НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО ПОВОД НА „МОРЯКЪТ И КУЛТУРАТА”:
ОТ „НЕРАЗДЕЛНИТЕ” ДО „СЛАВЯНИ”

Познавам Кирил Димитров (Киро Джипа) от постъпването си във Морското училище. Тогава той беше във втори курс - 921-во класно отделение - механици. Аз също бях приет в тази специалност. Тяхната рота бе първата по-голяма, не само защото имаха и група за инженер-корабостроители, а и защото нуждите не само на военния, но и на растящия търговски флот, изискваха повече кадри. Общоизвестно е, че по-младите знаят по старшите випуски по име и прякор. Но при мен за запознаването ни ми помогна и това, че в тяхната рота се учеха двама други шуменци, с които учех в една гимназия и се познавахме от там. Освен това, Киро имаше слабост (не я е забравил и до сега) и към фотографията. А мен за това начинание ме спечели Александър Ангелов (Бог да го прости!), с когото седях и на един чин, и бяхме в едно отделение.
Но ако има нещо с което всички, които са били в училището от 1959 до 1964 г. да помнят и познават Киро, то това е, че през тези години в училището не ставаше забава без неговото участие. Той беше най-


Киро Джипа в моряшкия клуб в Мариупол - по времето на разказа на шеф. механика Сл. Пешков „Морякът и културата”.
Киро Джипа на борда на кораба „Вежен”, където преминава част от разказа на Сл. Пешков.
Оркестър „Неразделните” – среща след 25 години. Киро Джипа е единственият с униформа.
Съставът „Катерник“ - Созопол.
Киро Джипа (в дясно) заедно с други членове на групата „Славяни“.
Киро Джипа (в ляво) с група „Маяк“ - Бургас.
И Бойко Борисов е пригласял на Киро Джипа.
Първи прояви на Киро Джипа като офицер във военния флот.
активният участник в оркестъра, но и имаше и едни други занимания, които малко спадаха към нелегалната курсантска самодейност. Една от тези дейности бе и изработването и разпространението на едни новогодишни картички на морска тематика. Не помня кой ги е рисувал, но той ги фотографира и откопира на фотографска хартия. Не зная кога му е лепнал прякора, но още тогава бе по-известен като Киро Джипа. После служихме в една бригада, а от 1982 г. станахме и семейни приятели, като известно време работехме и като механици в Параходство БМФ. За съвместните срещи и времето, когато сме му гостували, в Бургас, в Атия и в Черноморец, както и за съвместно прекараната отпуска през първите дни на Новата 1982 г. във военната станция на Боровец, мога да разказвам с часове. Защото с него никога не може да се скучае.
Когато прочетох спомените на Сл. Пешков 12 януари 2017 г. Морякът и културата, веднага му се обадих (на Киро), като не пропуснах да го „бъзикна“, че е мултиинструменталист. Знаех, че освен на китара, свири на акордеон и „поназнайва” пиано. След няколко дни той намери и прочете материала. Помолих го да ми разкаже за неговата дейност и успехи, защото от ученическите си години и до днес - повече от 50 години, той не е спрял да организира състави и да участва с тях в различни изяви и фестивали. В спомените си шеф механикът пише за съдбата на част от участниците в състава след напускане на Параходството, но няма нищо за ДЖИПА. А пътят му и след излизането му окончателно на пенсия е доста интересен. Помолих го да ми разреши да разкажа за него и така да допълня започнатото от Сл. Пешков.
Въпреки че се знаем от толкова време и имахме много семейни срещи, спомени и фотографии запечатали част от тях, никога преди не бях го питал за първите му стъпки в тази област и от къде му иде „маята“. Да си призная, без нея е трудно да имаш такива изяви. Както той ми сподели, майка му е била хористка в хор „Темелко Ненков“ в родния му град Перник. Често го е вземала със себе си на репетициите на хора (вероятно да не остане сам в къщи или пък да тръгне по други пътеки, че знаете с какво се славят Перник и пернишките младежи). И така, първият инструмент, на който Киро почва да свири, е акордеонът. И едва просвирил, само на 16 години, докато е в Минния техникум, заедно с други 11 негови другари и съмишленици създава и ръководи естраден оркестър, известен като „Джаза на Неразделните“. 25 години по-късно групата се събира, за да си спомни младите години и си направи снимка за спомен.
Шведският състав „Северните тигри“ с Джейн  Сверт гостува във Варна през 1963/1964 година, не помня точно. Нашето 021-во класно отделение отидохме колективно на техния концерт, купихме един хубав букет, който Румен Несторов поднесе на сцената на изпълнителката и тя за благодарност, изпълни една песен за нас. Да ви разправям ли какво става след това в Училището, как се разтревожиха за нашия „упадъчен морал“, господата от службата, чиито синове, дъщери и внуци, днес ни учат на демокрация и на евроатлантическите ценности. А представете си сега, ако Джипа се беше изтъпанил на сцената заедно с тях, пък било и то само на ударните инструменти.
За разлика от нас, Джипа се запознава със състава, но не като излиза на сцената, а така зад кулисите, да не бие в очите на пазителите на соц. морала. А иначе какво щеше да пише в биографията му и как би започнал пътят му в полит. отдела на Флота и на Параходството?! Румен го спаси от наказание това, че е действал от името на всички от класното отделение, но при самостоятелна изява оставането на „провинилия се“ в Морското училище би било под въпрос.
