НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
160 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ПАТЕНТ НА БЪЛГАРИН
Нови сведения за френския патент на Николай Тошкович за бутални пръстени с регулируем натиск
В памет на доц. д-р инж. Младен Цонев (1937 - 2015 г.) - виден историк на техниката, първия изследовател на живота и делото на Н. Тошкович

Одеският българин Николай Стефанов Тошкович (1831-1893 г.) е известен от близо половин век в историческата ни литература като първият наш сънародник който става притежател на патенти: 1857 г. - френски патент (съвместно с френския механик Франсоа Жерар) за бутални пръстени с регулируем натиск, 1859 г. - френски патент за „гребен винт с двойно действие” (днес - противоположно въртящи се съосни гребни винтове). Преди 10 години публикувах подробна негова биография, вкл. критичен историографски преглед на дотогавашни публикации за живота и делото му [1, с. 69-116], а междувременно - допълнителни биографични сведения [2], [3], както и критика на разпространявани недостоверни твърдения за творческата му дейност [4, с. 2-3]. Тъй като през 2017 г. се навършват 160 г. от издаването на първия френски патент на Н. Тошкович, тук предлагам сведения изключително за историята на първото му изобретение и спестявам историографския преглед на изписаното за българския съпритежател на патента от 2006 г. насам [5]. По правило по-нататък в текста всички дати до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил), но при дати от същия период, цитирани евентуално по Григорианския календар (нов стил), в скоби посочвам датата по стар стил.
Кога и защо Н. Тошкович отива в Париж
Според известната от девет десетилетия статия на Сава Филаретов от 1857 г. за първото изобретение на Н. Тошкович „той от онази година насам се нахожда в Париж и се учи там художеството: как се правят машините, които действоват с пара (паровие машини), а особено ония машини по железните пътища, които стоят отпред и със силата на тая пара влекат [след] себе си една, две, три и повече кола (вагони) […] Н. С. Тошкович учи това художество на знаменитата фабрика на Кайля […]” [9]. Тя е всъщност фабрика на Жан-Франсоа Кай, защото е собственост на   фирмата „J.-F. Cail et Cie” - едно от най-заслужилите предприятия за индустриалната революция във Франция. По онова време тя е най-големият в света производител на оборудване за фабрики за производство на захар и вторият във Франция производител в областта на железопътния транспорт, като изработва локомотиви тип „Крамптън” по английски лиценз. През 1853 г. значително разширява производството на    съоръжения за захарната индустрия, към 1855 г. произвежда 80 до 100 локомотива годишно, същевременно от 1851 г. предлага на пазара парни вършачки и жетварки, както и парни машини, строи мостове и дестилационни съоръжения за производството на алкохол. Към 1866 г. в заводите на фирмата работят 4100 души [3]. 
На 12 март 1855 г. Н. Тошкович е избран за действителен член на Дружеството по селско стопанство в Южна Русия и след това през същата година заминава за Франция. Относно мотивите за това пътуване засега не са издирени документи и можем само по косвени сведения да правим предположения. А мотивите му все още са пълна загадка, защото към 1855 г. Русия е във война с Франция (Кримската война 1853-1856 г.) и дипломатическите им отношения са прекъснати. ...


Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.