НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЛАКЪРДИИТЕ
В самото начало на нашия век, на връщане от Америка, м/к „Сакар” се застоя в едно италианско пристанище. Старши помощникът се обади на жена си и тя пристигна от Варна. Вечерта капитанът организира „уелкъм” парти в офицерския салет. Ние от машината, бяхме в по-зряла възраст, но капитанчетата бяха все млади и умни момчета. Съпругата на старпома бе някак сериозна, въпреки младостта си, докато той постоянно се шегуваше и усмивката не слизаше от лицето му. По едно време старшията започна разказ как със жена си седнали в провинциално ресторантче, как с нещо не им угодили и как той извикал за обяснение собственикът на заведението. Тъкмо бе стигнал до момента, когато с леден глас казва на селския тарикат, че само да рече и ще купи цялото му заведение, барабар с келнерките, и се обади жена му.
- Недей да лъжеш, Петьо. Истината е, че дойдоха мутрите и ни изхвърлиха от кръчмата.
Настана неловка тишина. Стана ми мъчно за старпома. Неочаквано той почна със спокоен глас:
- Ех, жена, жена, такава интересна история бях почнал. Разбира се, че истината бе друга, но този вариант се харесваше на всички, включително и на мен. Мислиш ли, че моряците ми вярваха, като ме гледат какъв съм дребен, но им харесваше да чуят случката, такава, каквато аз я разказвах. Как можа да развалиш хубавата лакърдия...
Неотдавна срещнах стар приятел от корабите. Той е по-стар от мен, движи се трудно, затова отидох в тях и го ударихме на спомени.
- Помниш ли - каза той - как пред целия екипаж ти отряза като кисела краставица големия капитан и герой Живко Гаврилов.
Истината е, че отдавна съм забравил този случай, защото не се гордея с него. Тогава имаше „Балканшип”, пасажерът „Варна” не правеше круизи, а бе на безконечен ремонт в КеРеЗе. Аз бях пратен там за наказание, а Живко - вероятно с партийно поръчение. Петдесетината човека от екипажа сме събрани в някакъв голям салон, капитанът държи реч, спира погледа си на мен и казва:
- Не ми харесва косата ви, другарю втори механик.
Аз съвсем тихо, почти на себе си, отговарям.
- Тогава идете на друг кораб, другарю капитан.
Това бе единственият ми контакт с капитана за всичките шест месеца ремонт. Как ли се е чувствал


Пътническият лайнер „Варна”, на борда на който се развиват част от описаните от автора събития.
К.д.п. Иван (Ваня) ВОЙНСКИ - авторитетен корабоводител, неуморим шегаджия и широко скроен човек. Снимката е от личния му архив.
Карикатурата е на Стелиян СЪРЕВ и е от архива на ИК „Морски вестник - Морски свят”.
той. Добър капитан, притежател на най-високите държавни и фирмени отличия, а стои на мизерна заплата в студения и мрачен завод. От фирмата пък непрекъснато му трият сол на главата за неопрятния вид на екипажа.
Не харесвах този екипаж, не че те много си падаха по мен. Те имаха зад гърба си два канадски чартъра, по един средиземноморски, европейски, африкански. Имаха келнери, тапицери, бармани, телефонисти, пасажерски капитани и куп други, с които нито общувах, нито познавах. Живеех на квартира и половината ми заплата отиваше за наем. Непрекъснато молех „Балканшип” да ме върнат в БМФ. Те не само, че не ме чуваха, но и открито демонстрираха презрението си към мен.
При онзи кратък диалог между мен и Живко Гаврилов никой в салета не гъкна, а днес разбирам, че членовете на екипажа дори капитана си не са харесвали. В тази лакърдия нито аз, нито Живко, сме герои - жертви сме. Герой е екипажът, комплектован по тертипа на „Балкантурист” и твърде условно свързан с корабоплаването. Корабните истории, на които се наслушах там, разказваха за любови, бакшиши, контрабанда и „данкешон” доходи.
Колко наивно беше да реша, че ще е лесно да напиша за лакърдиите - та аз ги знам с хиляди, пътувал съм с традиционните герои от този жанр. Написах списък на незабравимите моряци, с които съм пътувал и помня с автентични геройски случки. Списъкът стана доста обемист и моите разкази щяха да запълнят няколко тома под надслов „Български моряшки лакърдии”. Реших да съкратя някои герои от списъка. При втория прочит си спомних още двадесет имена... Не ги добавих, но ми остана чувство за вина. На третото прочитане правех паузи и стотици нови истории оживяха в паметта ми...
Няма да списвам многотомник, няма да водя рубрика с такова заглавие. Нито го умея, нито го заслужавам. Ще цитирам списъка и вярвам, че ако го прочетете, всеки от вас ще има своя невидима рубрика със име „Ненаписаните незабравими лакърдии”:
Черното Гоче, Митьо Шишето, Фоса, Корсара, Бат Маринчо Цанев, Бай Даньо, Капитан Буги, Колката, Весо Глухия, Русчо Кьоравия, Петър Звона, Иван Говедото, Станчо Кюфтето, Дебелия Вили, Тошко Кутийката, Васко Золума, Наско Ментата, Мишо Кекемето, Наско Танина, Кольо Пича, Миро Насалевски, Чамура, Птичаря, Васко Секса, Чопъра, Вуйчо Кольо, Бат Боги Плашеев, Владо Бижуто, Чочо, Голямата Глава, Сашо Салама, Лудия Павка, Дели Андон, Кума Рапа, Фанфана, Кукумингото, Йотата, Йогата, Крикуна, Багича, Гумената Глава, Даскала Бочев, Кезо, Мобуто Шишков, Черкеза, Графа, Стрелата, Кико Петров, Райо Райчев, Ламбича, Петранов, Еду Панайотов, Коцето Боксьора, Кирил Начев, Ники Марчев, Роската Лодозов, Жоро Рамото, Пешо Кривия, Петър Колев, Кремъка, Пирин Кацаров, Хепеито, Захо, Кольо Дързев, Пиян Пандо, Ицо Донев, Андрей Жеков, Димитър Димов, ГОспода, Ваня Войнски, Големанчето, Стефчо Бузев, Бъчито, Борката Якимов, Ваньо Чорлев, Шивара, Бачо Ангел Цанев, Мишо Грама, Бай Марко, Куманчето, Асенси, Здравко Дявола, Попето, Куция Дявол, Камъша, Таната, Диката, Крумси, Ончо Папазян, Панчо Грънчаров...
От две години не съм стъпвал на кораб - след 45 години непрекъснато скитане по световните океани, морета, реки и езера. Ето как е на брега: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО НЕЗНАЧИТЕЛЕН СТАТИСТ ОТ ЧУЖДА ЛАКЪРДИЯ.

Сл. ПЕШКОВ - моряк