НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ВОЕННОМОРСКА
БАЗА БУРГАС (1)

Отрядът малки преследвачи на подводници като предшественици на сегашния 4-ти дивизион патрулни кораби

След края на Втората световна война българския военноморски флот разполага с оскъдна корабна материална част, машините и механизмите на която са морално и физически остарели. Същата служи по-скоро като школа за обучение на военните моряци отколкото за водене на бойни действия.
Новият отговорен исторически момент изисква от ръководствата на държавата и армията създаването на нова съвременна българска армия включваща в себе си и съвременни ВВС и ВМФ. Това поражда два основни проблема които трябва да бъдат решени:
- в кратки срокове да бъде закупена и доставена нова материална част в това число корабна и самолетна за ВМС и ВВС;
- подготовка на висококвалифицирани командни кадри, отговарящи на новите по-високи изисквания на техниката и създалата се военнополитическа обстановка в света и на Балканите.
За решаването на проблема за подготовка на кадрите във военноморските сили по обясними идеологически причини новосформираното след Отечествената война българско правителство толерира идеята, основния, а по-късно и единствен източник на офицерски кадри за ВМС - ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, да приеме младежи членове на РМС и отечественофронтовци. През лятото на 1945 г. тази правителствена политика е вече факт - приети са 87 младежи, членове на РМС, които през 1950 г. получават първо офицерско звание.
Изключително бързо решение е намерено и на втория проблем. Лятото на 1947 г. делегация, ръководена от председателя на Министерския съвет на НРБ Георги Димитров, в която са включени и началника на Щаба на Българската армия генерал-майор Иван Кинов и командващите Морските и Въздушните войски посещава СССР. Целта на посещението са започващите преговори за сключване на договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ, който се подписва на 18 март 1948 г., но още след първите преговори, преди подписването на договора, на България е предоставена първата военна помощ.
На 21 септември 1947 г. във Военноморска база Варна от ВМФ на СССР тържествено са получени първият ни ескадрен миноносец - „Железняков”, 6 (шест) малки противолодъчни кораба ОД („Охотник дозорный”), 4 (четири) малки противолодъчни кораба МО („Малый охотник”) и 2 (два) големи противолодъчни кораба  БО („Большой охотник”) - тип „Артилерист”, с което се формира Бригада надводни кораби с пункт за базиране Варна. Бригадата надводни кораби съществува в този си състав до 1950 г., като през периода 1948-1949 г. корабите са на стоянка за подготовка на личния състав и изпълнение на задачите си в град Созопол.

През септември 1951 г. със заповед на командващия флота контраадмирал Бранимир Орманов, 6 (шестте) малки противолодъчни кораба „ОД” се пребазират в пункт Созопол, където е сформиран дивизион малки преследвачи ОД в състав МП „ОД” - № № 61, 62, 63, 64, 65 и 66. Дивизионът е в състава на 12 бригада ОВР към Военноморска база Бургас, а командването на дивизиона е поверено на старши лейтенант Стоян Данаилов, който командва формированието и през следващата 1952 г. Корабите, формиращи дивизиона, са оборудвани с 2 броя бензинови двигатели тип


