НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРИЕМНАТА БЕ ЪГЛОВА ... (СЛУЧКА НА БОРДА НА
„СТАРА ПЛАНИНА” ПРЕДИ 30 ГОДИНИ)

... Приемната бе ъглова, към челото на надстройката и левия борд, малка и уютна, зад нея - спалнята, а зад нея пък следваше банята. Корабът „Стара планина”-та, „Старата Стара планина” - японец, както с любов биха пояснили моряците, разказващи истории за нашия търговски флот, бе първият ми кораб като главен механик, а годината 1987-ма ... хиляда
деветстотин осемдесет и седма ... Да-ааа, а как ли им звучат цифрите на сегашните младежи, свикнали с двете хилядарки, сигурно си мислят, че това е годината, когато е измислен телефона и електрическата крушка... Мебелите бяха от махагон, красиви и изящни, функционални, никакви ралъци, скърцащи, висящи панти ... Плочките в банята - от миниатюрните, естетика на Изтока ... Филистрините - от алуминиева сплав, няма заяждане и течове, с два пръста се затварят... А бе, японска работа, всичко стегнато и функционално, съобразено с моряшките традиции и вкусове
... Есента в Мангалия, на ремонт сме, класов ремонт, а в приемната сме се събрали на обсъждане на ремонтната ведомост: моя милост - домакин, капитанът, груповият механик, регистърът, представители на завода ...


„Стара планина”, януари 1965 г., по време на щорм в Индийския океан. Снимката е от личния архив на автора. Била е част от албум, стоял в офицерския салет. Дано да са запазени и други такива снимки!
Главният механик Иван АДАМОВ. Снимката е направена през 2012 г., по времето, когато се развиват събитията, описани в този кратък разказ.
Техническият - Йон Къркелан, висок, ухилен румънец с увиснали мустаци, знае руски и почти всички дебати преминават през него. По някое време сред пушеците, чашите с кафе и общата врява чувам: „... Шеф, можна тоалетну?”... „Пажалуйста...” - посочвам му вратата и продължаваме дискусията, само дето почти не я продължихме... Изведнъж от към банята се чу страхотен рев, техническият ревеше вътре... Скочихме с груповия и тичешком отворяме вратите, а зад последната какво да видим: шурти вода, Йон - мокър, вир-вода, мустаци, коса, дрехи - всичко мокро, блещи се румънецът и вика: „Шеф, это судно действительно для ремонт...”...
Тъкмо си вършел работата, разказваше по-късно вече сухият Йон, когато изведнъж се къса водният гумен шланг, захранващ тоалетната, и водната струя го изпращява директно така да се каже в интимен момент на мини нирвана... Много се смяхме... И той се смя ... Дадохме му сухи дрехи, гащеризон и му наляхме по моряшки една корава чаша бренди за здраве и да спре да киха...

Епилог...
На времето моряците обичаха корабите, на които служеха, а те служеха на тях дълго, с години, изкарваха си отпуската на брега и пак се връщаха... Нямаше ги още така наречените „куфарни моряци”, идващи за по четири месеца направо от летищата, но така сега е то, съвремието...
И на края, много ще се радвам, ако частица от стоманата на „Старата Стара планина”, е попаднала в корпуса на нов, модерен кораб, носещ се сега из простора океански син ...

Иван АДАМОВ

15 март, 2012-та
Варна,15:30 часа местно време