми в тях. Този път „физиономията“ на колоните ми се стори съвсем друга. Редиците от колосални облаци биха ви напомнили мрачните герои на Одинов, скитащи се по тъмновълнистото небе. Далеч на хоризонта те се спускаха почти до самата земя и плавно и бавно, подобно на огромно погребално шествие, се мяркаха един след друг между помрачените от тях развалини. Унилият вятър разлюляваше гъстата трева и прониквайки в цепнатините на обраслите отломки, извличаше от недрата им звуци от задгробния свят. ... Самите колони, притиснати от грамадните скали с бродещи по върховете им облаци, тайнственият шум на околната гора и всичко обкръжаващо ме като че ли извикваха в моето въображение представата за мавзолей на гиганти, допотопни властелини на света. Но какво бе станало с полковник Л. [Лидерс] и неговите „археолози“? Да погледнем, ако наредите, интересните им разкопки.
Те наистина не бяха бездействували по време на моето отсъствие. Колоната, чието откопаване започнахме заедно, беше разкрита на повече от 2 1/2 сажена. Спуснах се в дълбоката яма и огледах оголената част. Забелязах само каменна стенна, която изглежда ? служеше за основа и подземно съединение с най-близката колона. Там открих и доста голям железен пирон, който мигновено се разпадна в ръцете ми, като че ли беше от кристал. Освен това земята, изкопана и още обкръжаваща останките от колоната, не представляваше и не представлява преграда за лизгаря.
Ще се престраша мимоходом да отбележа, че това последно обстоятелство, свързано с посочените открития (гвоздея и стената), едва ли е съвместимо с мисълта за базалти, а, напротив, както ми се струва, е ново доказателство за изкуствения произход на развалините“ [10].

Бележки:
1. Письма изъ Болгарии (Писаны во время кампании 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографии Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академии, MDCCCXXXIII (1833).
2. Алексей Григорьевич Тепляков, издател на поетическия сборник на Тепляков (Стихотворения Виктора Теплякова. Москва, Въ Типографии Семена Селивановскаго, 1832) и автор на предисловието към него.
3. Григорий Александрович Римски-Корсаков (1792-1852) - полковник в оставка, Лейб-гвардейски Московски  полк.
4. Русская старина, XXVII, № 1, 1896, с. 186-187.
5. Иван Павлович Бларамберг (Jean Moret de Blaramberg (1772-1831)) - един от първите изследователи на южноруските старини. Основател и първи директор на археологическите музеи в Одеса (9 август 1825 г.) и Керч (2 юни 1826 г.). Вж.: К. П. Зеленецкий. Жизнь и ученая деятельность Бларамберга. - Записки Императорского Одесского общества истории и древностей, т. II. Отделение первое, Одесса, 1848, с. 220-228; Русский биографический словарь. Под ред. А. А. Половцова. т. [3] Бетанкур-Бякстер. С.-Петербургъ, Типографiя Главнаго Управленiя Уделовъ, 1908, с. 89-90.
6. Письма изъ Болгарии (Писаны во время кампании 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографии Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академии, MDCCCXXXIII (1833), с. 180-192; Фракийские элегии (Писаны въ 1829-мъ году). Стихотворения Виктора Теплякова. т. 2. Санкт-Петербург, 1836, с. 57-68, 100-101 (Шестая Фракийская элегия - Эски-Арнаутларъ).
7. На Побитите камъни Виктор Теплякое посветил и своята „Четвертая Фракийская элегия - Гебеджинские развалины“. Вж.: Стихотворения Виктора Теплякова. т. 2. Санкт-Петербург, 1836, с. 33-44, 95-98. Елегията била високо оценена от А. С. Пушкин. „Элегия „Гебеджинские развалины“, по мнению нашему, лучшая изо весех. В ней обнаруживается необыкновенное искусство в описаниях, яркость в выражениях и сила в мыслях“. Вж.: Фракийские злегии. Стихотворения Виктора Теплякова. Современник. Литературный журнал, издаваемый Александром Пушкиным. т. 3. Санкт-Петербург, В Гуттенбергоеой типографии, 1836, с. 170-186.
8. В. Г. Тепляков. Отчетъ о разныхъ памятникахъ древности, открытыхъ и приобретенныхъ въ некоторыхъ местахъ Болгарии и Румелии. Одесса, 1829; Rapport sur divers objets d'antiquites decouverts dans quelques endroits de la Bulgarie et de la Romelie. Par M. Teplaekov. - In: Nouvelles Annales des Voyages et des sciences geographiques, de l'histoire et de l'archeologie: avec cartes et planches. Volume 46. Deuxieme serie. Tome 2. Paris, 1830, p. 161-173.
9. А. Г. Тепляков. Воспоминания о В. Г. Теплякове. // Отечественные Записки, 1843, т. XXVIII, № 4, с. 74-103; Ф. А. Бычковъ. Викторъ Григорьевичъ Тепляковъ (1804-1842 г.). Биографический очеркъ. // Исторический Вестникъ, СПб., т. 29. 1887, № 7, с. 9, 16; Русский биографический словарь. Под ред. Вел. Князя Николая Михайловича. т. [20] Суворова-Ткачев. С.-Петербургъ, Типография Главнаго Управленя Уделовъ, 1912, с. 479-484; В. Э. Вацуро. К биографии В. Г. Теплякова. В: Пушкин. Исследования и материалы. т. 11. Ленинград, Наука, Ленингр. отделение, 1983, с. 192-212; И. В. Тункина. К истории изучения античных памятников Западного Причерноморья в 1828-1829 гг. // Stratum plus. Скифский квадрат/ Scythian Rectangle, 1999, № 3, с. 354-359; В. Г. Тепляков. Книга странника. Стихотворения. Проза. Переписка. Издание подготовили Е. В. Петренко и М. В. Строганов. 2-е изд., испр. и доп. Тверь, Золотая буква, 2004, с. 5-34.
10. Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век. Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Николова Кожухарова. Издателство на Отечествения фронт, София, 1986, с. 97-122. 

Анастас АНГЕЛОВ