НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПОЕЗИЯТА
Екипажът на м/к „Богдан” се състоеше от бургазлии, жители на Южното Черноморие и аутсайдери. Бат Маринчо Цанев казваше, че дори и аутсайдери не сме, а сме просто сайдери. На кораба помполит нямаше, вероятно защото и за най-сладката длъжност на „Богдан”, не е имало мераклии. Трябваше да чета доклад на скучно профсъюзно събрание. Никой нямаше намерение да слуша, някои вече дремеха, други безпричинно отсъстваха. Обявих, че вместо доклад ще прочета стихотворението „Черни невени”, писано преди девет века от кашмирският поет Билхана. Половината салет се ухили ехидно ...
Чета изразително, с паузи и подходяща интонация. След последната строфа - тишина. Само Кольо Пагела се провикна: „Браво, Бизоне!” Той сигурно реши, че аз съм написал стиховете, признати от векове за поетично бижу и най-красива любовна
поема. Пагела бе председател на корабния клуб на културните дейци, създаден с усмивка от мен. Членове сме аз, Цайса, Стара Майка, Мишо Грама и Панчука, а Кольо Пагела искрено се вживяваше в ролята си на председател.


Моторният кораб „Богдан”, за който става въпрос в началото на публикацията.
„Стоян Щерев, по-известен като Капитан Буги, имаше навик да пише куплет за всичко, което го бе впечатлило на м/к „Вихрен”...
Плаващият поетичен клуб моторен кораб „Ловеч”.
Той бе стар созополски моряк и рибар, съсед на Досьо Досев и Славчо Чернишев, бе пил ракия с Константин Паустовски и това го правеше абсолютен фаворит за председателското място. Пагела имаше собствена рибарска гемия, цял живот бе човъркал мотора и корпуса, никога не бе имал време за изкуство и литература, но на събранието се изяви като възторжен почитател на древната санскритска поезия. В следващите дни десетина богданци дойдоха при мен да поискат стихотворението на оня, „какъв беше”, писател. Не мисля, че някой от тези моряци е започнал да чете поезия, но те чуха „Черните невени” и я харесаха. Годината бе 1973-а.
Принуден съм да призная - Вапцаров не е моряк, а ми се ще, Христо Фотев и Иван Пейчев също не са моряци, а би било хубаво.
Няколко моряци написаха и издадоха добра поезия, но не за тях си спомням сега. На всички кораби, на които съм плавал, се списваха стихове. Ще ги нарека ъндърграунд поезия, макар че по-правилно би било - ъндъруотър.
Стоян Щерев, по-известен като Капитан Буги, имаше навик да пише куплет за всичко, което го бе впечатлило на м/к „Вихрен”. Стихът му бе неравноделен и грапав, не робуваше на римата, но бе за конкретно време и място и за определен човек. Буги имаше таланта да подхожда от по-особен ъгъл не само към събитията, но и към моряшката психика. Вазов би нарекъл куплетите „сатирета”. На „Вихрен” Буги бе втори помощник. Приятели му бяхме аз и старпома Краси Съмналиев. Тримата изписвахме сатиретата на кадастрон и ги слагахме в салета за радост на екипажа. Понякога драсвах и някой шарж към стиховете.
На м/к „Гоце Делчев” стиховете се списваха от радиста и един огняр. За новогодишното празненство всеки моряк получаваше стихотворение, посветено лично на него. Радистът пишеше конвенционално и свежо, но огнярят създаваше мрачен символизъм, достигащ до психеделия. От алкохола ще да е било...
И на м/к „Астрон” двама бяха поетите - четвъртият механик Росен Алексиев и елмеханикът Юлиан. Сръчен и остроумен писач бе Роската. И до днес помня краят на една негова ода за авантата:
... че дебелият ЛорИ,
бонус ще даде, нали ...
Юлиан също пишеше оди, но неговото творчество напомняше ботевата „Елегия”. Той споменаваше окови, робство и бунт, бе по-скоро сюрреалист и нямаше много фенове сред екипажа.
Корабът „Сакар” имаше редколегия, начело с четвъртия механик. Той издаваше и тиражираше вестник. Няколко пъти отпечата мои карикатури, а веднъж му написах уводната статия. В стиховете си Четвъртият бе наясно с ямба и хорея, засичал съм вътрешни и съставни рими в творбите му и вярвам, че биха го публикували във всяко официално печатно издание.
Рулеви от Аспарухово бе поетът на м/к „Ловеч”. Хубава линия - хубава поезия, направо поетична вакханалия. На Нова Година и за моряшкото кръщаване при Гибралтар, за всекиго - стихотворение. Как успяваше това момче да стопли душата на всеки - от корабния моряк, през служителя от администрацията, който прави пенсионерски рейс, та до малкото дете на рейс със баща си. Римите му бяха сочни, леки и звучни, нищо не убягваше от зоркото му поетично перо:
Сурва, сурва, весела година!
Живо, здраво, до амина!
Със полупълни хамбари
Дядо Мраз в Измир ни свари.
В началото на преломната 1989 -а той написа:
Сурва, весела година!
Година с много преустройства
Някои го разбраха другояче -
да си купят газови устройства.
Други пък от далавери с дънки и блузони
се преустроиха на камери и камиони.
За морското кръщаване този моряк съчиняваше стихотворение от минимум три куплета всекиму.
Дарина Божкова бе добра жена от партийния кабинет. Ето първият и последният куплет от „нейното” стихотворение.

