НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЕВРОПЕЙСКАТА И АМЕРИКАНСКАТА ПРЕСА ЗА
БИТКАТА ПРИ ЕСКИ АРНАУТЛАР

Официалният бюлетин на руската Главна квартира за битката при Ески арнаутлар [1] на 5 (17) май 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) е издаден в лагера край Силистра на 10 (22) май (Bulletin officiel du combat d'Eski-Arnautlar, entre les Turcs et les Russes, le 17 mai) [2]. Подписан е от главнокомандващия Втора армия генерала от инфантерията, генерал адютант граф И. И. Дибич. Той е съставен на основата на рапорта на генерала от инфантерията Логин Осипович Рот от 6 (18) май до главнокомандващия (писан в лагера при Ески арнаутлар) [3]. Бюлетинът е публикуван във вестниците „Северная пчела” (28 май 1829 г.) и „Санкт-Петербургские ведомости” (11 юни 1829 г.) и със съкращения в редица европейски и американски вестници, списания и годишници от онова време [4].

Северная пчела (Санкт Петербург)
„Известие из действующей Армии, от 10-го Мая
Часть корпуса Генерала от Инфантерии Рота, сосредоточивающагося у селения Эски-Арнаутлара, лежащаго на точке соединения дорог в Базарджик, Праводы, Девно и Шумлу, 5 Мая была атакована неприятельскою армиею под предводительством Верховнаго Визиря, пришедшаго из Шумлы.
Силы наши, при коих лично находился Генерал отъ Инфантерии Рот, состояли из трех полков 16-й пехотной дивизии: Селенгинскаго, Якутскаго и Охотскаго, 12 орудии артиллерии и сотни казаков. Пред разсветом, при густом тумане казачьи посты были атакованы и внезапно отряд наш был окружен со всех сторон многочисленным неприятелем в числе свыше 15 тысяч пехоты и кавалерии. Сражение началось самое упорное, и Турки, несколько раз мужественно отбитые, формировались в густоте тумана для новых нападений. Около 9 часов утра Генерал-Майор Вахтен с 31 и 32 Егерскими и двумя казачьими полками приспел на подкрепление сражающимся из Девно, и решительным натиском на неприятеля заставил его отступить с весьма значительным уроном. В сем положении дело прекратилось; но между тем около 10 тысяч Турок свежаго войска, ожидаемаго Визирем с самаго утра, подошло к нему от Шумлы, и Решид-Паша, усиленный сим подкреплением, решился на новое нападение. Он отрядил около 4 тысяч кавалерии в лево от нашей позиции с намерением обойти левый фланг. Генерал Рот, усмотрев сие движение, счел нужным предупредить последствия онаго, отделив на встречу неприятелю Охотский и 31 Егерские полки с
февруари 2015 г.
El Lucero, diario politico, literario y mercantil, Num. 30, Buenos Aires, Lunes, 12 de octubre de 1829.
Фрагмент от: „Карта Окрестности Крeпости Варны“ (Журнал военных действий отряда, находившагося под начальством генерал-адютанта Головина, на южной стороне крепости Варны, от 28 августа до 11 сентября 1828 года. Варшава, В типографии И. Глюксберга, 1837).
Combat pres Eslo Arnaulier le 17 Mai 1829. J. Pierre Coppok.
Северная пчела, № 64, Вторник, 28-го Мая 1829.
Laibacher Zeitung, Nr 53, Donnerstag den 2 Juli 1829.
артиллериею, а на подкрепление им баталион Уфимскаго и баталион 32-го Егерскаго полков. В одну минуту Охотский и 31 Егерский полки были окружены Турецкою конницею; но встретив неприятеля с непоколебимою твердостию, они отбили все его покушения и принудили к отступлению с величайшим для него уроном. Турки на сию неудачу двинули всю свою пехоту, подкрепленную 10 орудиями, и всею тяжестию масс своих бросилис на Охотский пехотный полк, и оттеснив оный несколько от находившихся при нем 4 легких орудий, при коих пред тем все артиллеристы и лошади были перебиты, неприятель успел увлечь орудии сии с собою; чрезвычайное превосходство сил его, простиравшихся до 25 тысяч человек, могло доставить ему решительный успех над слабымъ нашим отрядом, если бы Командир 32 Егерскаго полка, Полковник Лишин, с баталионом сего полка с одной и с баталионом Якутскаго с другой стороны, видя опасность, коей был подвержен Охотский полк, не бросился неприятелю во фланги, распространяя штыками в рядах его смерт и поражение. Сею мужественною решимостию и отличною храбростию всех прочих войск, в сем блистательном деле участвовавших, Верховны Визирь принужден был к отступлению, оставив отряд наш господствующим на месте сражения. Войско его, опрокинутое на всех пунктах, обратилось в Невчинскую долину по направлению к Шумле, потеряв два знамя, которыя Главнокомандующий Армиею, вместе с сим донесением, доставил к Его Императорскому Величеству.
Столь упорное сражение, продолжавшееся с трех часов утра до 8 часов вечера, не могло кончиться иначе как с значительною потерю с той и другой стороны. Неприятель оставил на месте более двух тысяч тел и большое число лошадей; в плен взято мало по крайнему ожесточению, с коим войска наши продолжали бой, и число пленных состоит только из однаго молла и 45 человек. С нашей стороны убиты Генерал-Майоръ Рындин, один Штаб-офицер, 13 Обер-офицеров, Священник и 480 нижних чинов. Ранены: Командиры полков: Селингинскаго Полковник фон Кауфман, Якутскаго Подполковник Залеский и 31-го Егерскаго Подполковник Кореника, два Штаб-офицера, двадцать шесть Обер-офицеров и нижних чинов 596“ (Северная пчела, № 64, Вторник, 28-го Мая 1829. Прибавление к № 64-му Северной пчелы, 1829, № 16. Санктпетербург, 28-го Мая).

