НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ИОСИФ ПЕТРОВИЧ ДУБЕЦКИЙ ЗА БИТКАТА ПРИ ЕСКИ АРНАУТЛАР
По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. Иосиф Петрович Дубецкий е старши адютант на 18-та пехотна дивизия, с командир генерал-лейтенант княз П. Д. Горчаков, по-късно (1845-1857 г.) вице-губернатор на Тамбовска губерния. В своите записки, писани през 1850 г., Дубецкий пише и за битката при Ески арнаутлар [1] и смъртта на генерал-майор Филаделф Кирилович Риндин (Филадельф Кириллович Рындин) - командир на 16-та пехотна дивизия.
„Събитията при Ески арнаутлар* на 5 май.
В около 8 версти (1 верста - 1,0668 км) от Провадия, в посока Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик / Добрич], на същото това място, където започва Провадийският каньон и се съединяват пътищата към Варна, Шумен и Базарджик, е бил издигнат редут, чиито ровове и валове, с огромни размери, са били обработени с особено усърдие [2]. Този редут, от една страна разполагаше с доста пространствена открита площ, а от страна на насипа, където започваше между двете височини гористият каньон, опирайки се с лицето почти в отвесната стръмнина, беше крайно недостъпен.
Това обособено място се наричаше Ески арнаутлар.
Новият върховен везир Решид паша [3] имайки желание да оправдае пред султана своето ново назначение, пожела пламенно да завземе Провадия.
Ако се вземе под внимание, че граф Дибич се намираше с главните сили във Влахия, на около 200 и повече версти, че в двата корпуса (6-ти и 7-ми) най-голяма численост можеше да бъде до 28 000, а в строя до 15 000, при това разпръснати и разхвърляни поотделно, така, че за бой едва ли можеха да се съберат и до 10 000 човека, докато върховният везир имаше събрани 22 пехотни батальона и 15 000 превъзходна кавалерия, и най-накрая, ако се има предвид и това, че Провадия я защитаваха два полу-окомплектовани полка, то е невъзможно да не се убедим, че върховният везир съвсем свободно е полагал на тези елементи несъмнената си надежда за успех. И щеше да бъде точно така, ако той имаше малко повече военен талант и умееше да се възползва от критичния момент, който решаваше съдбата на Провадия и участта на кампанията за тази година, а може би дори и съдбата на войната, ако тя
Генерал-лейтенант Аполлон Васильевич Галафеев.
План сражения при Ески-Арнаутларе.
бе продължила до полското въстание. При това затруднено наше положение, генерал Рот [4] съчини сам този фатален момент, по непростителна грешка, допусната от него на 5 май, и то каква грешка - ужасна, престъпна! Ние сега ще разберем.
Почти по едно и също време последва движение на нашите и турските войски. Върховният везир, за постигане на целта си, се показа на 4 май в Ески арнаутлар със своите огромни тълпи, а на 5 май, използвайки предутринния мрак и мъгла, направи внезапно нападение върху трите полка, които бяха на редута [5]. Но храбрите войски, които очакваха гостите, не се изплашиха и отблъснаха турците без никакви загуби от наша страна. В отговор на това, турската кавалерия, предвождана от храбрия ездач Халил-паша [6], преминавайки като вихър покрай нашите колони, като избягваше в мъглата и тъмнината огъня, се натъкна на рова на редута. Осветени от изстрелите на оръдията, турците се ужасиха, виждайки се пред самите дула, бълващи разрушителен огън, и се втурнаха стремглаво към дерето, повличайки със себе си поразените. Тук те заеха Провадийския път, който минаваше през гористия каньон.
До този момент нещата не вървяха зле, но ето откъде започва онази ужасна грешка, която застрашаваше с гибел и войските ни и славата на нашето оръжие.
