НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЖЕЛЕЗНИЦАТА ГЕБЕДЖЕ - ДЕВНЯ
През 90-те години на 19-ти век брашното, произвеждано от модерните девненски воденици достигало до Истанбул (Цариград) и Егейските острови. Конкурентната търговия била спъвана от липсата на железница и добри шосейни пътища. Жита и брашно, машини и строителни материали се прекарвали с волски и биволски коли и каруци.
Девненското брашно било изнасяно чрез варненската скеля (пристанище). Използвало се старото шосе Варна - Нови пазар - Шумен, което минавало покрай девненските воденици. Разстоянието до магазията при варненската скеля се изминавало от волските коли (в зависимост от сезона) за 5-6 до 7 часа. Това оскъпявало брашното с 0,80 лв. (през лятото) до 1,10 лв. (през зимата) за 100 кг и те били ниско конкурентоспособни на международния пазар, въпреки че по нищо не отстъпвали на маджарското, руско и румънско брашно [1].
На 11 февруари 1897 г. IX Обикновено Народно събрание приело закон за разширение мрежата на Българските държавни железници.

„Указ № 1
Ний Фердинандъ I
С Божия милость и народната воля
Князь на България,
I. Обявяваме на всички Наши верноподаници: IX-то обикновено Народно Събрание, въ I-та си редовна сесия въ XXXII си заседание, на 11 февруарий 1897 г., вотира и прие,
Ний утвърдихме и утвърдяваме следующия
Законъ
За разширението мрежата на Българските държавни железници
Чл. 1. Натоварва се Правителството да извърши изучаванието и построяванието на следующите железопътни линии:
... г) един клонъ отъ съществующата железнопътна линия Русе - Варна за Добричъ и евентуално продълженъ до скончвание съ предиущия означен под буква в клон:
Чл. 6. Потребните суми за построяванието на изброените в чл. 1 линии, да се взематъ отъ кредита, ассигнуванъ за проектиранието и построяванието на железопътната мрежа в България съ закона отъ 20 декември 1894 г.
II. Заповядваме, настоящия законъ да се облече съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавен Вестник“ и тури въ действие.
III. Распорежданието за туряне в действие на настоящия законъ възлагаме на Нашия Министъръ на Общественните Сгради, Пътищата и Съобщенията.
Издаден, въ Нашия Дворецъ, въ ст. София, на 26 февруари 1897 г.
На първообразното съ собствената на негово Царско Височество ръка написано: Фердинанд
(ДВ, бр. 55, 11 март 1897 г.).
На 25 февруари 1897 г. IX Обикновено Народно събрание приело и закона за построяването на железницата Гебедже [Разделна](*) - Девня.
„Указ № 3
Ний Фердинандъ I
С Божия милость и народната воля
Князь на България,
I. Обявяваме на всички Наши верноподаници: IX-то обикновено Народно Събрание, въ първата си редовна сесия въ XLI си заседание на 25 февруарий 1897 г., вотира и прие,
Ний утвърдихме и утвърдяваме следующия
Законъ
За построявание железно-пътната линия
Гебедже - Девня.
Чл. 1. Упълномощава се правителството: 1) да отдаде още сега на търг построяванието на осемкилометровата част отъ проектираната по тазгодишния законъ за разширение мрежата на държавните железници линия от около Гебедже до Девненските воденици, и 2) да утвърди станалия търгъ.
Чл. 2. Линията отъ около Гебедже до Девненските воденици ще бъде широка като съществующата Русе - Варненска.
II. Заповядваме, настоящия законъ да се облече съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавен Вестник“ и тури въ действие.
III. Распорежданието за туряне в действие на настоящия законъ възлагаме на Нашия Министъръ на Общественните Сгради, Пътищата и Съобщенията.
Издаден, въ Нашия Дворецъ, в Пловдив, на 6 мартъ 1897 г.
На първообразното съ собствената на негово Царско Височество ръка написано: Фердинанд“
(ДВ. бр. 62, 19 март 1897 г.).
В обявление (№ 2875) от 17 юли 1897 г. Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията обявява, че отдава на търг „изцяло “a forfeit” построяванието долнята конструкция на железно-пътната линия Гебедже - Девня, дълга около 9 километра; предприятието ще съдържа само:
а) землените работи и всичките им укрепления;
б) зидарските работи и изкуственните съоръжения;
в) зданията и инсталациите;
г) доставка на 14 000 кубически метра баласт, 11 000 букови траверси и 200 телеграфни стълбове.
Търгът ще се проведе в помещението на Народното събрание, отъ назначената за тая цел комисия на 14 августъ т. год., в 10 часътъ сутринта.
Предварителният залог от 11 000 лева златни, трябва да се депозира въ Българската Народна Банка.
Поемните условия, плановете, профилите и другите книжа по търгътъ, могат да се разглеждат всеки присъственъ день и часъ въ канцеларията на Строителния отделъ, гдето се продаватъ по 20 лева поемните условия, описателния девизъ и пр.“
(ДВ, бр. 165, 29 юли 1897 г.).
На предприемач (Атанас Казанджиев & Никола Дишков) (технически директор инженер Христо Арап-Наков Станишев) било отдадено прокарването на трасето (за 198 000 лева златни), а полагането на железния път (с дължина 7,9 км) се извършило от Българските държавни железници под ръководството на полския инженер Казимир Мазалски. За строителството били използвани релси тип РПШ (Роман - Плевен - Шумен) - 31,2 кг/м с дължина 12 м, с нормално междурелсие (1435 мм). Били изразходвани 285 151 лева златни [2].
На 27 септември 1898 г. (неделя) железницата била открита от княз Фердинанд Сакскобургготски [3]. Князът, пристигнал със специален влак, бил придружаван от княгиня Мария-Луиза, княгиня Климентина и херцог Филип. На тържеството присъствали варненският окръжен управител Венедикт Попов, варненският кмет Жеко Жеков, народният представител Никола Енчев (един от собствениците на воденицата „Н. Енчев & Сие“), девненският кмет Доню Вълев и много селяни. Линията свързвала девненските воденици с железницата София - Варна. На 28 септември 1898 г. по нея минал и първият влак, натоварен с брашно.
На 1 декември 1910 г. била открита за експлоатация и железницата Девня - Добрич (59,3 км). Тя била изградена от командитно дружество „Георго Попов и с-ие“ (София) [4].

