НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











КОЙ РАЗМАЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА?
С прискърбие констатирам, че нея вече почти я няма. Прусаците на Балканите - както я наричаха някои. За първи път застанала на позиции с калпавите пушки „Шаспо” в боевете при Стара Загора, измокрена, гладна и уморена, шествала от трън на глог през дълги и тежки войни -  най-накрая клекна. Мнозина ще кажат „Как?”, „Кой си ти бе, серсемино, да говориш такива работи!?”, обаче тя няма да ни каже нищо. Уж си има всичко: командвания, сухопътни войски, военновъздушни и морски сили, полигони, батальони... Даже и гвардейска част си има, начело с генерал, и почетен знак „За заслуги към Министерството на отбраната”, обаче няма живец. Сигурен признак за това е, че никой не я ебава. Ебават се с нея както си искат, защото умрял кон не рита. Някакъв Калфа дори отнел правото на войскарите да упражняват пълноценно военната служба като професия, защото пределната възраст на почти всички изпреварва определената за пенсиониране.
СКР „Пытливый”. Източник: virtual-sevastopol.ru. Фотограф: Артур ЧИРКОВ. Снимката е направена през 2013 г.
Българската фрегата „Дръзки“ по време на учението „Бриз 2015“. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Едно време Александър Стамболийски пишел заповеди за разместване на офицери по най-калпавите гарнизони тъкмо на празника им, да ги дразнел. Сегашните земеделци ги дразнят от глупост, не допускам, че от много акъл. Един от тях даже каза, че ще им намери някаква работа, няма само да получават заплати я!
Последният й напън със стратегическо значение беше да строи плет по границата. Че като почнаха едни разследвания, че като се заговори за едни злоупотреби, добре, че плетът започна да пада, та да се смени темата. А генералът, който преплиташе прътите, пипна лоша болест и почина, бог да го прости!
Види се, политиците са я отписали, но те, като правило, грешат. Ще стане лошо когато ни потрябва, защото ще ни потрябва, вижте в какъв свят живеем. Казвам го не за да бъда лош пророк, а защото в нашия вилает чергата ни има да гори от много страни. А мнозина от „онази” класа си представят, че тогава ще му мислим, както е било преди един век. Вековете, обаче, отминават безвъзвратно, този път може и да не ни се получи. Ако ставаше само с ВИП ден в края на учението...
Още през 2011 г. бях прозрял, че основната функция  на мирновременната военна машина е да изяде, изпие, износи, изгори, изгърми, издъни, изпепели, амортизира и усвои неща, които някой друг трябва да изтъргува срещу „комисионна”. (вж 
25 ноември 2011 г. Беден ли си Дядо Попе...). Обаче сега не можело дори това, защото нямало приключени обществени поръчки по прехраната. Кой да си даде зор, като сопата вече я няма? Колко ли народ ще се разлюти и ще вземе да ми доказва, че не съм в час. Дето се вика, „за народа загуба велика”, а кучетата си лаят, нищо, че няма керван.

ЯНЧО, серсемин

P.S.
В новата морска доктрина на Русия пишело, че в Черно море ще се стремят към баланс на силите. Великите сили тук сме си само ние и те. Кахърите на турците са на друго място. Ние си имаме старички фрегати и те си имат. Нашите самолети (руските) НАТО-вци ги разпознавали като вражески и затова не ставали. Остава руснаците да ги опознаят като свои. Нашите чудо-ракети  „бряг-кораб” бият на 300 километра и техните също, да му мисли, който е по средата.
А на СКР „Пытливый”, с който кримчани посрещнаха Путин след прословутия референдум, аз съм се возил още през 1985 г. Излиза, че все така ще я караме, дай, Боже!