НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СРАМ (ИЛИ ПО-СКОРО НЕУДОБСТВО) ...
Често съм си мислил, че чувството за срам е нормално чувство за човека и трябва да се появява също така нормално, когато се извърши нещо неприето в обществото или при откровена излагация пред колеги, приятели и роднини. Също така смятам, че това чувство по-скоро е положителна черта или характеристика, отколкото нещо неприемливо за отделния индивид.
Странното е, че в днешно време чувството за срам почти изчезва и даже напротив - колкото по-нахално и по-безсрамно е поведението на човек, толкова по-бързо е прогресирането му в обществения, политическия, личния  и трудовия живот. Примери за това колкото щеш, но естествено всичко това е твърде лично и трудно за определяне и точно причисляване към някаква група на поведение или хора, тъй като някои хора в ежедневието си водят безкрайна борба за непрекъснато доказване на своята правота, за камуфлиране на своите действия и т.н. Човешкият език и въображение предоставят безкрайни възможности за това.
Уви, аз не съм устроен така, и много често някакво вътрешно чувство за справедливост или по-скоро за самокритичност ме заставя да се чувствам, ако не открито засрамен, то поне неудобно за една или друга своя постъпка, в която, като анализирам впоследствие, се оказва, че няма никакво основание за такова чувство. Много често причината за такова настроение се крие в действия на други хора или пък в съществуващата у нас нагласа за живеене и отношения между хората. Понякога даже причините са в необмислените действия на


Капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ
някакви началници или длъжностни лица или в приетата ценностна система, която, за съжаление, е далеч от перфектност на изграждане. По-скоро ценностната ни система е силно разрушена и е неясно как ще се развива по-нататък, но това е сега, а преди 30-40 години, макар и доста условно, съществуваше някаква система на основата на т.н. „комунистически партийни принципи на живот”, с която доста наивници, в това число и аз, се съобразяваха.
И така, след отлично завършване със златен медал на Морското училище във Варна започнах служба на подводните лодки, която се развиваше в някакво вихрено темпо с безбройни плавания, бойни дежурства и други, наложени от времето на военно-блоковото противопоставяне. Някак си изведнъж това напрежение спадна, след като през 1975 г. след успешно издържани конкурсни изпити попаднах за три години на обучение във Военноморската академия в Ленинград. Не-е, няма да разказвам за пребиваването си в този прекрасен град, за културните му ценности и невероятни приключения и събития, в които съм участвал или съм бил свидетел. Ще се задоволя само с констатацията за високото ниво на организация на обучението, базиращо се на прекрасен преподавателски състав и изградената перфектна система за обучение на своите и чуждестранните обучаеми.
Естествено, по стар навик и настройка, изучаването на учебните дисциплини при мен вървеше с отлични оценки, не само заради отличното знание на руския език, а и защото просто така съм си свикнал. И ето че това, заради което изобщо започнах този разказ, наближи с подхождането на края на тригодишния командно-щабен академичен курс. …

Пълния текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.