ПРЕДИ 70 ГОДИНИ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАКУПУВА ПАРАХОДА „БЪЛГАРИЯ” Новозакупеният параход пристига на 19 ноември 1947 г. в Бургас
Преди 70 години, през м. март 1946 г. в корабостроителницата William Pickersgill & Sons Ltd, Sunderland, Англия, е построен параходът EMPIRE FLAMBOROUGH (Yard number: 277). Той е поръчан през военната 1943 г. от кралското Министерство на транспорта и е построен по чертежи, одобрени от Адмиралтейството на Великобритания. Спуснат е на вода на 19 ноември 1945 г. След като над кораба е вдигнат флагът на Великобритания, EMPIRE FLAMBOROUGH е предаден на компанията Galbraith, Pembroke & Co Ltd, London за мениджиране, а пристанището му на домуване остава Съндърланд. Скоро след това обаче параходът е продаден на норвежката компания Rederiet Vindeggen A/S за 4 900 000 норвежки крони и започва да плава под името VINDEGGEN с мениджър Christian Оstberg, като поддържа линия между скандинавски и южноамерикански пристанища. Пристанището му на домуване става Осло.
На 5 юли 1946 г., без да има възможност да прегледа „Виндегген”, седемчленна българска комисия, назначена с постановление на Министерския съвет от 25.01.1946 г., сключва договор с норвежкия корабособственик да закупи парахода след изтичането на едногодишния му договор за обслужване на линията. „Виндегген” е закупен за 6 262 000 норвежки крони (1 262 000 щатски долара) - доста над цената, която Rederiet Vindeggen A/S плаща на британското Министерство на транспорта. Но това само на пръв поглед е неизгодна сделка!
Първо, задачата на комисията е на всяка цена да закупи кораби, които трябва да подпомогнат възстановяването на националната икономика (всички кораби на Българското търговско параходно дружество са потопени в хода на Втората световна война и страната на практика няма търговски флот). Второ, Парижкият мирен договор, който урежда статута на България след края на войната е подписан едва на 10 февруари 1947 г. и влиза в сила на 15 септември с.г. Време за чакане няма! Трето, „Виндегген” е построен за нуждите на правителството на Великобритания и без да бъде прегледан на място, е било ясно, че той притежава необходимите мореходни и експлоатационни качества, още повече, че вече поддържа трансатлантическа линия. Четвърто, в следвоенната обстановка пазарът на кораби е в състояние на непрекъснато нарастващо търсене и съответно непрекъснато намаляващо предлагане, защото всяка държава иска да попълни търговския си флот с нови или годни за експлоатация стари кораби. А корабостроителниците в Европа трудно достигат довоенното си равнище на производство - не са възстановени повечето металургични заводи, както и заводите за производство на корабни двигатели.
Затова решението за закупуването на парахода, който на 1 юли 1947 г. получава името „България”, е далновидно, своевременно и достойно за адмирации. По-нататъшната му експлоатация в състава на Параходство „Български морски флот” напълно потвърждава тази оценка.
На 19 ноември 1947 г. в Пристанище Бургас тържествено е посрещнат новозакупеният параход „България”. Това е първото българско пристанище, което посещава кораба, пристигнал тук след петмесечно трампово плаване - първо под български флаг. В Бургас „България” пристига от египетското пристанище Александрия. Той доставя „около 577 тона разни стоки, между които вълна, бяло тенеке, албумин, машини за БДЖ и др.” (сп. „Морско дело”, бр. 9-10, С., 1947 г., с. 21). Сред посрещачите е и началникът на отдела за корабоплаване в Дирекцията за водни съобщения капитан далечно плаване Найден Найденов.
Атанас ПАНАЙОТОВ