Голям преследвач тип „БО” проект 122 („Бис”) от състава на Българските военноморски сили.
Малък преследвач на подводници МО-4 („Малый охотник”) от състава на Българските военноморски сили.
МО-4 от състава на Червенознаменния черноморски флот на СССР. Източник: http://wiki.wargaming.net/ru/
Големи преследвачи тип „БО” проект 122 („Бис”) получават не само Българските военноморски сили. Такива кораби получават още: ВМС на Полша - 6, ВМС на Румъния - 3, ВМС на Албания - 4, ВМС на Китай - 6, ВМС на Куба - 6, и ВМС на Индонезия - 14. На снимката: кораб тип „БО” проект 122 („Бис”) от състава на ВМС на Албания. Източник: https://upload.wikimedia.org/
„Пакард” производство на САЩ, и осигуряват скорост от 16-17 възла. Същите са въоръжени с 37 мм артилерийска установка, две 12,7 мм  двустволни картечници ДШК (на всеки борд по една), 12 броя - 130 кг ръчно спускаеми дълбочинни бомби ББ-1, ХАС (хидро-акустическа станция) „Тамир”, главен и пътеви 127 мм магнитни компаси.
Корабите не разполагат с никакви помещения за живот на личния състав, което налага същият да бъде разположен за живеене в брегови помещения.
През периода 1952 -1953 г. командването на дивизиона е поверено последователно на лейтенант Божков, а след него на лейтенант Райко Прокопиев. Под негово ръководство корабите участват за първи път в съвместно учение с други кораби от ВМФ като „охрана на десанта” в учение проведено през пролетта на 1954 г. в района на река Батова около Балчик (Албена).
Есента на същата година дивизионът е изваден от състава на Военноморска база (вмб) Бургас и е придаден към Военноморска база Варна. На негово място в състава на 12-та бригада ОВР (охрана на водния район) към вмб Бургас от вмб Варна са предадени 2 броя малки противолодъчни кораба „МО” и от разформирования граничен отряд още 2 броя кораби от същия тип, с които се сформира дивизион малки преследвачи тип „МО”, базиран в град Бургас в състав 4 кораба „МО” с бордови номера 21, 22, 23 и 24. Командването на дивизиона е формирано от командването на разформированият граничен отряд и офицери от 12-та бригада ОВР. За командир на дивизиона е назначен капитан ІІІ ранг Степан Степанов, а началник-щаб (НЩ) е капитан-лейтенант  Иван Николов (Мустафата), който до момента е флагмански щурман на 12-та бригада ОВР. През периода 1954 - 1955 г. под ръководството на капитан ІІІ ранг Степанов дивизионът не постига някакви значими резултати, което се констатира и от извършената през есента на 1955 г. инспекторска проверка, в следствие на което командването на дивизиона е поверено на капитан-лейтенант Иван Николов (Мустафата), а за НЩ е назначен старши лейтенант Петър Желев.
През пролетта на 1956 г. под тяхно ръководство за първи път се провежда учение по търсене, откриване и „унищожаване” на подводна лодка с действително плаваща подводна лодка тип „Малютка” в района на Обзор. Есента на 1956 г. командирът на дивизиона капитан-лейтенат Иван Николов е удостоен и изпратен на курс в Ленинград, а за командир на дивизиона е назначен капитан-лейтенант Петър Желев с НЩ старши лейтенант Хари Дерижанов.
Корабите от така сформирания дивизион малки преследвачи „МО” разполагат с по два бензинови двигатели “Пакард”, производство на САЩ, които през 1956 г. са подменени със самолетни двигатели „Авия”, осигуряващи скорост 14-15 възела. Въоръжението е идентично с корабите „ОД” като разликата е в калибъра и в броя на системите въоръжения. Същите разполагат с две 45 мм оръдия, две едностволни картечници ДШК (по 1 брой на всеки борд), 8 броя - 130 кг ръчно спускаеми дълбочинни бомби ББ-1, два боекомплекта 25 кг дълбочинни бомби (по един на ляв и десен борд).
Условията за живот на корабите тип „МО” са същите като на корабите ОД, поради което личният и командният състав отново са разположени в помещения на брега.
През същата 1956 г., когато командването на дивизиона се поема от капитан-лейтенант Петър Желев, е извършена проверка на вмб Бургас от командването на Варшавския договор. Заключението от направената проверка е, че така базирани вмб Бургас и 12 бригада ОВР са изключително уязвими и на 24 март 1957 г. дивизионът е пребазиран в град Созопол. В новия пункт за базиране условията за живот обаче са старите. Няма оборудвани помещения, няма вода, електрозахранването е нередовно и двата агрегата, с които разполага дивизиона, са недостатъчни като енергоизточници, което принуждава командването на ВМФ месец след преместването на дивизиона в град Созопол да го разформирова, а корабите тип „МО” да се предадат за бракуват. Бракуването на корабите тип „МО” в никакъв случай не означава, че в плановете на командването на ВМФ такъв дивизион не съществува. Още през същата 1957 г. на мястото на дивизиона малки преследвачи тип „МО” се формира дивизион големи преследвачи тип „БО”, като в състава му влизат 2 броя кораби тип „БО” („Артилерист”), получени през есента на 1947 г. и 2 броя кораби тип „БО” („Бис”) проект 122, които се приемат от ВМФ на СССР през същата 1957 г. Екипажите от разформирования дивизион малки преследвачи тип „МО” са пренасочени на корабите тип “БО” („Артилерист”), а екипажите от корабите тип „БО” („Артилерист”) поемат усвояването на новите кораби тип „БО” („Бис”). След тържественото приемане на новите кораби във вмб  Варна, където са посрещнати, дивизионът на собствен ход пристига във вмб - Бургас, където е посрещнат от командира на базата капитан І ранг Недялко Милушев. Само 24 часа след това дивизиона заема пункта за базиране в град Созопол.