На „Ловеч” се качи без никакви проблеми-
навярно връзките ти са бая големи.
И нали ни е връзкарска нацията,
пак рейс правим с човек от администрацията.

В Гемлик пазара го направи дармадан,
пред всяка сергия - пазарлък голям.
И сега вълнува те една дилема:
ЖиВиСи ли да купя, Филипс ли да взема?

Някаква Наталия е била труженичка в ресторантския бизнес:
И нали си „Шеф дьо зал”
демек - управител на зала,
кръщаваме те ний сега
със името „Афала”.

Снежана пък била доста серт:
Дойде на „Ловеч” и каза със стоманен глас:
„Тук рейс ще правя” и всички ни стъписа,
„Не се чудете, сигурна съм аз!
На мене лично Йонков ми подписа!”

Не толкова интересен е бил животът на един от големите бълкери на БМФ. Рейс със зърно от Америка се оказва толкова скучен и ялов, че рулевият Спас решава да напише одата „До Нови Орлеан и назад”. На път за Америка моряците измиват щателно хамбарите и ги боядисват - площ от няколко декара, разположена вертикално и високо. После, за всеки случай, боядисват и подпалубните танкове, а заради някакъв по-специален товар, освободили една магазия от хиляди железни планки. След всички тия мъки пристигат в Нови Орлеан, но американските власти им дават само три пасА. Сами ще се досетите кои трима са излезли в града.

От тук нататък всичко мина леко
Бермуда ласкаво отвори своята врата
Кий Уест оставихме далеко
Пред Ню Орлийнс забихме котва в угарта.

А тук проблем, но малко специфичен.
Пасата, братко, са артък.
Началството измъкна се със извод лаконичен:
Бойците да лекуват раните си и мълчат.

И уж изпразнихме гаража с планки стари.
И изчислихме пълна липса на баласт.
Ала подпалубните останаха си празни,
за да напомнят бояджийската ни страст.

И пак за дълъг път се стягаш.
С торбата празна връщаш се от лов.
И все по-често ти ръка протягаш
към утешението със етикет „Смирноф”.

Изкушавам се да цитирам последният куплет:

С какво, съдба, ме ти измами
Та лудо влюбих се във теб
Линее мойта младост и страстта ми
На вечно търсещ бурите човек ...

Преди тридесетина години на борда на м/к „Ловеч” рейс е правила журналистка от „Морски свят” и „Маяк”. Екипажът и на нея посвещава стихотворение. Цитирам го С БЛАГОДАРНОСТ И УВАЖЕНИЕ КЪМ КОЛЕКТИВА НА „МОРСКИ ВЕСТНИК”  

Лили, Лили, опиши ни
Във „Маяк” ти ракраси ни.
Но недей пиши по колко броя дънки ний купуваме,
а пиши за туй, което нощем ний сънуваме.
Пиши за скритите мечти, желания
Пиши за нашите страдания.

Ще кажеш - за какво ли пък мечтаят тия
Навярно за уиски и красиви жени
Или пък коя стока е по на кирия-
морякът си нрава трудно мени ...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Почти боядисан хамбар на 38500-тонен бълкер на Параходство БМФ. (На такъв кораб „... рулевият Спас решава да напише одата „До Нови Орлеан и назад”).