НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ АЛЕКСАНДЪР ДЮГАМЕЛ ЗА
БИТКАТА ПРИ ЕСКИ АРНАУТЛАР

На 5 (17) май се навършват 186 г. от битката при Ески арнаутлар (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.).

Александър Осипович Дюгамел (Александр Осипович Дюгамель) е роден на 26 януари 1801 г. в Митава (Елгава/Jelgava) в семейство на латвийски дворянин.
Военната си кариера започва на 27 януари 1820 г. като прапоршчик (първи, младши офицерски чин) в свитата на Негово Императорско Величество по интенданската част (квартирмейстерской части). През 1820-1823 г. взема участие при топографските снимки на Санкт Петербургска губерния. На 22 април 1823 г. е произведен в подпоручик и е назначен във военно-топографското депо при Генералния щаб на руската армия. През 1825-1826 г. участва в експедицията на полковник Фьодор Берг по военно-топографското описание на киргиските степи, в района между Каспийско и Аралско море.
На 23 август 1826 г. е произведен в поручик и изпратен в Константинопол (Истанбул) (до октомври 1827 г.) като втори секретар (военен разузнавач) при военното отделение на руското посолство. На 22 август 1827 г. получава чин щабс-капитан.
Участва в Руско-турската война от 1828-1829 г. В битката при Ески анаутлар на 5 (17) май 1829 г. [1] щабс-капитан Александър Дюгамел е леко ранен в рамото, зашеметен със саблен удар по главата, пленен и откаран в Шумен. На 30 юли (11 август) 1829 г. е освободен при размяна на военнопленици [2] между великия везир Решид Мехмед паша [3] и генерал-лейтенант А. И. Красовски [4].
На 4 (16) септември 1829 г. (два дни след сключването на Адрианополския (Одринския) мирен договор) щабс-капитан Дюгамел е изпратен със специална мисия от Одрин през Константинопол (Истанбул) и Трапезунд (Трабзон) при граф И. Ф. Паскевич в Ерзурум, с известие за края на войната и сключването на мира. На 14 (26) октомври 1829 г. за отлично изпълнената мисия е произведен в чин капитан.
Достига до чин генерал от инфантерията (1861 г.) и генерал-губернатор на Западен Сибир (1861-1866 г.). Умира на 28 май 1880 г.
За битката при Ески арнаутлар и за своя плен в Шумен генерал Александър Дюгамел пише в своята автобиография (публикувана през 1885 г.):
„Автобиография Алексадра Осиповича Дюгамеля
... На 5 (17) май действията започват с обкръжението на Силистра на Дунав и битка в околностите на Провадия при Ески арнаутлар. Знаейки, че корпусът на Рот [4], чийто главен щаб е бил във Варна, не е имал време все още да се съсредоточи и че отпочиващата по княжествата кавалерия не е успяла да се
Post- och Inrikes Tidningar, № 133, Stockholm, Fredagen den 12 Junii 1829.
На 12 юни 1829 г. шведския вестник „Post- och Inrikes Tidningar” препечатва официалния бюлетин на руската Главна квартира от 10 (22) май за битката при Ески арнаутлар.
Генерал от инфантерията, генерал-губернатор на Западен Сибир Александър Осипович Дюгамел, 1865 г.
Генерал-лейтенант Афанасий Иванович Красовски.
съедини с него, великият везир замисля да се възползва от тези обстоятелства, за да нападне с превъзхождащи сили Ески арнаутлар. Тази позиция, защитавана само от 6 батальона пехота, турците нападат рано сутринта, като за това им благоприятства и гъстата мъгла [5]. Макар и изненадани, войниците успяват да се построят в бойни редици. Неприятелят е посрещнат с подобаващ огън и неговите усилия да завладее нашите позиции се оказаха осуетени благодарение на невероятното мъжество и хладнокръвие на нашите войници. Бързото пристигане при нас на помощ на генерал Вахтен [6] от Девня с 31-ви и 32-ри стрелкови (егерски) полкове дава на турците да се разбере, че замисленото от тях ще завърши с пълен провал и че им остава само едно - да отстъпят. Те потеглиха към долината на Невша, заплашвайки да ни отрежат връзката с Провадия.
