НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар











КОГА 100-ТОННИЯТ ПЛАВАЩ КРАН „МУСАЛА”
ПОЛУЧАВА ИМЕТО „АТЛАС”?

Един от дълголетните плавателни съдове - морски труженици у нас е 100-тонният плаващ кран „Атлас”. Но той не винаги е бил с това име. При получаването му в България построеният през 1972 г. в тогавашния Съветски съюз (завод „С. Орджоникидзе”) плаващ кран получава името „Мусала”. Пет години по-късно началникът на Управлението за поддържане на морските канали и акваториите на пристанищата (УПМКАП) Андрей Премянов пише до генералния директор на СО „Воден транспорт” к.д.п. Николай Йовчев писмо, в което го моли да даде своето съгласие за преименуването на „Мусала”. Това трябва да стане с предложение пред Окръжната комисия за наименованията към Окръжния народен съвет (ОНС) - Варна. Мотивите за предложението са следните:
-Плаващите кранове у нас по традиция носят имената на силни фигури от древногръцката митология: „Титан”, „Херкулес”, „Антей”;
-Името „Мусала” се носи от търговски кораб от състава на Параходство БМФ;
-Радиотелефонната позивна „Мусала” се повтаря при два плавателни съда под един флаг, което може „да доведе до неприятни заблуждения”.
Предложението на Андрей Премянов е „Мусала” да получи името „Атлас” - митическият герой, който според легендата носи на плещите си небосвода. Това предложение е прието и от тогава плаващият кран е пренесъл на плещите си стотици тежки колети, участвал е в десетки аварийно-спасителни операции, напълно потвърждавайки правото да носи достойното си име.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Плаващият 100-тонен кран „Мусала” в годината на пристигането му във Варна – 1972 г.
Част от екипажа на плаващия кран „Атлас”, 1987 г. Снимката е от личния архив на Тодор Николов - първият в ляво.
Писмото на началника на УПМКАП Андрей Премянов от м. август 1977 г. - Държавен архив - Варна, фонд 1199, оп. 1, а.е. 65.
Плаващият кран „Атлас”, буксиран от спасителния влекач „Перун” по маршрута Варна - Сулина - Рени - Русе, 1987 г. Снимката е от личния архив на Тодор Николов.