НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БОДЛИВИТЕ ЛАЛЕТА
(Този разказ е авторско послание не само към редовните читатели на „Морски вестник”, но и към някои отговорни фактори в Българската морска администрация)

Беше слънчев септемврийски ден на 2016 година. Прекарвах отпуската си в село Долна Студена близо до р. Янтра и далеч от стреса и мръсния въздух на големия град. Както обикновено ставах към 9 часа, пиех кафе и се опитвах да събера разпилените си като есенни листа мисли. Притесняваха ме проточилия се вече пет месеца ремонт на новозакупената къща, а и някои нерешени въпроси от личен характер, но ме беше налегнала някаква необяснима леност и оставях всичко на самотек. Волният живот на село определено ми се отразяваше добре. Зреещите в градината зеленчуци, отрупаната с едри чепки грозде и декоративни тиквички асма, красивите цветни лехи, натежалите по клоните на дърветата плодове и лудуващите на двора кученца радваха очите и изпълваха душата ми с наслада.
Съприкосновението с природата ме успокояваше и зареждаше физически и ментално. Тъкмо бях започнал да си мисля, че и днешният ден ще отиде в небитието, без да съм направил нещо полезно и ... мобилният ми телефон започна да звъни настойчиво. Видях на дисплея, че ме търси директорът по навигационните въпроси на Параходството г-н Оливер Засен. Това позвъняване по средата на отпуската ми не беше обичайно и не предвещаваше нищо добро.
Опасенията ми се оказаха верни. Когато Оливер искаше от капитаните си нестандартни услуги, винаги започваше разговора по един и същ начин. В слушалката се чуваше първо смехът му, като че ли щеше да разкаже някаква невероятно забавна история:
- Ха, ха, ха ... Александър, ти каза преди месец, че мога да те накажа.
- Да, така е, Оливер. Казах го. (Бях поканил приятели на екскурзия с кораба, без да съгласувам с шефовете и ако се бяха заинатили, можеха да поискат да заплатя част от стойността й).
- Имам нужда от теб. Искам да се качиш на „Анеша”, за да замениш първия капитан Раул.
„Анеша” беше най-новият пет звезден кораб на фирмата - четири палубен, с дължина 135 метра. Съпругата на корабособственика му беше дала името си.
- Кога трябва да бъда на кораба?
- Ха, ха ... веднага.
- Защо, Раул да не е болен?
- Не е болен, но иска да разболее мен. Ха, ха, ха.
За последните три денонощия помощниците му са направили две тежки аварии и то все през нощта. При първата вахтеният капитан заспива и корабът се удря челно в дигата на Габчиковския канал, а при втората -другият помощник не е могъл да вземе един от опасните Апатински завои. При силния страничен дрейф, корабът е минал през каменна траверса и е повредил пропелерите си (гребните си винтове). И в двата случая, капитанът не е подсигурил вахтите с дежурен кърмчия.

Пълният текст на този разказ на капитан Александър КАМЕНОВ, навигационен експерт в ZSUK Mainz, постоянен член на немски изпитни комисии (в PDF-формат)
можете да прочетете тук.


Капитан Александър КАМЕНОВ приветства пътниците на борда. Снимката е от неговия личен архив.
Луксозният речен круизен кораб „Анеша”, на борда на който се развиват част от описаните в разказа събития. Източник:  http://oceanliner-pictures.com/
„Анеша”. Източник: http://www.cruisemapper.com/
„Анеша”. Източник: https://www.seachefs.com/