Лайбахер Цайтунг (Любляна, Словения)
„Журнал дьо Сан Петерсбург (Journal de Saint Petersburg) от 11 юни съдържа следните новини за операционната армия от 22 май:  
Част от командвания от генерала от пехотата Рот военен корпус, концентриран при село Ески Арнаутлар, намиращо се в пресечната точка на пътищата за [Хаджиоглу] Пазарджик, Правади, Девно и Шумла, е бил атакуван на 17 май от турската армия под върховното командване на Великия везир, който от Шумла се е насочил срещу нашите войски.
Нашите войски, командвани лично от генерал Рот, са се състояли от три полка на шестнадесета пехотна дивизия, а именно Селенгински, Якутски и Охотски, подпомогнати от 12 оръдия и една рота (сотня) казаци. Преди зазоряване предните постове казаци са били атакувани при гъста мъгла и нашия отряд се е оказал неочаквано обграден от всички страни от врага, наброяващ над 15 000 души пехота и кавалерия. Сражението започнало веднага с голяма ожесточеност; турците, които няколко пъти били отблъсвани, постоянно се престроявали под прикритието на непроницаемата мъгла, покриваща земята и подновявали атаката си. Към 9 часа сутринта на бойното поле пристигнал генерал-майор Вахтен, който тръгнал от Девно с 31-ви и 32-ри егерски полкове и два казашки полка и с мощна атака принудил турците да отстъпят с огромни загуби.
За момент сражението било прекъснато; тъй като обаче междувременно корпус от 10 000 души свежи войски, който Великият везир очаквал от сутринта от Шумла, достигнал до бойното поле, Решид паша решил да ни атакува отново, подсилен от това подкрепление и изпратил близо 4 000 души кавалерия срещу левия фланг на нашите позиции, за да ни заобиколи от тази страна. Генерал Рот, усетил това движение, разбрал необходимостта да се предотвратят последиците му и изпратил срещу врага Охотския и 31-ви егерски полк заедно с артилерия, чието движение се подпомагало от батальон на Уфимския полк и батальон на 32-ри егерски полк; Охотския и 31-ви егерски полк в един момент били обкръжени от вражеската кавалерия; всички усилия на тази кавалерия да пробият обаче пропаднали пред непоколебимата твърдост, с която тези два полка понесли сблъсъка и вражеската кавалерия се видяла принудена да отстъпи с огромни загуби. След този неуспех турците хвърлили в боя цялата си пехота, подпомогната от десет оръдия; те атакували с всички свои маси Охотския полк, който бил принуден да отстъпи и да изостави придружаващите го четири единици лека артилерия, чиято прислуга и конски впрягове били избити и завзели тези оръдия. Огромното числено превъзходство на вражеските войски, наброяващи 25 000 души, можело да му осигури решаващо надмощие над този слаб отряд, ако полковник Лишин, командир на 32-ри егерски полк, който видял опасността, на която бил изложен Охотския полк, не се бил хвърлил начело на едни батальон от полка си по фланга на врага, атакуван по другия фланг от батальон на Якутския полк, и не посял с блестяща атака на щик смут и смърт в редиците на османлиите. Тази безстрашна атака и изключителната храброст, проявена от всички присъстващи войскови части при тази блестяща атака принудили Великия везир да се оттегли и да ни остави бойното поле. Хвърлената му във всички точки армия се оттеглила към долината на Невша по посока Шумла и оставила две знамена в наше владение, които главнокомандващия на армията изпрати на негово величество императора заедно със своя доклад.
Един толкова смъртоносен бой, продължил от три часа сутринта до осем часа вечерта не можел да приключи, преди да доведе до огромни загуби за двете страни. Врагът оставил повече от 2 000 мъртви и голям брой коне на бойното поле; ожесточението на боя не позволило да се вземат много пленници; действително броят им е само 46 души, сред тях един молла. Ние от наша страна установихме със съжаление загубата на генерал-майор Риндин, един щабен офицер, 13 други офицери, един полкови свещеник и 480 войника; ранените са общо 627, сред които полковник фон Кауфман, командир на Селенгинския полк; подполковниците Залески, командир на Якутския полк; Кореника, командир на 31-ви стрелкови полк, 2 майори, 26 младши офицери и 596 войници“ (Laibacher Zeitung, Nr 53, Donnerstag den 2 Juli 1829).

