НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИГРА НА НАДХИТРЯВАНЕ (МОРЯШКИ НЕВОЛИ ПО ПОВОД НА
ЕДНА ТЪПА МИТНИЧЕСКА НАРЕДБА)

На борда на един от 1500/2200-тонните моторни кораби на Параходство БМФ

Някъде четох, че онзи, брадатият, Маркс де, писал, че в основата на всичко е стоката. И е прав, да знаеш. Навремето морските вземахме по деветдесет-сто лева заплата, по долар и шестдесет-седемдесет на ден, и то само когато сме зад граница, но всичко живо се натискаше да става моряк. Заради стоката. Купуваш си това-онова за вкъщи, фукнявиш се пред близки и познати с нафтова печка „Пицос”, с касетофон „Сони”, с перална машина „АЕГ” и ти набъбва душата от кеф, и забравяш как си ги събирал едно по едно доларчетата, че да ги купиш тези нещица. И за друго отиваше валутата - за разни парцалки, дрешки ще рече, на жената. За да се надуваш като излезеш под ръка с нея и виждаш как се зазяпват по блузката, по дънките, по обувчиците и прочие. Е, отделяше се по нещо и за продаване, че със стотина лева месечно не се живее, нали. Сложни неща са, затова ти казвам, че е бил прав онзи. В основата е стоката.
Ще ти разправя по-подробно един случай, свързан със стоката, за да разбереш кое как беше, ти само извикай по една малка водка, че е твой  ред.
Бяхме в Измир. На отиване разтоварихме някакви бали с тютюн, ходихме къде ходихме и на края на рейса пак цъфнахме на същия кей, за да дотоварим за България. Пак тютюн. Така ни каза старшията и Кирето, един приказливец от палубата, го изгледа - абе, старпом, що го разтоварвахме, като ще си го прибираме наново. Някой се изсмя, някой - не, но, да ти кажа, стана ни интересно. И загледахме началството - да видим като как ще ни го обясни. Не е нашият, ни бе казано. Товарим друг сорт. За производството на цигари се прави харман - от различни видове тютюн. На турците носим един сорт, за нас си  купуваме друг, какъвто ни е нужен.

Пълния текст на този разказ на Любен ЛЮБЕНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.


Част от екипажа на моторния кораб „Самоков”, 1974 г.
Авторът на този разказ Любен ЛЮБЕНОВ.