Генерал Рот, известен за споменатото нападение, се явява в Ески арнаутлар, където пристигат от Девня 31-ви и 32-ри егерски полкове. Първата му работа беше да спре 18-та дивизия, която следваше към същия пункт, на това място, където го свари заповедта; и ние бяхме оставени на около 4 версти от Ески арнаутлар. После, разбирайки, че турците са заели Провадийския път и се предвижват по него към Провадия, той изпраща на същия този път Охотския полк с две оръдия и заповед да се стигне по него до Провадия. Този полк, нещастната жертва, който не успява да премине и една верста, е изцяло обкръжен от неприятеля; тогава той изпраща в жертва още и 31-ви егерски полк с две оръдия, но и той е застигнат от същата участ. И двата полка са смазани от грозните тълпи на турската кавалерия и пехота и обсипани от изстрелите на множество оръдия. Генерал Рот, виждайки неизбежната гибел на тези полкове, е принуден да им изпрати на помощ още два полка, своята последна резерва, които, не без значителни щети, от своя страна, са успели да спасят само нищожни остатъци, които турците не са успели да изколят, и то само защото турците, изморени от клането, са прекратили тази кървава битка заради настъпването на нощта.
От двата полка са оцелели от изтребване около 150 ниски чина и 7 или 8 офицера; всички останали са загинали, в това число 4 оръдия и дивизионния генерал Риндин, за смъртта на който е невъзможно да се припомня без да потръпне човек [7]. Той е бил ранен и е попаднал в ръцете на турците и е бил измъчван до смърт в ужасни страдания (Изрязали са му на гърдите кръст и по изрязаните места са му одирали кожата и са му отрязали ушите и носа. В това състояние са го погребали в нашата дивизия и са го положили в един гроб заедно с адютанта му - княз Вадболски. Аз го видях през това време мъченика и сега не мога да си спомням за това без потръпване) [8].
Такива бяха последствията от тази голяма грешка, но те щяха да бъдат още по-ужасни, ако върховният везир беше съумял да се възползва от нея.
На здрачаване, на същия този 5 май, 7-ми корпус, или по-добре да се каже 18-та дивизия [9] пристигна в Ески арнаутлар. Всичко тънеше в безмълвно униние, а генерал Рот беше в отчаяно безпокойство“ [10].

Бележки:
* http://morskivestnik.com/compass/news/2015/022015/022015_53.html
1. Ески арнаутлар - дн. село Староселец, Община Провадия, Област Варна. Преименувано е на Староселец с министерска заповед 3775 / обн. 7. XII. 1934 г. С битката при Ески арнаутлар на 5 (17) май 1829 г. започнала лятната кампания на Руско-турската война от 1828-1829 г.
2. Петте редута били изградени между 29 март и 6 април (ст. с.) 1829 г. от батальон на 20-ти егерски полк с командир полковник Аполон Василевич Галафеев.
3. Решид Мехмед паша - велик везир (28.01.1829 - 17.02.1833).
4. Генерал от инфантерията Логин Осипович Рот (1780-1851) - командир на 6-ти пехотен корпус, по това време „начальствующий войсками по правую сторону Дуная“.
5. Редутите били защитавани от три пехотни полка на 16-та пехотна дивизия, под командването на генерал-майор Шиц - Селенгински, Якутски и Охотски, осем оръдия от батарея № 1 и четири оръдия от лека батарея № 2 на 16 артилерийска бригада и сотня казаци от полка на Александрин.
6. Халил паша - командир на турската кавалерия (башибозук).
7. Oбщите загуби на руснаците са 44 щабни и обер-офицери и 1076 ниски чина.
8. В хода на търсенията си за сражението и участниците в него попаднах на личния том на полковник Иван Петрович Липранди (подарен му от капитан Лукянович, автор на „Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годовъ“). Полковник Липранди - отличен познавач на Европейска Турция, участник във войната, воден от желанието си за прецизност е отбелязал в полето срещу името на генерал-майор Риндин (Рындин) - „убит от оръдеен картеч“.
9. В състава на 18-тa пехотна дивизяи (7-ми пехотен корпус) влизали Казанския, Вятския, Уфимския и Пермския пехотни полкове и 35-ти и 36-ти егерски полкове.
10. Записки Иосифа Петровича Дубецкого. // Русская старина, XXVI, Т. 83, № 4, 1895, с. 101-103.

Анастас АНГЕЛОВ