Американски фермер (Балтимор, САЩ)
„St. Petersburgh, June 10.
By the steamboat to Lubec, detailed accounts have been received of the victorious engagement near Paravadi, in which the Grand Vizier, at the head of numerous troops, was defeated by General Roth. Gen. Roth remained master of the field of battle, and took two pair ol colors, which Gen. Diebitsch has sent to his majesty. The enemy left above 2000 killed, and a great number of horses on the field. The animosity with which bath sides fought, was such that only one Mullah and 45 men were taken prisoners. Our loss was 486 men, 13 officers, 1 staff officer, and Major General Runden, killed; and 1 colonel, 4 Lieut. Colonels, 2 staff officers, and 596 privates wounded” (The American Farmer (Baltimore), No 22, Vol. 11, August 14, 1829, p. 176).

Бележки:
1. Днес с. Староселец, Община Провадия, Област Варна.
2. Приказ по 2 Армии Главная квартира в лагере при Силистрии № 342. Мая 17 д. 1829 года. Известия о военных действиях (Материалы для истории 41-го пехотнаго селенгинскаго полка. С 29 ноебря 1796 по 29 ноебря 1896 г. Луцк, Типо-Литография С. И. Бонка, 1896, с. 152-155).
3. Рапорт на генерал Рот до граф Дибич (извадки)
Лагерът при Ески-Арнаутлар, 6 май 1829.
Постъпил на 9 май  (Тол*) 
* Карл Федорович Тол - генерал от инфантерията, началник-щаб на 2-ра армия.
Господин Граф,
В доклада, който моят адютант Губаров ще има честта да връчи на Ваше Височество, заедно с двете пленени вражески знамена, ще видите, че вчера сме загубили 4 броя оръдия, въпреки че врагът беше отблъснат. Тази загуба е по-болезнена за мен, отколкото всичко неприятно, което можеше да се случи; въпреки това аз вярвам, че сме до голяма степен длъжници на Великия везир, който предвид ожесточените битки вчера и голямата, болезнена за него загуба на хора, която претърпя, очевидно не пожела да изложи отново войските си, подновявайки атаките днес и е решил да се оттегли, без да успее, въпреки огромното си числено превъзходство, да спечели и сантиметър земя от нас.
Ако ние се бяхме оттеглили в нашите позиции, за което може би щях да взема решение, ако повечето артилерийски коне не бяха убити, ние неизбежно щяхме да бъдем атакувани в гръб от пехотата, което бе вече направено от един кавалерийски полк, но без успех, което би ни принудило да се евакуираме от нашите позиции, и в този случай би било трудно да предвидим последствията, които биха произтекли от това.
Въпреки, че гледам на тази загуба като на нещастие за мен, аз все пак дръзвам да уверя Негово Величество, че вчерашният ден донесе много за чест за войските, които се биха там, тъй като врагът бе шест пъти по-силен от нас и бе отблъснат със значителни загуби, поради което именно и не успя в начинанието си. Неговото положение би станало по-трудно, ако бе решено той да бъде атакуван флангово от Провадия едновременно с мен.
Моля приемете и т. н.
Louis de Roth.
(Theodor Schiemann. Geschichte Russlands unter Kaiser Nikolaus I von Theodor Schiemann. Band II. Vom tode Alexander I. bis zur Juli-Revolution. Berlin, Druck und Verlag von Georg Reimer, 1908, S. 464-465).
4. Русия, Естония, Полша, Украйна, Швеция, Германия, Австрия, Холандия, Франция, Англия, Швейцария, Италия, Люксембург, Словения, Португалия, Испания, САЩ, Аржентина.

Анастас АНГЕЛОВ