Ески арнаутлар се намира на около десетина версти от Провадия; от лявата страна на пътя, който води до там, се простират доста стръмни гористи височини. Рот е имал намерение (заедно с генерал Нагел [7], който е трябвало да излезе от Провадия) на следващия ден да нападне неприятеля и затова е дал заповед на Охотския полк с две оръдия да заеме тези височини и да стреля по неприятеля, за да не допусне да ни отреже пътя. В качеството на офицер, зачислен към щаба, аз бях изпратен заедно с Охотския полк, като ми дадоха и устно поръчение за Нагел. Виждайки, че от нашите главни сили изведнъж се отделят и насочват настрани два батальона, турците също се раздвижиха с надеждата да се възползват от тази грешка от наша страна. Денят клонеше към залез и ние не биваше да губим нито минута. Забелязвайки движението на турците, Рот даде заповед на стрелците от 31-ви стрелкови полк с четири оръдия да отидат на подкрепление на Охотския полк и така между нашите четири батальона и цялата турска армия започва едно от най-кръвопролитните сражения.
Поради недостатъчно пространство да се разгърнат, нашите четири батальона един след друг, се построиха в каре и от двете страни започна доста силна оръдейна стрелба. Първите турски гюлета прелитаха над главите ни, но неприятелят не се забави да поправи грешката си и впоследствие неговите изстрели към нашите редици бяха опустошителни. Именно в този момент, под страшен огън, двете карета на Охотския полк започнаха своето отстъпление, оставяйки на полето на битката много убити другари. Окуражени от тези свои първи успехи, турците с ярост се втурнаха към първи батальон от 31-ви стрелкови полк, който отстъпваше след Охотския полк и го притиснаха от всички страни. Две оръдия, непрекъснато обстрелващи, за няколко минути задържаха натиска на неприятеля, но после турците се справиха и с тях. В нашите редици настъпи ужасна безредица; войниците, притиснати към дерето, падаха един върху друг и битката беше страшна. Турската кавалерия и пехота стремително ни нападнаха, отчаяно посичайки със саби наляво и надясно. Аз получих лека рана на рамото и зашеметяващ, но не раняващ, удар със сабя по главата. Падайки, забелязах на две крачки от мен, един турчин с не толкова свирепо изражение, отколкото останалите и аз му заговорих на турски. Той ми помогна да стана от земята и, след като ми направи знак да го следвам, ме отведе настрана от мястото на страшната битка; той дори ме защити от своите другари, като им обяви, че съм пленник.
Слънцето вече залезе. Все още се чуваха викове „Ура и Алах!“; но после малко по малко всичко започна да стихва и после настъпи пълна тишина. Недалеч от полето на битката започнаха да ме обират. Свалиха ми всички дрехи, ботушите и ми взеха и малкото пари, които имах. Изкарах нощта ужасно, треперейки през цялото време от студ, тъй като имах за покриване само окървавения войнишки шинел. До мен, на земята, стенеше стрелец от 31-ви егерски полк, който беше с тежка рана на главата. Виждайки, че се вкочанявам от студ, той ми загърна краката с шинела си. Такова състрадание от страна на човек, който изобщо не ме познава, прекрасно характеризира чудесната природа на руския войник. Бях дълбоко трогнат от неговата постъпка, но, за съжаление, с нищо не можах да му се отблагодаря и след няколко дни той почина от изтощение.
На другия ден ме отведоха при везира, който седейки на килимче под едно дърво, награждаваше с пари всички войни, които идваха при него с трофеи във вид на пленници, отрязани уши, пушки, амуниции и други. След като ми зададе няколко незначителни въпроса, великия везир заповяда да ми превържат раната и после нареди да съберат всички пленници. Те се оказаха около петдесетина човека, в това число и капитана от Охотския полк Терлецки и свещеника на стрелковия полк [8]. Този ден всички нас ни изпратиха в Шумен, където изтощени от умора, пристигнахме на 7-ми май на разсъмване.
Мястото за нашият затвор беше избрано много бързо. Това беше голям двор, от двете страни на който имаше постройки от типа на затвори. Не ни дадоха нито слама, нито рогозки и в продължение на няколко дни ранените останаха без каквато и да било помощ.
... След два дни, по точно на 29 юли (денят, който завинаги се запечата в паметта ми), при мен дойде преводачът на великия везир и под строга тайна ми съобщи, че утре ще ме прехвърлят в лагера на Красовски. Трябваше да бъдете в моето положение, за да разберете какво почувствах, когато вълшебната думичка свобода докосна слухът ми. Много дълго дори не бях в състояние да повярвам на това свое щастие; спомените за всичко преживяно до такава степен все още ме овладяваха, че в течение на няколко минути ми се стори, че сънувам. Цяла нощ не можах да мигна; мисълта, че ще видя своите съотечественици и ще бъда в състояние да успокоя родителите си, до такава степен ме завладя, че напълно ме лиши от сън.