Бележки:
1. Г. Н. Колушки. Икономически бележки за Варна. 3. Девненските воденици. // СпБИД, I, 1897, № 10, с. 725.
През 1895 г. средната пазарна цена на обикновеното пшенично брашно (за 100 кг) била 14,55 лв. (К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. // СбБАН, Кн. VIII. София, 1916, с. 469).
(*) В документите железопътната линия е отбелязана с името Гебедже - Девня, но в действителност линията е Разделна - Девня. Разделна е мястото на отклонението от железопътната линия София - Варна за Девня (и оттам за Добрич).
2. Доклад до Негово Величество Фердинанд I цар на българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерския съвет. София, 1912, с. 701; Хр. Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. София, Издание на „Компас“ О. О. Д-во, 1948, с. 102, 104. 
3. Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I от Министерския съвет. Държавна печатница, София, 1907, с. 605; Железопътният транспорт в България 1866-1983. Държавно издателство „Техника“, София, 1987, с. 44; Д. Деянов. Железопътната мрежа в България 1866-1975. София, Издателство „Булхаус“ Стара Загора, 2005, 47-48.  
4. П. Габе. По железно-пътната линия Девня - Добрич. Нейното значение от икономическа и стратегическа гледни точки. Добрич, Печатница „Добруджа“, 1905, с. 4-10; ДВ, бр. 220, 7 октомври 1906 г.; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908-1909 г. Варна, 1909, 9-11; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909-1910 год. Варна, 1910, 10-11; Хр. Арап-Наков Станишев, цит. съч., с. 106, 108; Д. Деянов, цит. съч., с. 62, 71-72. http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/13032014dobrich.html

Анастас АНГЕЛОВ


Железницата Гебедже (Разделна) - Девня - Добрич - Меджидия. John Bartholomew and Son. Rumania & adjacent states. The Edinburgh Geographical Institute, John Bartholomew & Son, Ltd. „The Times atlas. (London: The Times, 1922). Scale 1: 2 000 000.