Новите кораби разполагат със значително по-добри условия за живот, което позволява личния състав да се разположи на корабите и да се избегнат тежките условия за живот на пункта за базиране град Созопол. Наред с по-добрите условия за живот корабите разполагат и със значително по-големи огневи възможности за преследване и унищожаване на противникови подводници. Същите са оборудвани с по 2 броя дизелови двигатели тип 9Д, осигуряващи скорост от 17-18 възела. Корабите тип „БО” („Артилерист”) разполагат с 75 мм артилерийска установка за борба с надводни цели, а новите кораби тип „БО” („Бис”) - с 85 мм артилерийска установка. И двата типа кораби са въоръжени още с по 2 броя 37 мм зенитни установки (носова и кърмова) и 2 броя 12,7 мм бордови картечници ДШК (по една на всеки борд). За борба с подводни лодки на корабите са оборудвани два стелажа с по 12 броя 130 килограмови дълбочинни бомби ББ -1. Двата нови кораба „БО” („Бис”) освен това са въоръжени с 2 броя 5-стволни РБУ (реактивни бомбометни установки) 1200  и на ляв и на десен борд по един единичен бомбомет. На борда на новите кораби са поставени за първи път и съвременна за времето си РТС техника, което значително увеличава бойните им възможности. Корабите тип „БО” („Артилерист”) в последствие също са въоръжени с РБУ 1200 и РТС системи, което изравнява възможностите на двата типа кораби.
Новото въоръжение и техника поставят личния състав на дивизиона на голямо изпитание. Сроковете за сдаване на единичните и групови задачи в състава на дивизиона са повече от кратки. Получени през пролетта на 1957 г., корабите трябва да бъдат усвоени и плават още през есента на същата година. В спомените си за този период командирът на дивизиона о.з. капитан І ранг Петър Желев подчертава, че сроковете за овладяване на същата техника от съветските колеги е около 2 години. Поставената задача е изпълнена и през м. септември кораби от дивизиона участват в занятие на 80 мили източно от Созопол за осигуряване полетите на тактическата авиация от летище Безмер, а при завръщането си в пункта за базиране по план за първи път е използвано РБУ 1200, с което са извършени бойни стрелби. Въпреки значително по-добрите условия, които предлагат корабите за живот на личния състав, командването на ВМФ, отчитайки още веднъж лошите условия на пункта за базиране в град Созопол, през късната есен на 1957 г. предислоцира дивизиона в град Бургас.
По същото време командирът на дивизиона капитан-лейтенант Петър Желев е изпратен на обучение във Военна академия в СССР и от януари 1958 г. командването на дивизиона поема отново завърналият се от курса в СССР капитан ІІІ ранг Иван Николов (Мустафата), под чието командване дивизиона е до 1959 г. През същата 1959 г., поради структурни промени във Военноморския флот, дивизионът е предаден към вмб Варна ,където влиза в състава на новосформираната „Дивизия противолодъчни кораби”. Военноморска база Бургас през същия период приема кораби от вмб Варна и се създава дивизия „Трални и миннозаградни кораби”. Двете бази  се трансформират в бригади ОВР, като само при мобилизация се развръщат във военноморски бази. Тази реорганизация обхваща периода 1959-1961 г.
През 1961 г. дивизионът големи преследвачи в състава 2 броя „БО” („Артилерист”) и 2 броя „БО” („Бис”) проект 122 е базиран отново в град Созопол в състава на 12 бригада ОВР и с командир капитан ІІІ ранг Митко Митев, а НЩ е капитан-лейтенант Тончо Топалов.
През януари 1962 г. за командир на дивизиона е назначен завърналият се от Военна академия в СССР капитан ІІІ ранг Петър Желев с НЩ капитан-лейтенант Тончо Топалов.
През февруари 1963 г. кораб от дивизиона с командир капитан-лейтенант Георгиев (Черния) участва в спасителна операция край град Мичурин за оказване помощ на бедстващ кораб, заседнал в плитчина. През март с.г. същият кораб извършва преход до град Севастопол за участие в ПЛО учение с кораб от Краснознаменния черноморски флот, преход, който ние знаем и ще помним като „ледения поход“ заради тоновете лед, които обледеняват кораба поради щормовото време и изключително  ниските  температури.
Въпреки героизма, който проявяват екипажите, и учудващата издръжливост на корабите, командването на флота преценява, че не може да се залага само на човешкия фактор при изпълнение на задачите и дивизионът се нуждае от превъоръжение с кораби, които да отговарят на новото време, новите по-високи изисквания. През април 1963 г., командването на дивизиона получава заповед да предаде двата кораба „БО“ („Артилерист”) за бракуване, а двата кораба тип „БО” („Бис”) проект 122 да преминат в състава на Първи дивизион противолодъчни кораби на Военноморска база Варна.
С това се затваря страницата на предисторията на съвременните противолодъчни сили във ВМФ на Република България.

ИЗТОЧНИК: 65 години Военноморска база БУРГАС, авторски екип: капитан II ранг о.р. д-р Атанас Панайотов, капитан I ранг о.р. Желязко Иванов ,капитан I ранг о.р. Куман Куманов, капитан I ранг о.р. Петър Петров, капитан II ранг о.р. Стоян Стефанов, капитан II ранг о.р. Стефан Димитров, майор Иван Трендафилов, лейтенант Мартин Светославов, комодор Георги Мотев, Издателство „АДИКОМ”, Бургас, 2009 г., ISBN 978-954-90801-8-6