НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И УЧИЛИЩЕТО
Викахме му Жозе, въпреки че нито едно от трите му имена по екипажен списък не бе такова, но дребният бразилец признаваше само името, с което го е наричала майка му и държеше така да го зовем и ние. Най-добър приятел му бе Щефан, едър румънец, чиято майка вероятно го бе наричала с името по кръщелно свидетелство. И при съвсем кратка почивка Жозе слагаше длан на диафрагмата си и почваше да върти тяло от кръста надолу в такта на самба и меренге. Щефан искрено му се възхищаваше, бе го помолил за уроци по латино танци, и имаше успехи, въпреки крупното си телосложение, а може би, именно поради това.
Всеки петък капитанът даваше „френдшип” парти на кърмата. Елмеханикът Щефан пиеше уиски, а третият механик Жозе - кашаса. В онзи ден, към полунощ, и двамата бяха направили главите, но на бразилецът много му личеше. Цяла вечер те водиха оживен спор, накрая Щефан ме извика и почна така:
- Шефе, ти си завършил Морското училище във Варна, аз - Политехниката в Букурещ. Пет години яко учене. Всичкото учение на дребния бразилец е петмесечен курс...
- В „Бош” - оживи се Жозе.
- Добре, в „Бош”, но аз и шефа живеем в двустайни панелки, а този с курсовете - в прогимназия...
- Не е прогимназия, детска градина е - уточни Жозе.
- Така да е - миролюбиво се съгласи румънецът. - А игрище имаш ли?
- Да, но не е футболно, а волейболно - не мирясваше бразилчето.
- Я кажи сега на шефа, басейн имаш ли!
- Имам, но малък - олимпийски размер.
Румънецът ставаше все по-тъжен...
- Това е положението, шефе. Аз и ти, с висше образование, живеем в панелки, ти и кола нямаш, аз имам една „Дачия”, дето на пияна глава я вкарах в Дунава и още рина кал под седалките, а този аналфабет с пет месеца курс учение...
- В „Бош” - подскочи бразилецът ...
Още помня м/к „Додо” с бразилците, поляците, румънците, хърватите, германците, турците и филипинците, но днес ще си спомня нещо наистина незабравимо - Морското училище.
Част съм от един тъжен, да не кажа трагичен,випуск: 1965 - 1970-а. Нас, механиците, ни наричат парашутисти, самоубийци и мадамчета. Един падна от третия етаж, други се самоубиха, а командир на ротата бе капитан Петров - Мадамата. Командир на моят взвод бе капитан Тончев - папа Тони. Нищо „бащинско” няма в прякора му - нарекохме го на името на страшния диктатор папа Док Дювалие ... Пет години изкарах с командирите Петров и Тончев. Те бяха и строги, и справедливи. Дължа им признателност и уважение. Така помня и всичките си преподаватели, и повечето от строевите офицери.
Всякакви имахме във випуска - от бедни селски и градски момчета, та до синове на министри, генерали, директори и прочее номенклатура. Нито Мадамата, нито папа Тони, са ни делили по социален, политически или друг принцип, но във втори курс всички механици от випуска, заедно с командирите, бяхме подложени на ужасяващо преследване и унижения. Извърши ги Дичо Узунов с нескрита злоба и садизъм. Малшанс е пет години началници на твоето училище да бъдат двойката Дичо и Хихи: духовна пустота, никаква култура и отсъствие на каквато и да е човечност. Сигурно и Дичо има фенове. За тяхно утешение ще споделя следното: В пети курс, за кратко, училището се командваше от друга двойка - Манолчев - Фиданчев. Казарменият хумор и цинизмите пред строя ме караха да предпочитам зловещата тишина от епохата на Дичо Узунов. Други питомци на Училището вероятно са имали по-голям късмет с висшите началници, но всички ние помним своите фаворити, цитираме ги и им подражаваме. Моите са преподавателят по философия Константинов - татко Лъв и по ТеМеМе - професор Станчев.
Ще се върна пак на онзи дребен бразилец. Той имаше два гащеризона: летен - за Рио де Жанейро, и зимен - за Нюфаундленд. И двата бяха сиви, с елегантна и функционална кройка: летният с повечко капки бяла боя към цвета, а зимният - с няколко капки кармин. На малкото джобче на гащеризоните, върху тясна лентичка, бе отпечатано логото на фирмата. В миниатюрно кръгче - прост машинен елемент, а до него с цинобър - петте букви от името „Бош”, изписани скромно и ясно.
Погледнете логото на Политехника - Букурещ: многоцветно, многофигурно и бъбриво, направо не е за гледане. Трудно ще видите логото на Морското училище. Много варианти, много символи, много цветове: синьо, червено, бяло, зелено, сиво, котви, щурвали, зъбни колела, въжета, лъвове, петолъчки, военни кораби, вълни,  слънца, ВНВМУ, ВВМУ, Морско училище... Не зная дали някоя от тези идеи е регистрирана и узаконена.
Календарът на Морското за 2017-а дори не е грозен - отвратителен е.
Затова ще си позволя да дам няколко съвета на днешните началници на Училището. Логото на „Бош” не е случайно попадение. Тази фирма инвестира милиарди по цял свят в образование и култура.
ВВМУ дава много пари за срещи, симпозиуми, тържества и коктейли. За начало нека отдели хиляда лева и да си направи лого. Много ви моля, забравете курсантите и офицерите, които имат красив почерк и шестици по чертане. Обърнете се към фирма, за щастие една от най-добрите, е във Варна. Фирмата ще ви предложи минимум три варианта. Тогава определете един-единствен човек, който да избере вашето-наше лого. Не разчитайте на обсъждане и мнозинства. Само ще си създадете конфликти и главоболия, а резултат няма да има. Логото ще е подходящо за значки, флагчета, знамена, флаери, визитки, билбордове, нагръдни, нашапкови и наръкавни знаци. И няма да ги оскъпява. После поръчайте 10 000 рекламни материали. Половината щедро раздайте на хората в Училището, гостите, клиентите и партньорите. Останалите продавайте - десетки хиляди ще сме купувачите.
Най-лесно ще е със слоганът. Девизът на „Бош” е „По-добре да загубим пари, отколкото доверието на клиентите”. Морското училище никога няма да загуби любовта на питомците си, макар да се правят такива опити в последните години. За нас Училището е храм и религия. Ние винаги ще го обичаме, независимо кой му е началник и колко министри, депутати и адмирали е дало то на Родината. Защото и ние сме Морското училище - хилядите незнайни капитани и механици, чийто живот и здраве са останали по корабите. А за слогана няма защо да спорим: ЧЕДА СМЕ НИЕ НА МОРЕТО.

Сл. ПЕШКОВ - моряк


Сградата на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” през 1970 г., годината в която авторът завършва Флотската алма матер.