НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











АЛЕГОРИЯ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ОТБРАНА
САЩ вече нямат нито желание, нито пари да помагат на Европа да влезе в конфликт с Русия, заяви в ефира на телевизия „Fox News“ военният анализатор Бил Коуен, военен от кариерата. Коуен отговаря на въпроса на водещия дали е готова Америка да помогне на Европа, която „фактически е разорена” и лишена от „заслужаващо споменаване” на армията.” - PAN.BG., 28 юли 2015 г. -  „САЩ нямат нито желание, нито пари да помагат на Европа за конфликт с Русия.“

Чудех се как да нарека разсъжденията си на хартията, когато ми „светна“, че „чичко Гугъл знае всичко“! И ето какво ми каза „чичкото“:
Алегорията (от гръцки произход) е начин преносно да се изрази смисъл, различен или допълващ буквалния. В художествената литература алегорията е широко използван творчески похват, който се основава на съпоставимостта между две прояви, едната от които с отвлечен идеен смисъл, а другата - с конкретен.
А сега ще изложа разсъжденията си, щукнали ми след проблясък на спомен от завършването на Военноморската академия в Санкт Петербург, през далечната вече 1986 г., изразявайки първо буквалния смисъл на едно партньорство, а после и различния (допълващ) такъв:
1.Буквалният смисъл на това, което искам да споделя с вас, уважаеми читателю, е смисълът на Североатлантическия договор, разбирайте - НАТО.
От времето, когато подписахме т.н. програма „Партньорство за мир“ (Partnership For Peace, PFP), през 1993 г., новите ни партньори започнаха да ни убеждават в старите истини за колективната отбрана. „Стари“, защото колективна отбрана уж (по долу ще разберете защо „уж“), имахме и при Варшавския договор.
След присъединяването ни към Алианса, през 2004 г. пък, коз номер едно на всички радетели на случилото се е член Пети от договора - видите ли, край на страховете ни! Малко българи обаче, са се сетили да прочетат този член, още по малко - член Трети, който гласи: 
„За по-ефективно постигане на целите на настоящия Договор страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение.“
Видно е, че „баницата е обща, но всеки си носи корите и яйцата за нея“. Очевадно пък е, че на първо място са индивидуалните възможности за противопоставяне на въоръжено нападение.
В изпълнение на горепосочения член, в много региони и страни работят т.н. съвместни щабове на НАТО, които планират кооперативната отбрана, и които, предполага се, във време разделно ще я ръководят.
2.Различният смисъл, според мен, се корени в две допускания, а именно:
Първо, в допускането, че не всичко е толкова изпълнимо и правдоподобно, защото в член Пети все пак пише: “ … в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях (страните, бел. на авт.), упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.“
Ами ако партньорите сметнат, че употребата на въоръжена сила не е необходима? Операция „Атила“ в Кипър се провежда 22 години след влизането на Гърция и Турция в Алианса! Ще кажете: „Кипър не е Гърция“. Съгласен, и Македония не е България! Само че Кипър е сравнително далеч от Гърция, а Македония  е „на един хвърлей място“ от София!
Напоследък всички се нагледахме на американски филми, в които патриотизмът, както и ценностите на т.н. „либерална демокрация“ бликат отвсякъде. И няма лошо. Родината, семейството, националните ценности следва да са над всичко.
Само че, „бликат“ и други работи, като например „Тази страна е един кенеф, с малка и корумпирана армия“ (Харисън Форд, във филма „Бесни страшни пенсии“), или стрелба с танкове на площада пред катедралния храм „Александър Невски“, в София, по Долф Лундгрен, яздещ мощен мотор, в ролята на терминатор на „лошите“ във филма „Примката“…
Хайде сега да си отговорим на въпроса: „Ако някоя от страните партньори трябва да избира дали да понесе удари по своя територия, или да жертва партньора си, разположен по периферията на „зоната“ - какъв ще е изборът?“
Ако е на кино, отговорът е ясен - отиват Мел Гибсън, Арни, Харисън Форд, Брус Уилис, Джейсън Стейтън, Жан-Клод ван Дам, Долф Лундгрен, Стивън Сегал, Майкъл Дудикофф и Уесли Снайпс (даже станаха много), и под вещото ръководство на Морган Фрийман, при поддръжка от ЦРУ и пречки от ФБР,
И Варшавският договор бе създаден за колективна отбрана ...
Плакат на НАТО по случай 50-та годишнина на Алианса.
Американски десантен кораб на въздушна възглавница във Варненския залив по време на едно от първите учения „Партньорство за мир”. Снимката е от архива на Щаба на ВМС.
Американски десантен кораб на въздушна възглавница на Южния плаж във Варна по време на едно от първите учения „Партньорство за мир”. Снимката е от архива на Щаба на ВМС.
Американски морски пехотинци стрелят на воля по време на учението „Кооператив партнър`97”. Снимка Добромир СИМОВ
„разказват играта“ на лошите… Ама в действителност?
И второ (ех, тези спомени!), когато завършихме академията в Санкт Петербург, поканихме най-добрия си преподавател, да се почерпим. Името му няма да обявя, но ще кажа, че беше член на онази група в СССР, която разработваше оперативните планове на държавата, разбирайте - плановете за война. След няколко здрави тоста, и като време и като количество консумирана водка, човекът ни даде да разберем ясно две истини:
Най-напред, че при сблъсък на двете тогавашни системи - НАТО и Варшавският договор, въоръжените ни сили няма да бъдат командвани от т.н. „Щаб на обединените въоръжени сили (ЩОВС), с който ние всички се гордеехме, както сега се гордеем с обединените натовски щабове, а от Генералния щаб на СССР! Това - безусловно! „ЩОВС-ът е „прах в очите“ на партньорите, да се разберем…“
И после, че при въоръжен конфликт между двата блока плановете на Генералния щаб на СССР предвиждат войските на НАТО, на южния ни фланг да бъдат окончателно спрени на река Дунав, а на западния - на река Одер!
Сигурно разбрахте, защо колективната ни отбрана е била „на уж“!
Ето го смисълът, „различен, или допълващ буквалния, надявам се -  (
taken in the wrong spirit ),  погрешен!


Капитан I ранг (р) Станко Ат. СТАНКОВ -
ветеран-командир на подводница от Българските ВМС

Бележка
: Авторът не ангажира институциите, в които работи и членува, с личното си мнение.