Първата офицерска година Киро е на тралчиците в Бургас като механик. Но още тогава той намира талантливи матроси и прави група с тях. После Джипа премина на работа в полит. отдела на базата, където имаше възможност по-свободно да разгърне своя талант. В тези години много се правеше не само в казармата за развитието на художествената самодейност. Провеждаха се ежегодни прегледи на самодейността на отделните дивизиони. Тогавашният командир на базата в Атия - „Мустафата” (Бог да го прости!), успя да сформира оркестър от наборни матроси, като само ръководителят - старшина, бе взел от военния оркестър на Айтос. Киро успя да завърши и Военната академия - политическия профил. Когато беше станал вече ЗКПЧ на дивизион противолодъчни кораби и имаше перспектива да расте в службата, след 21 години отдадени на военния флот, той предпочете да излезе в пенсия.
Но детската му мечта да бъде моряк, която го доведе от града на миньорите в Морското училище, а след брака му с Венета от Бургас, го превърза за винаги към морето, и той избра отново флота. През тези години търговският флот се бе разраснал. Старите първи помощник-капитани бяха далеч от работата на корабните екипажи. По повеля на партията ръководителка те трябваше да следят и да насаждат в тях социалистическия морал, а в същност се занимаваха с доноси и си въртяха дребните интереси. Затова постепенно бяха изместени от хора, които имаха понятие от морското дело. Джипа изкара курсовете за помполит и постъпи на работа в Параходството. За първата му, но тя не е последна изява, вече знаете.
Когато най-после ненужната длъжност на първите помощник-капитани падна, Киро продължи да работи като механик.
Новото време позволяваше развитие на собствен бизнес и нови възможности. Заедно със съпругата си, която имаше дълъг опит в летния туризъм, решиха и започнаха строежа на къща за туризъм. Така се роди вила „Виктория“ в град Черноморец. Вилата „лапна“ парите от апартамента в Бургас, спестяванията като механик, а задълженията към банката наложиха по-рано от планираното време да слезе на брега. Окончателно стана жител на Черноморец, и сега се занимаваше с туризъм. Но от обществената дейност не се отказа. Беше известно време председател на съвета по туризма (местно туристическо сдружение), обявено за най-добре работещо в област Бургас. Едновременно с това създава и ръководи вокална група „Морски звуци“, която е към този съвет. Скоро групата придобива известност. През 2001 г. тя  участва на фестивала „Море и спомени“, проведен в град Варна, където се представя достойно, а председателят на журито - Вили Казасян, обявява групата за лауреат на фестивала. „Морски звуци” получава и награда за най-добре изпълнена песен на морска тематика.
Постепенно Черноморец расте и от малкото село Свети Никола, от което созополските гъркини си купуваха хороз (маза на кокоската) за Васильовден, се превърна в курортното градче Черноморец. Заселиха се и много чужденци, по-голямата част - руснаци и украинци. Мнозина от тях живееха в града целогодишно. Едновременно с вокалната група, Джипа работи и в читалището, където подготвя група за стари градски песни и вокална група за украински и руски песни. С тази група се включват към сборна група от самодейни състави на Община Созопол и гостуват на българите в Одеска област, където изнасят концерти и се включват в съвместни с тях прояви.
Но с това не приключва дейността му. Черноморец е между Бургас и Созопол. В двата града има вокални състави, организирани от клубовете на запасните старшини и офицери. В Бургас - вокална група „Маяк“, а в Созопол - „Катерник“. Участничките в последния са от клуб „Българка“, който пък е в състава на СОСЗР Созопол. Той оказва практическа помощ в музикално отношение и на двете групи и взема дейно участие в концертните им изяви.
Не без неговата инициатива и в Черноморец се създава дружество на СОСЗР, чийто председател е нашият герой. Джипа не се спира и отново сформира вокална група, която е върхът на неговата дейност. Групата е смесена, българо - руска. И името й е подходящо - „Славяни“. В нейния състав са включени живеещите за постоянно рускини Лидия и Людмила. Бързам да отбележа, че Лидия е с висше музикално образование. Мъжете са Николай Чапанов - професионален музикант, и Диан Гочев - оперен певец бас-баритон. И разбира се - организатор, продуцент и участник е Джипа.
За своето 3-годишно съществуване групата има над 100 изяви в концертни участия, музикални фестивали и други изяви. Само през миналата година групата е представила град Черноморец и СОСЗР в 4 национални фестивала: в Созопол, на фестивала в град Бургас - „Сребро в косите - песен в душите“, на фестивала на руската песен и танц в град Сливен и на фестивала „две в едно” в София - „Сребърни чучулиги” и „Альоша“. Тук групата обира овациите не само на публиката, но и на журито. Тя заслужено е обявена за лауреат на фестивалите, а Д. Гочев е отличен за индивидуалните му изпълнения. На 26 ноември 2016 г. е гала концертът, на който групата триумфира с песента на Емил Димитров „Моя страна“, подкрепяна от всички други лауреати. С тази песен фестивалът е и закрит. Всички отличия и награди на групата са грижливо подредени в едно табло, което може да се види.
Групата не отказва участие и когато има покани и за други мероприятие. През есента на 2014 г. випуск 1959/64 г. се събра във Варна, за да отбележи 50 години от завършване на Морското училище. По покана на инициативния за срещата комитет, групата бе поканена да изнесе програма пред юбилярите, които бурно я аплодираха.
Та ето как продължава дейността на някогашния помполит на м.к. „Вежен“. След 21 години, отдадени на военния флот и после още 10 като помполит и механик на Параходството, Джипа не спира да събира ентусиасти като него, да участва активно в обществения живот на града и съюзите на запасните, и разбира се - да се занимава активно с туризъм. Бившите му съвипускници от 921 знаят къде е вила „Виктория“. А ако и вие, драги читатели и негови познати, имате желание и път към Черноморец, потърсете вилата. Уверявам ви, че ще прекарате чудесно, не само от близостта на морето и вниманието на домакините, но и Джипа  цяла вечер ще ви свири с китарата и ще накара и вие да се включите.
Евгени ЦЕНОВ