НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВЕСТНИК „ТАЙМС“ ЗА ВАРНА - КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА УИЛЯМ
ХАУЪРД РЪСЕЛ

В своя кореспонденция от 14 юни 1854 г. от Аладън и Варна Уилям Хауърд Ръсел (William Howard Russell), специален кореспондент на вестник „Таймс“ по време на Кримската война, пише: „Яздех към Варна от лагера тази сутрин, но видът на главните улици бе така променен от неуморната активност и енергията на французите, че не можех да ги разпозная. Старите калканни странични стени бяха разрушени и бяха отворени магазини, в които можеха да бъдат закупени не само стоки от първа необходимост, но дори и луксозни стоки; улиците, едно време толкова сиви и мълчаливи, отново отразяваха ехото на смеха и тракането на домино в новосъздадените кафенета. Търговците на вино и лавкаджии от Алжир, Оран, Константин, Марсилия, Тулон, бяха създали будки и магазини, в които ликьори, алкохолни напитки, както и френски и местни вина можеха да бъдат закупени на поносимо високи цени. Местните жители бяха последвали примера. Нанизи от немски наденички, сушени езици, жилави бутове, буркани с кисели краставички, висяха от гредите на стар турски хан, който само няколко дни преди това беше обиталище само на гадни насекоми; а един празен склад се превърна в добре варосан и весело боядисан „Restaurant de l'Armee d'Orient pour Messieurs les Officiers et Sous Officiers” (Ресторант на Армията на Ориента за господа офицери и сержанти). Имената на улиците, според номенклатура на Галия, отпечатани в черно върху чисти касови фишове, бяха монтирани по стените, така че човек може да намери пътя си


Уилям Хауърд Ръсел - Роджър Фентън, 1855 г.
от едно място до друго място, без да минава през хаотични странствания, които обикновено бележат напредъка на чужденец, вървящ из турски град. Една алея е кръстена ул. Ибрахим, друга - ул. Болнична, трета - ул. Юсуф; основната алея се нарича Корсо, следващата е улицата на френските пощи; и тъй като всички тези имена са много удобни и имат смисъл, вложен към тях, и никоя подигравка не трябва да попречи на никого да признае, че французите се справят с тези неща по-добре, отколкото го правим ние. Къде е болницата, до която да се заведе един болен войник? Никой не знае. Дали някой иска да намери генерал Канробер? Попитайте първият французин, който срещнете и той ще ви каже да вървите до Корсо, да се обърнете на дясно, до края на ул. Болнична, и тогава ще видите името на генерала, изписано с боя с големи букви над врата на щаба му. Френската пощенска служба и френската болница са посочени в достатъчна степен чрез имената на улиците (The War: From the landing at Gallipoli to the death of Lord Raglan. By W. H. Russell, correspondent of „The Times”. London, George Routlege & Co., 1855, p. 86-87).
Анастас АНГЕЛОВ