НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Уникално ретро-фото:
НАШИ МОРЯЦИ НА НЕМСКИ ТАНКЕР КРАЙ ВАРНА (АВГУСТ 1944 Г.)
Всъщност, и моряците са наши, и танкерът вече е наш (български), но - уви! - за кратко. Случаят е описан от д-р Мариана Кръстева в нейната монография „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г.):
„... в края на м. август 1944 г. Българското търговско параходно дружество става собственик на няколко кораба, когато по надлежно документиран начин приема от Германското флотско командване „Юг” четири съда: „Йохана” (2500 т.), „Франкфурт” (600 т.), „Гантер” (600 т.), „Елбинг” (6000 т.), които да заменят задържаните от германците в Солун единствени оцелели български кораби „Бургас” (3500 т.) и „Цар Фердинанд” (2500 т.), и да компенсират загубите от потопения в Пирея български кораб „Мария Луиза”. Към тези четири съда е добавен и „МТ-1” (500 т.), който с това решение е „спасен” от потопяването, което германците правят с останалия тонаж в наши води. Тази замяна се е считала за временно решение на въпроса, докато бъдат осигурени от германска страна съдове, отговарящи на действителните български загуби. Много скоро обаче те развяват съветски флаг” (с. 129 - 130) ...
Как се е случило това, е разказано не само в монографията, но и в публикация на д-р Кръстева в „Морски вестник”: „Германия потопи търговския ни флот, а Съветският съюз отвлече останалото от него” (бр. 7, 11 юли 2000 г.). Оказва се, че освен цитираните от автора документи в нашите архиви, „Морски вестник” откри фото-факти, които свидетелстват за това, че единият от тези кораби е вече български. В личния фотоархив на приятеля на „Морски вестник” Пенчо Стоянов има снимки, на които той и още група български матроси са вече изпратени на борда на единия кораб, който е танкер. По това време Пенчо Стоянов е матрос във Варна, а по-късно, по негово собствено желание е изпратен в Дунавския флот, за да вземе участие във войната.
При компютърното увеличение на снимките успяхме само да разчетем надписа на спасителните пояси: WIEN. Виена е пристанището на домуване на кораба, а кое е неговото име, ще бъде уточнено допълнително. Танкерът, както е посочено на гърба на едната от снимките, е на котва пред варненското село Страшимирово. А снимките са направени през м. август 1944 г., непосредствено след предаването на танкера от германците на БТПД. Снимките са направени вероятно от борда на лодка катер, застанала в непосредствена близост до танкера. След като в тежките купонни времена в края на войната във Варна група матроси са си осигурили фотограф, който да им направи снимки за спомен, можем да предполагаме, в още много лични и семейни архиви могат да бъдат открити подобни снимки, които вече са и фото-документи. „Морски вестник” е готов да публикува всички такива, стига да бъдат представени в редакцията.
Атанас ПАНАЙОТОВ
НАШИ МОРЯЦИ НА НЕМСКИ ТАНКЕР КРАЙ ВАРНА (АВГУСТ 1944 Г.)
Всъщност, и моряците са наши, и танкерът вече е наш (български), но - уви! - за кратко. Случаят е описан от д-р Мариана Кръстева в нейната монография „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г.):
„... в края на м. август 1944 г. Българското търговско параходно дружество става собственик на няколко кораба, когато по надлежно документиран начин приема от Германското флотско командване „Юг” четири съда: „Йохана” (2500 т.), „Франкфурт” (600 т.), „Гантер” (600 т.), „Елбинг” (6000 т.), които да заменят задържаните от германците в Солун единствени оцелели български кораби „Бургас” (3500 т.) и „Цар Фердинанд” (2500 т.), и да компенсират загубите от потопения в Пирея български кораб „Мария Луиза”. Към тези четири съда е добавен и „МТ-1” (500 т.), който с това решение е „спасен” от потопяването, което германците правят с останалия тонаж в наши води. Тази замяна се е считала за временно решение на въпроса, докато бъдат осигурени от германска страна съдове, отговарящи на действителните български загуби. Много скоро обаче те развяват съветски флаг” (с. 129 - 130) ...
Как се е случило това, е разказано не само в монографията, но и в публикация на д-р Кръстева в „Морски вестник”: „Германия потопи търговския ни флот, а Съветският съюз отвлече останалото от него” (бр. 7, 11 юли 2000 г.). Оказва се, че освен цитираните от автора документи в нашите архиви, „Морски вестник” откри фото-факти, които свидетелстват за това, че единият от тези кораби е вече български. В личния фотоархив на приятеля на „Морски вестник” Пенчо Стоянов има снимки, на които той и още група български матроси са вече изпратени на борда на единия кораб, който е танкер. По това време Пенчо Стоянов е матрос във Варна, а по-късно, по негово собствено желание е изпратен в Дунавския флот, за да вземе участие във войната.
При компютърното увеличение на снимките успяхме само да разчетем надписа на спасителните пояси: WIEN. Виена е пристанището на домуване на кораба, а кое е неговото име, ще бъде уточнено допълнително. Танкерът, както е посочено на гърба на едната от снимките, е на котва пред варненското село Страшимирово. А снимките са направени през м. август 1944 г., непосредствено след предаването на танкера от германците на БТПД. Снимките са направени вероятно от борда на лодка катер, застанала в непосредствена близост до танкера. След като в тежките купонни времена в края на войната във Варна група матроси са си осигурили фотограф, който да им направи снимки за спомен, можем да предполагаме, в още много лични и семейни архиви могат да бъдат открити подобни снимки, които вече са и фото-документи. „Морски вестник” е готов да публикува всички такива, стига да бъдат представени в редакцията.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Танкерът е с изключително интересна конструкция, но за съжаление тук се вижда само половината от корпуса му.
Поглед към част от мостика на танкера.
Поглед към част от „огледалото” и част от мостика на танкера. Уви, компютърното увеличение на снимката не даде възможност да бъде разчетен надписа на табелата, която се вижда най-долу.
Надпис на гърба на едната от снимките.
Още един поглед към кърмата на танкера.