НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РЕПЛИКА НА АНТИЧЕН КОРАБ ПЛАВА ПОКРАЙ
БЪЛГАРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

В края на м. август т.г. завършиха поредните изпитания на съвременната реплика на древен тракийски кораб с името „Резос“. Изпитанията се проведоха в залива Болата и в открито море източно от нос Калиакра. Целта на изпитанията беше да се изпробват мореходните качества на кораба в реална обстановка – движение под ветрило и с весла. Екипажът на кораба се състоеше от 11 човека: 8 гребци, двама рулеви и един човек за подвижния такелаж на ветрилото. Гребците са студенти от Националната спортна академия „Васил Левски“ в София, техен ръководител беше доц. Лозан Митев от катедрата по история на физическото възпитание, а шкипер на кораба „Резос“ - Иван Тончев, инструктор по ветроходен спорт към базата на НСА в Равда.
По време на изпитанията корабът демонстрира стабилност и висока скорост. Освен положителните изводи бяха констатирани и някои пропуски в цялостното му оборудване, които предстои да бъдат премахнати следващия сезон: балансиране на веслата, поставяне на баласт по дъното на корпуса за допълнителна стабилизация при вълнение, увеличаване площта на перата на рулите, допълнителни приспособления за улесняване работата с ветрилото при разпъване и свиване.
Построяването на реплика на древен тракийски кораб е идея на Атанас Димитров, режисьор на ТВ поредицата „Непознатата земя“ по БНТ. През 2009 г. той се запознава с Тим Северин и се вдъхновява от неговите експерименти в областта на морската история. Подходящ мотив за провеждането на подобен експеримент в България е митът за тракийския цар Резос и участието му в Троянската война. В Омировата Илиада обаче никъде не е споменато как тракийския владетел е дошъл качен на бойна колесница начело на своите войски под стените на Троя. Логиката показва, че той е трябвало да пресече Хелеспонта (Дарданелите). В една по-късна литературна творба – драмата „Резос“ на древногръцкия трагик Еврипид, е споменато, че тракийския цар доплавал до Троя през Евксинския Понт и Пропонтида (Черно и Мраморно море) чак от бреговете на Скития, където воювал с нахлулите в неговите земи скити. Колкото и да са неясни, тези митологични сведения стават основа на експеримента за построяване съвременна реплика на тракийски кораб от епохата на Троянската война.
И точно в това се състои основната трудност на проекта.
До момента историческата наука не разполага с никакви конкретни данни за това какви плавателни съдове са използвали траките през бронзовата епоха. От този период на територията на България са открити единствено два глинени модела на примитивни лодки - единият близо до Лом на брега на Дунава, а другият под вода в залива на Китен, както и две плочи край Разлог с релефни изображения върху тях на плавателни съдове, имащи прекалено схематичен характер. Каменните тежести с различни маса, форма и брой на изкуствени отвори по тях, считани за примитивни котви, които се откриват и до днес в заливите по цялото българско крайбрежие не дават никаква представа за вида на плавателните съдове, на които биха могли да са използвани. Въпреки липсата на археологически находки, различни антични автори са писали, че траките са притежавали умението да плават по море.
Още Омир споменава в „Илиада“, че троянският принц Ифидамант доплавал на Троянския бряг от Тракия, предвождайки 12 кораба с бойци, дадени му от неговия тракийски чичо. Според древногръцкия историк Диодор след края на Троянската война траките установили за известен период от време пълен контрол над плаването през Хелеспонта и Пропонтида. За вида на техните кораби може да се правят само предположения. Въз основа на многобройни изображения върху различни видове археологически паметници, днес има информация за корабостроителните традиции на различните народи, едновременно населявали Егейския и Източно-средиземноморския басейн през бронзовата епоха: ахейци, пеласги, критяни, египтяни, жители на островите и архипелазите. Тъй като траките са били на същото ниво на техническо развитие с изброените народи това дава основание да се предположи, че тракийските плавателните съдове са били близки по вид и конструкция до тези на съседните народи.
В подкрепа на това предположение би могъл да се посочи епизодът от похода на аргонавтите, в който те са объркани с тракийски пирати. Според древногръцките митове аргонавтите предприемат своя поход към Колхида (дн. Грузия) едно поколение преди Троянската война. Сред техния екипаж са били бащите на някои от героите, воювали пред стените на Троя. Репликата на „Арго” е построена в Гърция по поръчка на Тим Северин за неговата експедиция „Язон”. „Арго” е гребно-ветроходен кораб тип пентеконтера - с 50 гребци (по 25 на борд). Авторът на проекта Атанас Димитров приема, че тракийските кораби от епохата на Троянската война са изглеждали по подобен начин.
Българската реплика на тракийския кораб „Резос“ е проектирана през 2011 г. от Георги Вълевски в МЕИ-София. Скелетът на кораба е изработен през 2012 г. от дъб и е дело на майстора-дърводелец и дърворезбар Димитър Христов от с. Боженица, Ботевградско. Обшивката е от чам и е поставена от майстора на дунавски рибарски лодки Майдън Мехмедов от Никопол. Интересна подробност е факта, че никъде в конструкцията на скелета и обшивката не са използвани пирони. Свръзките са от дървени нитове. Размерите на кораба „Резос“ са: дължина 16 м., широчина 3 м., височина на борда 1,60 м. Той има 12 весла по 5 м. дължина (по 6 на борд); два странични руля; една мачта 9 м. висока; рея 9 м. дълга и правоъгълно платно ок. 39 кв. м. Напълно оборудван, корабът тежи 5 тона и има максимално газене около метър. Авторът на проекта има амбицията да осъществи с този кораб плаване през Черно, Мраморно море и Дарданелите до Чанак кале и древната Троя, доказвайки достоверността на античните сведения за морското господство на траките.
Тепърва предстои най-трудната част от реализацията на подобен проект: подбор на най-подходящите хора и сплотяването им в един екипаж. Цялостното финансиране на проекта и логистиката на плаване с подобни средства са другите два ключови момента, от които зависи успешната реализация на тази мечта.


До момента подобни проекти за построяване и плаване с реплики на древни плавателни съдове са реализирани на различни места по света. Конкретно в Европа това са проектите в Гърция - триерата „Олимпия“, древногръцкият товарен кораб „Кирения“, корабът „Арго-2“, копието на критски кораб и праисторически тръстиков сал; във Франция - келтска лодка „Протис“; в Германия - римска речна галера; в Турция - древногръцката галера „Кибела“ и праисторическа лодка от Цикладските острови; в бившият СССР - древногръцката галера „Ивлия“; в Украйна - поредицата от реплики на древни плавателни съдове „Мелкарт“, „Персей“, „Одисей“; в Русия - викингски кораби; в Армения-средновековен платноход „Киликия“. В България първия експеримент с реплика на древен плавателен съд е древнославянската ладия „Перун“, изработен в с. Казашко край Варна през 1987 г. С нея са осъществени три поредни плавания под ръководството на д-р Гаро Томасян от Пловдив: през 1987 г. от Киев по р. Днепър и Черно море до Варна, през 1988 г. от Будапеща до Видин по р. Дунав и през 1989 г. от Солун до Атина през Егейско море.
През 2010 г. авторът на материала участва в екипажа на украинската експедиция с репликата на древен плавателен съд „Одисей“ от Белград през Констанца до Варна по р. Дунав и през Черно море.

Теодор РОКОВ
Варненски археологически музей