Но ето че изгря утрото и никога през живота ми то не ми се е струвало толкова продължително. Най-накрая ме извикаха при везира. Той ми каза, че съм свободен и че мога да тръгна където си поискам, като ми поръча да предам поклон на Красовски и нареди да ми дадат кон, за да потегля към руския лагер. Аз влязох да си взема довиждане с останалите знатни турци, с които ми се наложи да се запозная по времето на моя плен. Всички те се разливаха в уверения на приятелство и ме помолиха да не ги забравям, а на прощаване ми подариха и мускали с розово масло!
... Чак впоследствие разбрах за причината на великодушието към мен от страна на везира. Скоро след битката при Кюлевча, граф Дибич предложил на великия везир да ме замени с някого от пленниците, който той посочи. Решид паша отговорил уклончиво и работата се проточи; но когато, малко по-късно, военните действия започнаха да приемат все по-печален обрат за турците, великия везир вече сам започнал да настоява за преговори относно мен. И точно в това време той получил писмо от Красовски, в което той говорил за мен, като за човек, на когото държи и изразил благодарност на Решид паша за това, че с мен се отнасят добре в Шумен. Това писмо е имало щастливо въздействие върху съдбата ми: великият везир веднага ме пусна и нареди да се напише на Красовски, че той се счита за щастлив, че може да направи за него нещо приятно.
Скоро аз стигнах до нашите челни отряди а към вечерта същия ден бях вече в руския лагер“ [9].

Бележки:
1. Ески арнаутлар - дн. Староселец, е село в Североизточна България (Община Провадия, Област Варна). Разположено е на 43° 13' северна ширина и 27°30' източна дължина по Гринуич, на надморска височина 320 м. Преименувано е на Староселец с министерска заповед 3775/обн. 7. XII. 1934 г.
С битката при Ески арнаутлар на 5 (17) май 1829 г. започнала лятната кампания на Руско-турската война от 1828-1829 г.
2. Из записок русского офицера. // Журнал для чтения воспитанников военно-учебных заведений, 1855, Т. 55, с. 494-495.
3. През 1829 г. начело на турските войски в Североизточна България е великият везир (28 януари 1829 г. - 17 февруари 1833 г.) Решид Мехмед паша / Resid Mehmed Pasa (1780-1839).
4. Генерал-лейтенант Афанасий Иванович Красовски (1781-1843) - от 14 (26) април 1829 г. командир на 3-ти пехотен корпус.
5. Логин Осипович Рот (1780-1851) - генерал от инфантерията, командир на 6-ти пехотен корпус, по това време „начальствующий войсками по правую сторону Дуная“.
6. Редутите били защищавани от три пехотни полка на 16-та пехотна дивизия - Селенгински, Якутски и Охотски, осем оръдия от батарея № 1 и четри оръдия от лека батарея № 2 на 16 артилерийска бригада и сотня казаци от полка на Александрин. Укрепленията при Ески арнаутлар (заедно с укрепленията при Провадия) били първата защитна линия на руската армия преграждаща пътя на 40-хилядната турска армия начело с великия везир Решид Мехмед паша (укрепена в Шумен) към Варна.
7. Ото Иванович Вахтен - генерал-майор, началник-щаб на 6-ти пехотен корпус.
8. Павел Иларионович Нагел (?-1829) - генерал-лейтенант, командир на 10-та пехотна дивизия (края на март - 11 май 1829 г.).
9. Общите загуби на руснаците са 44 щабни и обер-офицери и 1076 ниски чина.
„Неприятель оставил на месте более двух тысяч тел и большое число лошадей; в плен взято мало по крайнему ожесточению, с коим войска наши продолжали бой, и число пленных состоит только из однаго молла и 45 человек. С нашей стороны убиты генерал-майор Рындин, один штаб-офицер, 13 обер-офицеров, священник и 480 нижних чинов. Ранены: командиры полков: Селингинскаго полковник фон Кауфман, Якутскаго подполковник Залеский и 31-го Егерскаго подполковник Кореника, два штаб-офицера, двадцать шесть обер-офицеров и нижних чинов 596“ (Северная пчела, № 64, Вторник, 28-го мая 1829. Известие из действующей армии, от 10-го мая).
10. Капитан Терлецки - Охотски пехотен полк, пленен и откаран в Шумен. Отец Петър Андреев Евланов, свещеник на 31-ви стрелкови (егерски) полк, ранен на шест места, пленен и откаран в Шумен.
11. Автобиография Алексадра Осиповича Дюгамеля. Москва, В Университетской типографии (М. Катков), на Страстном бульваре, 1885, с. 20-29 (20-22, 28-29); Русский архив, XXIII, № 2, 1885, с. 196-205.

Анастас АНГЕЛОВ